Имам момченце на 6г. и живея на семейни начела с мъж, който има дъщеря на 7г. Майка и е починала, когато е била на 4г. Тя има много бегли спомени за майка си и не проявява черти на травмирано дете, като под това имам впредвид, че е много усмихната, игрива и социална.
Та така, 1 година бяхме гаджета с този мъж. Излизахме редовно с децата и така времето минаваше, децата се привързаха и ни приеха много добре. Решихме да заживеем заедно (децата също искаха много ) и в началото всичко беше идеално. С него се разбираме много добре и сме много щастливи, децата също.
Проблемът е следния: от около месец насам неговата дъщеря проявява неукротима ревност към него когато ме прегърне или целуне. Преди това изобщо не ни обръщаше внимание. А той също прегръща и целува и нея, в смисъл не е студен тип баща. С мен се държи много добре, приела ме е напълно. Но направо изпада в кризи, когато с него сме по-близки по какъвто и да било начин. Привързана съм към нея, тя е страхотно дете и се разбираме идеално. Третираме децата по равно. Каквото на едното, това и на другото. Знам, че е нормално да има ревност, но е много интензивна и за мен минава границите.
Интересното е, че ревнува баща си от мен но не и от сина ми, с който той също много се занимава и прегръща и целува. Когато го ревнува от мен имам чувство, че му е жена, а не дъщеря. Изключително е некомфортно и незнам как да реагирам и затова за момента просто се отдръпвам и не обръщам внимание. От една страна знам, че е свикнала на много грижи и внимание от баби и дядовци и вече е време да стане по-самостоятелна, но от друга я разбирам и ми е тъжно като тя така се ядосва и плаче. Много си говорим с нея и двамата и обясняваме, че много я обичаме, че отношенията между баща и дъщеря са едни, а пък тези между мен и него съвсем други и т.н. Тя просто отказва да приеме и казва, че никога ама никога няма да свикне. Вече и да идем някъде, тя постоянно ни дебне да не вземем да се хванем за ръце и дори по бузата ако ме целуне баща и, тя полудява. Не се забавлява изобщо. Незнам какво да правя. Иначе, поне сина ми по никакъв начин не ни ревнува, което е донякъде упокоение.
Моля за съвет, ако някой се е сблъсквал с такава ситуация.