Случи ми се нещо странно XXI

И мен доста ме заинтригува това. Да не би да си имала някакви връзки с тези хора в предишен живот? Аз по принцип не вярвам много в тези неща и винаги търся рационално обяснение в подобни ситуации. Но тук не намирам такова.

Ще споделя нещо откачено. Много се чудех да го напиша ли изобщо, защото част от мен се съмнява в това какво всъщност се случи. Търся рационално обяснение и единственото, за което се сещам е, че от слънцето съм изпаднала в нещо като полусън.
Вчера ходих до гробищата. За да стигна гроба на моите баба и дядо трябва да прекося голяма част от гробищния парк. Обикновено неосъзнато чета имената на надгробните плочи. Вчера  обаче забелязах, че когато погледна снимките на някои плочи сякаш пред очите ми за части от секундата преминават  моменти от живота на починалия човек. Виждах лицето на починалия, виждах лица на негови близки, усещах емоции, които те изпитват в ситуацията, която виждам. Първите 2 пъти си помислих, че си внушавам .После се случи  още веднъж и си казах, че може би от слънцето ми се замайва главата и се унасям като в сън. Стигнах гроба на баба и дядо, почистих го, постоях малко и си тръгнах. На връщане отново се случи веднъж. После умишлено направих опит да се загледам в някои снимки и да видя какво ще се случи. Отново се случваше, но някак по-трудно  и за по-кратко. Но независимо дали се заглеждам умишлено или се случва спонтанно, не се получаваше при всеки гроб. При повечето гробове нищо не ставаше. Направи ми впечатление също, че се получаваше предимно при гробове на деца или млади хора. Само при един гроб на възрастен човек ми се случи да видя такива "кадри" и тогава  усещането беше, че с починалия се е случил инцидент, т.е. не е починал от старост/болест, а при нелепи обстоятелства. Имах усещане за хора, които го чакат да се прибере, но той не идва и тревогата в тях нараства. 

Опитвам се да мисля рационално и затова смятам, че това наистина беше като замайване от слънцето. Но през цялото време усещането беше много странно. А след това бях като изцедена, сякаш цял ден съм вършила физически труд.

Ще споделя нещо откачено. Много се чудех да го напиша ли изобщо, защото част от мен се съмнява в това какво всъщност се случи. Търся рационално обяснение и единственото, за което се сещам е, че от слънцето съм изпаднала в нещо като полусън.
Вчера ходих до гробищата. За да стигна гроба на моите баба и дядо трябва да прекося голяма част от гробищния парк. Обикновено неосъзнато чета имената на надгробните плочи. Вчера  обаче забелязах, че когато погледна снимките на някои плочи сякаш пред очите ми за части от секундата преминават  моменти от живота на починалия човек. Виждах лицето на починалия, виждах лица на негови близки, усещах емоции, които те изпитват в ситуацията, която виждам. Първите 2 пъти си помислих, че си внушавам .После се случи  още веднъж и си казах, че може би от слънцето ми се замайва главата и се унасям като в сън. Стигнах гроба на баба и дядо, почистих го, постоях малко и си тръгнах. На връщане отново се случи веднъж. После умишлено направих опит да се загледам в някои снимки и да видя какво ще се случи. Отново се случваше, но някак по-трудно  и за по-кратко. Но независимо дали се заглеждам умишлено или се случва спонтанно, не се получаваше при всеки гроб. При повечето гробове нищо не ставаше. Направи ми впечатление също, че се получаваше предимно при гробове на деца или млади хора. Само при един гроб на възрастен човек ми се случи да видя такива "кадри" и тогава  усещането беше, че с починалия се е случил инцидент, т.е. не е починал от старост/болест, а при нелепи обстоятелства. Имах усещане за хора, които го чакат да се прибере, но той не идва и тревогата в тях нараства. 

Опитвам се да мисля рационално и затова смятам, че това наистина беше като замайване от слънцето. Но през цялото време усещането беше много странно. А след това бях като изцедена, сякаш цял ден съм вършила физически труд.

Много интересно! Видя ли някои конкретни случки от живота им?

Днес е Петък 13-ти и във великотърновска област са се случили 4 катастрофи за около 4 часа.  

Аз пък изпитвам някакво много странно чувство, когато се разхождам в старата част на София и по малките улички, особено през есента. Една такава приятна меланхолия. На моменти имам чувството, че се връщам в миналото за секунди. Не мога да го опиша точно, но ме обзема приятно усещане, сякаш се пренасям в друг свят.