Болен роднина

Съжалявам,че ще го споделя,но когато се обадих на приятелките на майка ми да им кажа,че е починал те едва ли не се зарадваха, чак на мен ми стана гадно!Аз не исках такъв изход,бях притеснена,защото няма държава и чакането беше прекалено много за дом,а нямахме никаква възможност за частен дом.Повечето хора сигурно биха изпаднали в паника на мое място..

Радвам се, че всичко се нареди добре засега - дано баба ти да е добре със здравето и да не се налага да я гледаш на легло. За какво да се притеснява момичето за предишната тема - и там си беше права.

Всяко зло за добро. Отървал се е човекът от безсмислено съществуване, отървал е и вас от бремето да се грижите за него.

Съболезнования и кураж за бабчето, най-страшното нещо ѝ се е наложило да преживее

Е как да се чувства,като говорим за алохолик,не за раково болен?
В тоя живот всичко е "кой,каквото сам си направи,цяло село не може да му го стори"..

Авторке,стой близо до баба си и ѝ бъди подкрепа и опора. Сега,наистина,ти си всичко което има тази жена.
Кураж!

  Така е.Да чукам на дърво баба се държи.Рови по апартамента не я свърта на едно масто.Нека си рови жената.Аз ще я заведа някъде.Да ви кажа първите дни и беше по-трудно сега си чувства по-добре.Дали защото се измъчи покрай вуйчо не знам.

Сравнението с приятелките на майка ти трябва да докаже колко ти си по-състрадателна от тях ли? Ами на мен не ми звучи така както от тази тема, така и от предишната. Ти беше готова да се махнеш, само и само да не ти се налага да предприемаш действия. А и оправданията - алкохолик и т.н. не тежат достатъчно. Щом майката е прибрала сина си, ти помагаш на майка му, не на него.
А и странни са ми тези водения на екскурзии на 91 годишна баба. Бабата сигурно иска спокойствие, а не разходки. Може би на теб ти се искат разходки? Малко като във вица дето един се пенсионирал и другарите му подарили екскурция в чужбина, а той рекъл, че иска да играе табла пред блока, а не екскурзия.

   Тя има нужда и от разнообразие.Аз съм до нея.Важното е,че се намери решение макар и толкова жестоко да е.Господ е реши така...

Първо - каквото беше състоянието на вуйчо ти, забрави, че щяха да го вземат в държавен старчески дом. И да имахте възможност за частен, трудно щяхте да намерите свестен. Плащаш, но не може да изискваш. Пълни са и спокойно може да ти кажат:"като не ви устройва, взимайте си го и си търсете друго място". Вече си стигнала до верния извод - държавата отдавна е абдикирала от грижа за болни, възрасни, които не могат да се самообслужват. Може да е силно казано, но у нас има геноцид към възрастните и недъгавите.
И следва Второ - за баба ти в момента: Забелязала съм, че много майки изпадат в депресия след смърт на дете, колкото и силни да са били преди това. Ако е и на възраст, а баба ти е на 91, може да стартира бързо деменция или Алцхаймер. Правилно си решила да я разведриш. Бих ти препоръчала и консултация с добър психиатър. Отивате заедно, първо разказваш ти ситуацията. После той говори и с баба ти. Може и да е добре да взема известно време антидепресанти. И!!! Намери й някакво занимание, за което да се чувства отговорна. Това често помага да излезнат от създалата се тягостна атмосфера и изхвърляне на мислите от главата й, който вероятно денонощно върти като счупена грамофонна плоча в главата си.
Успех! Каквото и да стане, ти си направила усилия, но не си Бог. Съвестта ти е чиста.
П.П. Все още в България звучи гадно да влезне възрастен човек в старчески дом. И поради гореописаното, ще е добре баба ти да се настани в такъв, за което се подават документи и в БГ докато й дойде място и тя е наред, да влезне. Защото, ако и тя зазлее ментално, няма как да се грижиш за нея, няма право на държавен дом и пак опираш до частен, което е адски болезнено, а може и непосилно за теб. В държавен дом ги взимат, ако са добре и се самообслужват. И държавата влага пари в поддръжката им. Разболее ли се там, вече е заварено положение, и вече ги гледат в такова състояние. Ако не променят правилата - естествено не в полза на зазлелите.

  Интересно.Аз и намирам занимания тя се чувства по-добре,защото няма кои да я тормози.Прие неговата загуба по-лесно отколкото на мама.Може би защото той накрая беше много болен,не знам.Тя иска да направим ремонт на стаята му и ще направим.Всичко което ще я зарадва ще го направа стига да мога!

Не обръщай внимание на простотията тук и на злободневните заяждания.
Със здраве!

 
Държавни:
1. Дом за пълнолетни лица с физически увреждания (чичото)
https://www.google.com/search?biw=1024&bih=677&ei=iu5wXa … dUDCAs&uact=5
2. Дом за възрастни с деменция (бабата)
София http://nadejdabg.org/homes.php?id=125
ПП Влизала нееднократно в сектора, където са само лежащи, към държавния дом "Гергана"(гр.Варна), а също съм съдействала за настаняване.
totaldemage, не подвеждайте с информация!

Извинявай, но й разказвам, през какво съм минала и в каква ситуация съм. Системата е въздух под налягане. Ще видим, кога ще изгърми. Че знам и работещи в нея , които от сега си запазват място в тези домове.
Ами тогава за успокоение на съвестта й предлагам да мисли, че са щели да го вземат, ама Господ го прибрал, като разбрал, къде ще го отведат. И вече остава да мисли баба си. Радвам се, че както описва, изглежда е добре жената за възрастта си. И да не се тревожи толкова, защото на нея й предстои да изживее тези години, до които е достигнала баба й, която вярвам, че това желае за внучката си.
П.П. На младото момиче й пиша именно заради това - информацията е едно, а на място(реалността) е друго.  Да спи спокойно.

Ситуацията се е разрешила от само себе си.

Айде стига с тоя Господ. Звучи кофти това "Господ реши, господ си знае работата".
По тая логика си я е знаел и за майката. Чак пък такава коравосърдечност.. 

Айде стига вече пък със злобата - сякаш ви е яд, че проблемът на момичето се разреши! Искаше ви се тя да се гърчи, ама не стана - Господ си знае работата....