Авторке, честито бебе! И аз бях като теб в началото, но нямах и все още нямам баби, та нямаше кой да го погледа и за 1 час, изключая бащата. Не съм била в депресия, но ми беше много тегаво, че нямам време за себе си. Първите 4-5 месеца не ги помня, в мъгла са ми. Всички казваха, че с новородено е много лесно, само спяло и ядяло, аха, ама моето не спеше, само ядеше. Не искаше и в количка да седи, разнасях го навсякъде с раницата. С времето обаче нещата се напаснаха, ние с бебето-също, опознах го, разбрах кога и какво иска. Сега синът ми е на 1.3г. и ми е сто пъти по-лесно, отколкото в началото. Пак няма баби, вече ходи, но започна да спи на обяд по няколко часа, та поемам малко въздух. На мен много ми помогна, че успях да изградя режим - всеки ден правим абсолютно едно и също по часове, знам кога кое следва и няма хаос. Така и на детето е по-лесно. Ще свикнеш, ще се напаснете с малкото човече, няма да е все така.
- Публикувана: 3 септ. 2019, 14:12 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2019, 14:30 ч.
Не мога да се успокоя
Благодаря изключително много на всички.
Доста споделям на майка ми и приятеля ми, ето отново днес се събуждам със сълзи на очите, но не защото не обичам детето си, а защото това е ново за нас и вярвам, че всичко ще си дойде на мястото, тя вече си гука и ми се смее и всичките останали неща, които можете да си представите. Просто го отдавам на това, че сме далеч от близките ни и може би... знаете как е, камъкът си тежи на мястото. Психически се настройвам, че всичко, ще е наред.
Изключително съм ви благодарна, че ми влизате в положение.
Доста споделям на майка ми и приятеля ми, ето отново днес се събуждам със сълзи на очите, но не защото не обичам детето си, а защото това е ново за нас и вярвам, че всичко ще си дойде на мястото, тя вече си гука и ми се смее и всичките останали неща, които можете да си представите. Просто го отдавам на това, че сме далеч от близките ни и може би... знаете как е, камъкът си тежи на мястото. Психически се настройвам, че всичко, ще е наред.
Изключително съм ви благодарна, че ми влизате в положение.
Бебето няма вина,за вашето състояние то има нужда от грижа, внимание и обич!Аз,също си гледах децата сама,без баби,дедовци,лели и тн.Не случайно са казали, хората,че човек се гледа най- трудно.Смело мога да кажа,че майчинството ме правеше щастлива 
гледах как се смее,как плаче,как открива нови неща,как седи,как лази,как опитва първата лъжичка храна:heart:неща които никога не се забравят.Домакинската работа вършех когато се прибираше таткото,предпочитах да се занимавам с нея,а когато и приготвях пюрета я слагах в детското кошче до мен.Преди 6мес.станах майка,за втори път и чувството е неописуемо,за мен! Въпреки,че се грижа за две деца(голяма е вече на 14год.)аз не спирам да се радвам на бебето и на каката!Благодарна съм,че Бог ми изпрати тези невинни създания.
гледах как се смее,как плаче,как открива нови неща,как седи,как лази,как опитва първата лъжичка храна:heart:неща които никога не се забравят.Домакинската работа вършех когато се прибираше таткото,предпочитах да се занимавам с нея,а когато и приготвях пюрета я слагах в детското кошче до мен.Преди 6мес.станах майка,за втори път и чувството е неописуемо,за мен! Въпреки,че се грижа за две деца(голяма е вече на 14год.)аз не спирам да се радвам на бебето и на каката!Благодарна съм,че Бог ми изпрати тези невинни създания. 
По образование и опит, да. Нямам клиничен опит в лечението на следродилна депресия, нито практикувам клинична психология в настоящата си позиция. Благодаря, и на Вас!
Ейй, Вики, страшен радар имаш!
Евала, за което. 
Бебето няма вина,за вашето състояние то има нужда от грижа, внимание и обич!Аз,също си гледах децата сама,без баби,дедовци,лели и тн.Не случайно са казали, хората,че човек се гледа най- трудно.Смело мога да кажа,че майчинството ме правеше щастлива гледах как се смее,как плаче,как открива нови неща,как седи,как лази,как опитва първата лъжичка храна:heart:неща които никога не се забравят.Домакинската работа вършех когато се прибираше таткото,предпочитах да се занимавам с нея,а когато и приготвях пюрета я слагах в детското кошче до мен.Преди 6мес.станах майка,за втори път и чувството е неописуемо,за мен! Въпреки,че се грижа за две деца(голяма е вече на 14год.)аз не спирам да се радвам на бебето и на каката!Благодарна съм,че Бог ми изпрати тези невинни създания.
гледах как се смее,как плаче,как открива нови неща,как седи,как лази,как опитва първата лъжичка храна:heart:неща които никога не се забравят.Домакинската работа вършех когато се прибираше таткото,предпочитах да се занимавам с нея,а когато и приготвях пюрета я слагах в детското кошче до мен.Преди 6мес.станах майка,за втори път и чувството е неописуемо,за мен! Въпреки,че се грижа за две деца(голяма е вече на 14год.)аз не спирам да се радвам на бебето и на каката!Благодарна съм,че Бог ми изпрати тези невинни създания.Не разбирам с какво точно вашето мнение помага или въобще има отношение към темата, освен, че ни се похвалихте.
Всичко ще бъде наред! В коя държава сте ?
В Северна Ирландия се намираме.
За съжаление сме доста далеч,но можеш да провериш за предстоящите събития в населеното място където живеете. Наближава Хелоуин и вероятно има интересни костюми, може да се разходиш и да намериш за цялото ви семейство ( подобни или различни), ще ангажираш мислите си с подготовката, а и ще включваш бебчо в плановете,което ще ти създаде нов режим. Да добавим и веселите снимки,които ще ви останат.
Първо, искам да се извиня, ако има такава тема, но не намерих. Второ, моля тези, които не са минавали през следродилна депресия да не коментират как те не знаят какво значи това 😔.
Преди 3 месеца и половина ми се случи най прекрасното нещо на света - станах майка на малко, сладко момиченце. През първите 2 месеца обаче не бях сама. Свекърва ми, майка ми и изведнъж като останахме само с таткото се запознах със следродилната депресия.
Не знам това ли е, но наистина се чувствам под някаква паника, искам бебето постоянно да спи, искам да си правя моите си неща, но очевидно това е невъзможно. Не знам дали това ме подтиска, но вече минават 3 месеца и чувството не отминава.
Гледам другите майки и си мисля, че само аз съм така. Приятеля ми се радва толкова много на малката, няма търпение да се събуди, за да я вземе, а аз постоянно искам тя да спи. Мрънкам, че тя плаче, измислям си оправдания да не чистя или по скоро нямам желание за нищо.
Приемам всякакви съвети, дори ще се радвам да ми пишете, имам нужда да поговоря с някого. 🌸
Преди 3 месеца и половина ми се случи най прекрасното нещо на света - станах майка на малко, сладко момиченце. През първите 2 месеца обаче не бях сама. Свекърва ми, майка ми и изведнъж като останахме само с таткото се запознах със следродилната депресия.
Не знам това ли е, но наистина се чувствам под някаква паника, искам бебето постоянно да спи, искам да си правя моите си неща, но очевидно това е невъзможно. Не знам дали това ме подтиска, но вече минават 3 месеца и чувството не отминава.
Гледам другите майки и си мисля, че само аз съм така. Приятеля ми се радва толкова много на малката, няма търпение да се събуди, за да я вземе, а аз постоянно искам тя да спи. Мрънкам, че тя плаче, измислям си оправдания да не чистя или по скоро нямам желание за нищо.
Приемам всякакви съвети, дори ще се радвам да ми пишете, имам нужда да поговоря с някого. 🌸
Не, не казва нищо такова. Казва, че не се чувства добре и иска да се почувства по-добре. Съответно намира някакви начини за бягство от тези усещания, които обаче не са продуктивни или въобще реалистични в дългосрочен план. Няма нито нищо ненормално, нито нищо за цъкане с език и осъждане.
Ама толкова ли няма тема в целия форум за вечно щастливи, всеотдайни и перфектни майки и жени, че всички се събират в тази?
Ама толкова ли няма тема в целия форум за вечно щастливи, всеотдайни и перфектни майки и жени, че всички се събират в тази?
В подобни теми винаги има такива писания, да се чудиш хвалят ли се или помагат потребителите. Хората сме различни, не всеки се усеща като говори (пише). Чак съм учудена, че се възмущаваш толкова, то това си е правило вече тук. То и в живота е така, особено през майчинството .
.
Не, не казва нищо такова. Казва, че не се чувства добре и иска да се почувства по-добре. Съответно намира някакви начини за бягство от тези усещания, които обаче не са продуктивни или въобще реалистични в дългосрочен план. Няма нито нищо ненормално, нито нищо за цъкане с език и осъждане.
Ама толкова ли няма тема в целия форум за вечно щастливи, всеотдайни и перфектни майки и жени, че всички се събират в тази?
Ама толкова ли няма тема в целия форум за вечно щастливи, всеотдайни и перфектни майки и жени, че всички се събират в тази?
Редактирала е първоначално пуснатата тема.