Преди 3 месеца и половина ми се случи най прекрасното нещо на света - станах майка на малко, сладко момиченце. През първите 2 месеца обаче не бях сама. Свекърва ми, майка ми и изведнъж като останахме само с таткото се запознах със следродилната депресия.
Не знам това ли е, но наистина се чувствам под някаква паника, искам бебето постоянно да спи, искам да си правя моите си неща, но очевидно това е невъзможно. Не знам дали това ме подтиска, но вече минават 3 месеца и чувството не отминава.
Гледам другите майки и си мисля, че само аз съм така. Приятеля ми се радва толкова много на малката, няма търпение да се събуди, за да я вземе, а аз постоянно искам тя да спи. Мрънкам, че тя плаче, измислям си оправдания да не чистя или по скоро нямам желание за нищо.
Приемам всякакви съвети, дори ще се радвам да ми пишете, имам нужда да поговоря с някого. 🌸