всичко ни е интересно, пиши! 
и, да, май във Висше образование ще е по- на място темата
и, да, май във Висше образование ще е по- на място темата - Публикувана: 30 авг. 2019, 12:41 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2019, 16:06 ч.
Впечатления от университетите, които сме посетили - посещение, курс, отворени врати...
Разказвам тогава
Първо благодаря за съдействието на модератора, че премести темата!
Роял Хоуъуей беше първият университет, който посетихме. Намира се хем в Лондон, хем не.
Ние влязохме с колата откъм сърчицето. Уникална гледка се разкрива, защото пред теб се издига часовника и цялата тази красива стара сграда "Founders Building" (лилавия кух правоъгълник). Не знам дали сега да ви шашкам, ама за мен си беше изненада да разбера, че тази най-страхотна сграда, ала дворец, всъщност са им...... общежитията.......едни от всичките.
Надникнахме вътре, в коридорите само, ами като в дворец са си....пода, високите тавани, прозорците...приказка. Като оставим настрана тази красива сграда, останалите са много разнообразни - някои са модерни от стъкло, някои са си на типичните за Англия тухлички, някои са многоцветни. Високи, кубични сгради и до тях малки сгушени едноетажни, но дълги. Такава беше "нашата" сграда. Първото, което ми направи впечатление когато влязохме беше колко е топло и колко хубаво мирише вътре (знам, че това са глупости, но на, впечатли ме). Като влезнеш насред студен ноември, започваш да се събличаш, защото ще се стопиш от жега...
С няколко разменени мейла седмица преди нашето посещение, си бяхме уговорили час, в който да ни посрещнат. Знаехме в коя сграда и кой точно кабинет да отидем. Там заварихме няколко бюра и се оказа се че това е адмишън офисът (екипа по приемане на кандидат-студентите), в който кипеше голяма динамика. Личеше си, че бяха заети и освен работещите в самия офис имаше и някакви други хора, за които не разбирахме какви са. Заради лудницата малко плахо (можете да си представите в един тесен коридор, в административна зона, в която обикновено няма външни лица, как изглеждаме ние - семейство мечки, заемащи цялото пространство) надикнахме в офиса и попитахме за търсеното лице. Веднага се усмихна една дама, стана от бюрото си, представи ни един мъж от случайните елементи (от онези дето видимо не работят в офиса, но беше там) и се оказа, че това е водещия програмата за която ние се интересувахме. Той каза, че е на наше разположение, но смята, че преди това ще ни е полезно да се видим с още някой, след което този някой ще ни върне обратно при него за да си продължим разходката по кампуса. Този човек определено беше доволен и радостен. Заведе ни в друг кабинет, където.......ни посрещна..........българка. Страхотно създание. Младо момиче, което преподаваше в "нашата" специалност и можехме на чист български да си изговорим не просто всичко, което ни вълнуваше по кандидатстването и приема, а и изобщо по системата на кандидатстване, стипендиите, смисъла и внимание - можехме да зададем най-важния въпрос - защо да изберем този университет?
отговорът беше много простичък и много силен:
"Защото сме част от University of London и след време идват едни моменти, в които казваш къде си завършил, а ние сме като визитна картичка! Като кажеш къде си учил и автоматично се отварят едни врати.....
беше изключително полезен разговор. (ако случайно девойката или някой от обкръжението и чете, да знае, че сме във възтрог от нея и сме и много благодарни)
След този разговор се срещнахме отново с водещия нашата програма и той ни поведе към студията, ателиетата, изобщо светите земи. Разбира се като всеки университет предлагащи нашата специалност си имаха безумно количество техника. различни стаи - за звукозапис, за обработка, за монтаж, за фотография, за ....всичко.
По принцип тези специалности си имат оборудван център за техника под наем. То не е под наем, защото студентите не плащат, а заявяват каква техника ще им е нужна за еди какъв си проект и им дават нужното. По - скоро е като библиотека, но не за книги, а за техника. Говорим за абсолютно перфектно професионално оборудване.
По време на обиколката видяхме студенти, които строяха декор, вдигаха стени за да си направят отделно помещение, в друга зала видяхме да репетират актьори, нещо разиграваха...
След обиколката си казахме чао и продължихме сами разходката си из кампуса. Той бидейки като малко градче си имаше всичко - освен академичните сгради си има хранителен магазин, клубове, клиника център, прекрасен инфо цевнтър за международните студенти, имаше си и малка сграда на student union-а. няколко паркинга за коли и прекрасни, прекрасни зелени тревни площи!много красиво място.
Влязохме в хранителния магазин, съвсем хубав, немалък, с достатъчно неща, предимно сандвичи и бързи храни. плодове също. имаше и мърч - торбички, суитчери, тениски с логото на унито.
Библиотеката е огромна, голяма модерна сграда, вътре има и етаж за social шляене - да сис едят и да си говорят, кафе и т,н
Последно влязохме в двора на дворцовата сграда - много, много ама много красиво място. Мога само да си представя каква красота е там пролет и лято и как навсякъде има насядали младежи по тревичката.
Знам, че можете да видите снимки в нета и все пак, ето нашите няколко щраквания :0
За сега толкова!
Другия път ще разкажа за Ravensbourne University London, които са сравнително нови, но ....уау замах и модерност!
п,с Извинявам се, качвам снимките от телефон, затова не успявам да подредя добре поста.
Първо благодаря за съдействието на модератора, че премести темата!
Роял Хоуъуей беше първият университет, който посетихме. Намира се хем в Лондон, хем не.
Скрит текст: 
Хем не, защото е на последния пръстен от кръгове на Лондон и също така, защото си е като собствено градче. Кампуса е огромен. Огромен! Много е впечатляващо как са устроени различните сгради за различните училища. На тази карта се вижда университетското градче.Ние влязохме с колата откъм сърчицето. Уникална гледка се разкрива, защото пред теб се издига часовника и цялата тази красива стара сграда "Founders Building" (лилавия кух правоъгълник). Не знам дали сега да ви шашкам, ама за мен си беше изненада да разбера, че тази най-страхотна сграда, ала дворец, всъщност са им...... общежитията.......едни от всичките.
Надникнахме вътре, в коридорите само, ами като в дворец са си....пода, високите тавани, прозорците...приказка. Като оставим настрана тази красива сграда, останалите са много разнообразни - някои са модерни от стъкло, някои са си на типичните за Англия тухлички, някои са многоцветни. Високи, кубични сгради и до тях малки сгушени едноетажни, но дълги. Такава беше "нашата" сграда. Първото, което ми направи впечатление когато влязохме беше колко е топло и колко хубаво мирише вътре (знам, че това са глупости, но на, впечатли ме). Като влезнеш насред студен ноември, започваш да се събличаш, защото ще се стопиш от жега...
С няколко разменени мейла седмица преди нашето посещение, си бяхме уговорили час, в който да ни посрещнат. Знаехме в коя сграда и кой точно кабинет да отидем. Там заварихме няколко бюра и се оказа се че това е адмишън офисът (екипа по приемане на кандидат-студентите), в който кипеше голяма динамика. Личеше си, че бяха заети и освен работещите в самия офис имаше и някакви други хора, за които не разбирахме какви са. Заради лудницата малко плахо (можете да си представите в един тесен коридор, в административна зона, в която обикновено няма външни лица, как изглеждаме ние - семейство мечки, заемащи цялото пространство) надикнахме в офиса и попитахме за търсеното лице. Веднага се усмихна една дама, стана от бюрото си, представи ни един мъж от случайните елементи (от онези дето видимо не работят в офиса, но беше там) и се оказа, че това е водещия програмата за която ние се интересувахме. Той каза, че е на наше разположение, но смята, че преди това ще ни е полезно да се видим с още някой, след което този някой ще ни върне обратно при него за да си продължим разходката по кампуса. Този човек определено беше доволен и радостен. Заведе ни в друг кабинет, където.......ни посрещна..........българка. Страхотно създание. Младо момиче, което преподаваше в "нашата" специалност и можехме на чист български да си изговорим не просто всичко, което ни вълнуваше по кандидатстването и приема, а и изобщо по системата на кандидатстване, стипендиите, смисъла и внимание - можехме да зададем най-важния въпрос - защо да изберем този университет?
отговорът беше много простичък и много силен:
"Защото сме част от University of London и след време идват едни моменти, в които казваш къде си завършил, а ние сме като визитна картичка! Като кажеш къде си учил и автоматично се отварят едни врати.....
беше изключително полезен разговор. (ако случайно девойката или някой от обкръжението и чете, да знае, че сме във възтрог от нея и сме и много благодарни)
След този разговор се срещнахме отново с водещия нашата програма и той ни поведе към студията, ателиетата, изобщо светите земи. Разбира се като всеки университет предлагащи нашата специалност си имаха безумно количество техника. различни стаи - за звукозапис, за обработка, за монтаж, за фотография, за ....всичко.
По принцип тези специалности си имат оборудван център за техника под наем. То не е под наем, защото студентите не плащат, а заявяват каква техника ще им е нужна за еди какъв си проект и им дават нужното. По - скоро е като библиотека, но не за книги, а за техника. Говорим за абсолютно перфектно професионално оборудване.
По време на обиколката видяхме студенти, които строяха декор, вдигаха стени за да си направят отделно помещение, в друга зала видяхме да репетират актьори, нещо разиграваха...
След обиколката си казахме чао и продължихме сами разходката си из кампуса. Той бидейки като малко градче си имаше всичко - освен академичните сгради си има хранителен магазин, клубове, клиника център, прекрасен инфо цевнтър за международните студенти, имаше си и малка сграда на student union-а. няколко паркинга за коли и прекрасни, прекрасни зелени тревни площи!много красиво място.
Влязохме в хранителния магазин, съвсем хубав, немалък, с достатъчно неща, предимно сандвичи и бързи храни. плодове също. имаше и мърч - торбички, суитчери, тениски с логото на унито.
Библиотеката е огромна, голяма модерна сграда, вътре има и етаж за social шляене - да сис едят и да си говорят, кафе и т,н
Последно влязохме в двора на дворцовата сграда - много, много ама много красиво място. Мога само да си представя каква красота е там пролет и лято и как навсякъде има насядали младежи по тревичката.
Знам, че можете да видите снимки в нета и все пак, ето нашите няколко щраквания :0
За сега толкова!
Другия път ще разкажа за Ravensbourne University London, които са сравнително нови, но ....уау замах и модерност!
Скрит текст: 
п,с Извинявам се, качвам снимките от телефон, затова не успявам да подредя добре поста.