Няма спор, че тръшкащото се дете изнервя родителите си. Положително ще приемете следващата му атака по-спокойно, ако се запознаете с научните твърдения.
Кое предизвиква пристъпите на гняв
Съвсем доскоро сте били едно гушкащо се цяло с детето си. Често само един поглед, едно докосване са били достатъчни да се разбирате. А сега изведнъж ревящият малчуган се търкаля по пода и вълшебната ви връзка изглежда е отлетяла.
Според учените това е напълно нормално. От гледна точка на еволюцията в началото майката и детето имат еднакви цели, насочени към оцеляването на още безпомощното бебе. И днес е същото, както по времената, когато прадедите ни са се катерели от дърво на дърво с малките на гърба си. С развитието на самостоятелността на детето идва моментът, в който тази симбиоза се „разхлабва“ – то иска нещо друго освен майка си, опитва се да налага волята си... с пристъп на гняв.
Утеха за родителите
Инатът е също толкова нормална биологична реакция на гнева и разочарованието, каквато е прозявката на умората. И не е резултат от грешки във възпитанието!
Какво всъщност става в мозъка? Участие в изблиците на гняв взема малка зона в мозъчната кора на нивото на веждите, т.нар. префронтален кортекс. Той е отговорен за регулирането на чувствата и стимулирането на социално поведение, т.е. за съобразяване с другите. При малките тази зона още е напълно неразвита, съзряването й започва около четвъртата година и завършва след пубертета. Ето защо детето ви не може да се въздържа, когато не получи това, което желае.
Не се заблуждавайте, че това може да е проявена небрежност от страна на природата, която утежнява живота на родителите. Според американски учени точно незрелостта на този участък от мозъка улеснява по-лесното научаване на чужд език от децата.
Експеримент на германски изследователи доказва, че бебетата автоматично откриват и запомнят сложни правила на говоримия език. Измервания на мозъчния ток са показали, че те откриват дори разменени срички, което се оказва доста по-трудно за възрастните.
За разлика от възрастните, които чуват само това, което познават, малките, благодарение на незрялата си мозъчна кора, са много по-гъвкави. Това им помага при ученето на езици – те правят много грешки в говора, но и бързо усвояват вярната версия.
Поради мозъчната си структура детето ви не може да има друго поведение, когато се ядосва. Пристъпите му са странични ефекти на важни процеси на заучаване.
Параметри на гнева
За гнева винаги има някакъв повод. Защото мама не разрешава да излиза в градината с новите пантофи. Защото татко настоява да се затегнат коланите на седалката в колата... Изследвания показват, че може да има и физически причини за ината. Установено е от американски учени, че пристъпите са по-чести през определени периоди на деня – рискът се повишава преди обяд и още повече между 15,30 и 19 ч., т.е., когато енергията на детето намалява, то е гладно и изморено.
Съвети
Планирайте ситуации, които предразполагат към пристъпен гняв, например пазаруването, за по-ранен час преди обяд или след следобедния сън. И предложете на детето си преди това да похапне нещо, което ще повиши енергията му.
Кое помага?
При раздразнение в кръвта се отделя кортизол. Този хормон подготвя организма за „борба или бягство”. Той учестява дишането и повишава кръвното налягане. При това мозъкът е почти напълно изключен.
Тъй като по време на пристъп на инат детето ви не може да мисли ясно, няма да ви помогнат дългите обяснения. По-добре е да действате с кратки, но категорични послания.
Когато детето ви се гневи, че говорите по телефона или отказвате да му купите желаната играчка, най-добре е да не реагирате, ако нищо не го застрашава. В началото това може да усили гнева му, но след известно време ситуацията ще се успокои. Изключение прави например случаят, когато малчуганът отказва да събуе калните си ботуши в жилището. Ако не реагирате, той ще се наложи, затова му предложете да си събуете заедно ботушите, след което да поиграете с него.
Тъй като мозъкът на детето още не е зрял, то скоро ще забрави повода за гнева си, ако отвлечете вниманието му. Важното е да му предлагате разнообразие и така да го разсейвате.
Кое предизвиква пристъпите на гняв
Съвсем доскоро сте били едно гушкащо се цяло с детето си. Често само един поглед, едно докосване са били достатъчни да се разбирате. А сега изведнъж ревящият малчуган се търкаля по пода и вълшебната ви връзка изглежда е отлетяла.
Според учените това е напълно нормално. От гледна точка на еволюцията в началото майката и детето имат еднакви цели, насочени към оцеляването на още безпомощното бебе. И днес е същото, както по времената, когато прадедите ни са се катерели от дърво на дърво с малките на гърба си. С развитието на самостоятелността на детето идва моментът, в който тази симбиоза се „разхлабва“ – то иска нещо друго освен майка си, опитва се да налага волята си... с пристъп на гняв.
Утеха за родителите
Инатът е също толкова нормална биологична реакция на гнева и разочарованието, каквато е прозявката на умората. И не е резултат от грешки във възпитанието!
Какво всъщност става в мозъка? Участие в изблиците на гняв взема малка зона в мозъчната кора на нивото на веждите, т.нар. префронтален кортекс. Той е отговорен за регулирането на чувствата и стимулирането на социално поведение, т.е. за съобразяване с другите. При малките тази зона още е напълно неразвита, съзряването й започва около четвъртата година и завършва след пубертета. Ето защо детето ви не може да се въздържа, когато не получи това, което желае.
Не се заблуждавайте, че това може да е проявена небрежност от страна на природата, която утежнява живота на родителите. Според американски учени точно незрелостта на този участък от мозъка улеснява по-лесното научаване на чужд език от децата.
Експеримент на германски изследователи доказва, че бебетата автоматично откриват и запомнят сложни правила на говоримия език. Измервания на мозъчния ток са показали, че те откриват дори разменени срички, което се оказва доста по-трудно за възрастните.
За разлика от възрастните, които чуват само това, което познават, малките, благодарение на незрялата си мозъчна кора, са много по-гъвкави. Това им помага при ученето на езици – те правят много грешки в говора, но и бързо усвояват вярната версия.
Поради мозъчната си структура детето ви не може да има друго поведение, когато се ядосва. Пристъпите му са странични ефекти на важни процеси на заучаване.
Параметри на гнева
За гнева винаги има някакъв повод. Защото мама не разрешава да излиза в градината с новите пантофи. Защото татко настоява да се затегнат коланите на седалката в колата... Изследвания показват, че може да има и физически причини за ината. Установено е от американски учени, че пристъпите са по-чести през определени периоди на деня – рискът се повишава преди обяд и още повече между 15,30 и 19 ч., т.е., когато енергията на детето намалява, то е гладно и изморено.
Съвети
Планирайте ситуации, които предразполагат към пристъпен гняв, например пазаруването, за по-ранен час преди обяд или след следобедния сън. И предложете на детето си преди това да похапне нещо, което ще повиши енергията му.
Кое помага?
При раздразнение в кръвта се отделя кортизол. Този хормон подготвя организма за „борба или бягство”. Той учестява дишането и повишава кръвното налягане. При това мозъкът е почти напълно изключен.
Тъй като по време на пристъп на инат детето ви не може да мисли ясно, няма да ви помогнат дългите обяснения. По-добре е да действате с кратки, но категорични послания.
Когато детето ви се гневи, че говорите по телефона или отказвате да му купите желаната играчка, най-добре е да не реагирате, ако нищо не го застрашава. В началото това може да усили гнева му, но след известно време ситуацията ще се успокои. Изключение прави например случаят, когато малчуганът отказва да събуе калните си ботуши в жилището. Ако не реагирате, той ще се наложи, затова му предложете да си събуете заедно ботушите, след което да поиграете с него.
Тъй като мозъкът на детето още не е зрял, то скоро ще забрави повода за гнева си, ако отвлечете вниманието му. Важното е да му предлагате разнообразие и така да го разсейвате.