аз също вярвам, че приятелство ( имам предвид чисто приятелство, не свалки, лицемерие с цел постигане на меркантилни цели, нагаждачество и угодничество и целия букет от фалшиви контакти) и може да се създава на всяка възраст.
Дори и на преклонна възраст, човекът е социално същество, търси общуване, търси споделяне на общи интереси, хоби, цели и пр.
Дори и на преклонна възраст, човекът е социално същество, търси общуване, търси споделяне на общи интереси, хоби, цели и пр.
Хората, които визирам в поста си са ми приятели от години. Преди да създадем семейства и/или да имаме сегашната си професионална ангажираност се виждахме почти постоянно . С течение на времето се виждаме при всяка възможност, но работните ни графици се разминават или пък живеем в различни градове, така че няма как да се виждаме толкова често колкото ни се иска. Но пък често говорим по телефона, пишем си във вайбър или месинджър и винаги сме готови да си помогнем едни на други, ако се налага. Това за мен е много по-ценно приятелство от приятелство с хора, с които се вигждам всеки ден, но гледат само своя интерес и не биха помогнали на приятел в нужда. Защото познавам и такива хора, но не ги слагам в графата приятели. Живеят в моя квартал, ако реша мога поне веднъж седмично да отделя 30 минути да пием кафе, приятно ми е да си бъбря с тях, но не биха ми помогнали в случай на нужда и най-важното, няма го приятелството, което ме свързва от години именно с хората, за които писах по-горе. 
Безспорно е хубаво човек да има такива и те са нещо прекрасно, но те не могат да заменят всекидневния/относително честия контакт.