Приятелство

  • 21 197
  • 263
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 118
А какво визирате под предателства, не визирам само последния пост. “Предстелство” не е ли прекалено силна дума.

# 31
  • София
  • Мнения: 9 416
В моя случай не е силна дума. Приятели, които мислех за верни се обърнаха срещу мен в най-тежкия ми период и дори не ме попитаха защо постъпвам по даден начин. И то само защото действията ми не съвпадаха с техните виждания за това какво е редно в такава ситуация. След време прозряха грешката си, защото от други хора научиха от какво всъщност съм избягала, постъпвайки по конкретния начин. Търсиха ме да се извинят, предлагаха ми приятелство отново. Не ги приех.

# 32
  • Мнения: 1 081
В моя случай не е силна дума. Приятели, които мислех за верни се обърнаха срещу мен в най-тежкия ми период и дори не ме попитаха защо постъпвам по даден начин. И то само защото действията ми не съвпадаха с техните виждания за това какво е редно в такава ситуация. След време прозряха грешката си, защото от други хора научиха от какво всъщност съм избягала, постъпвайки по конкретния начин. Търсиха ме да се извинят, предлагаха ми приятелство отново. Не ги приех.
Нормално е да НЕ простиш след като са те наранили! Аз такива приятели също не искам да имам. Желая да ме приемат такава каквато съм, но уви.
Имам стари приятелства, които с годините се променяха. Ту бяхме близки, ту не. Имаше моменти, в които две от тях много ме обидиха. Бях много сърдита. По същия начин не бяха съгласни с моите действия. Освен това усещах страшна завист към мен, интригантстваха също. Бях се изолирала, не исках да общувам с тях. Явно са се усетили, че ще изгубят приятелството ми. Дадох им шанс, но съм много обрана откъм изказ, споделяне на планове и прочие. Държа се дипломатично. Иначе по сватби, рождени дни, дори ей така да се видим се събираме. Реших, да не прекъсвам контакт изцяло.
Опитах се да създам нови приятелства, но останаха на ниво познанства. Явно не се намират лесно приятели.
Отделно съвсем наскоро получих звучен шамар, така да го нарека от моята духовна приятелка. Поне я мислех за такава. По принцип тя малко си е шантава, но сме имали хубави моменти. Само че ме излъга за нещо, което ми беше обещала, после се отметна. Тъй като много разчитах на нея, сега ми е кофти. Не знам дали ще я потърся скоро.

Последна редакция: пт, 23 авг 2019, 13:16 от ^^Slancho^^

# 33
  • Мнения: 10 679
По едно време имах толкова много „приятели”, че се чудех на кой да обърна внимание по-напред. Разбира се всичко е до интереси, предимно от другата страна. Не, че се смятам за света вода, но винаги подхождам с добро и на 100% към хора, които смятам, че са ми близки. Обаче с времето останаха броени хора. Особено пък напоследък рязко загубих 1-2 наистина дългогодишни приятелки. Просто се чувствам обидена. От време на време се виждаме, поради тяхното желание и ако нямам какво да правя, но реално ми е все едно как са, какво правят и т.н. Трудно преглъщам обидата, някой засегне ли ме и покаже ли, че не мога да му имам доверие, после, ако ще света да свали в краката ми, не е същото. Има си я горчилката...

# 34
  • Мнения: 146
Нямам много приятели вече.2-3 от детските ми години, с които се виждаме рядко, защото се разпръснахме и сме далече, но се чуваме. И още 3-4 от по-късен етап с които също все по-рядко се виждаме,откакто всички станахме семейни. Завъртя ни живота, ангажименти, но си поддържаме все пак някаква връзка. Липсват ми срещите със тях, но явно такъв е живота. Познати иначе много, но не е същото, не можеш да се отпуснеш пред тях, както пред приятел.

# 35
  • Мнения: 5 819
   И за мене също предателството не е силна дума. Тя ме предаде моето доверие към нея! Когато очакваш един човек да бъде труден за тебе момент, на него въобще не му пука за теб и използва само оправдания, че в момента е зает, има хора около него и т.н.

   Прави сте, че не трябва да се споделя много лични неща на абсолютно никого. Повечето лични неща трябва да останат в тебе! После тези лични неща отсрещната страна ги използва срещу тебе.

    Също съм правила всичко мое най-добро за приятелите си, които наистина ги чувствах много близки! "Моята най-добра приятелка" беше много зле през последните две години! Бях до нея в най-трудния й момент, когато всичките й т.н. "приятели" я изоставиха. Исках просто да взема нейната мъка и аз да страдам. Много ми беше мъчно да я гледам в такова състояние! Всичко щях да направя за нея, но тя не го разбра. Тя не ме оцени като приятел! Съвзе се, стъпи се на краката и започна да играе някакви нейни игрички към мен. Ограничи обажданията си към мене! Не харесах, че тръгна пак по лош път и пак да търси лесното. Въпреки всичко тя не взе жестокия си урок от живота!

# 36
  • Мнения: 72
Аз нямам много приятели. Много "приятели" са ме предавали и не мисля, че пак бих била толкова отворена към хората. Имам 1 приятелка, с която си говорим и излизаме от време на време.
Но "най-добра приятелка" нямам от години. За себе си разбрах, че само най-близките ти могат да те изслушат без да има задни мисли зад това. Аз споделям най-много с майка ми и приятеля ми.
Странно или не, казва ви го едно 23 годишно момиче.

# 37
  • Варна
  • Мнения: 1 461
Болна тема ми е!  Много равносметки съм си правила през годините. Ще ми се да кажа, че имам 2-3 приятелки, но ме е страх.

# 38
  • Мнения: 1 118
А лесно ли се създават нови приятелства или поне прилични познанства според вас Thinking

# 39
  • Мнения: 10 679
Зависи от човека, от периода, в който е. Както писах по-назад имах период, в който имах 10ки приятели, и мъже, и жени. Просто бях много отворена към света, към хората. И наистина мога да кажа, че сме били до някаква степен близки, помагали сме си, не е било само за купона. Обаче както се изкоментира вече, с времето живота те завърта, хората отпадат, нараняват, предават... Сега не желая да създавам приятелства. Не съм на такава вълна. Имало е колежки на работа, които искаха да сме приятелки, но аз не пожелах, нищо, че бяха свестни момичета. Според мен с годините става все по-трудно да създадеш прилично приятелство. Човек трупа опит, болка, преживявания, става все по-селективен към обкръжението си. Поне при мен е така. Трудно вече правя компромиси с каквото и да е било. Нещо подразни ли ме в някой и съм „чао”.

# 40
  • Мнения: 1 110
с годините останаха малко приятелства. Всички те обаче разчитат на мен като опора, слушател и човек готов да помогне. В редките случаи, когато съм имала нужда от подкрепа, съм чувала "о, колко жалко, ама ти ще се оправиш, ти си силен човек. Виж, аз не знам какво да правя....." "На мен ли го казваш? Ти знаеш ли на мен какво ми е? Аз....." "Знам, знам какво ти е. Аз....." "О, ама това твойто е бял кахър. Аз......" "Питаш ли мен? Аз......." "Много ми е хубаво с тебе. С нетърпение чакам да се видим да ти изприкажа проблемите си. Така ми олеква. Е, не остана време да те чуя ти как си, ама някой друг път." "Обаждай ми се. много ми е приятно да те чуя. Аз все не мога да са наканя. Ту това, ту онова, нали знаеш колко съм заета. Ама ти нали си ме знаеш каква съм."
Ами спрях да търся каквато и да е подкрепа, дори просто изслушване. Всеки е главен герой в собствения си свят и не желае дори да погледне към другия. Това приятелство ли е? Някои такива връзки просто прекратих. Спрях да се обаждам и никой не ми потърси обратно. Други прекатегоризирах в графа "познанство". И не споделям. Така си спестявам предателства и разочарования.

# 41
  • Мнения: 5 819
    Когато човек е млад, лесно се сприятелява! Но когато прехвърли 30 години, почти невъзможно става да се създадат приятелства! Хората на тази възраст стават недоверчиви и са видели лошата страна на живота! Започват да се вглъбяват в себе си и да се стараят да оцелеят сред този лош свят!

   Някой написа, че сами сме виновни за разочарованието ни в предателството на наш приятел. Прав е. Много добре виждаме дребните детайли, които отсрещната страна, наречена приятел, ни показва, че тази страна не ни е приятел. Но просто ние, самите, си затваряме очи и не искаме да приемем тези знаци. Надяваме се на промяна на отсрещната страна! Не искаме да се вслушаме във вътрешния глас. Почти винаги съм пренебрегвала този глас, но оттук-нататък ще се опитам да се вслушвам в него, за да не си създавам проблеми, страдания и разочарования за по-нататък!

   Относно последния коментар - точно това се случваше с моята "най-добра приятелка". Тя си изливаше проблемите и се обаждаше тогава, когато имаше проблем. През това време аз не съществувах за нея. Когато исках аз да споделя нещо, което наистина много ме тревожеше - тя се оправдаваше, че или в момента е заета, или около нея има хора и т.н. Обаждаше ми се, че чак след от 1 седмица до 1 месец и чак тогава ме питаше какъв проблем имах! Sad

# 42
  • Мнения: 1 118
А колко време, дни, месеца и тн. липса на комуникация са признак, че приятелството или доброто познанство вече е приключило (при липса на караница, недоразумение и тн) Thinking

# 43
  • Мнения: 10 679
Като само АЗ звъня и търся, след 10тия път вече ми е ясно, че има проблем Grinning Даже 10 пъти са много... Не е от времето, а от отношението. Имам приятелки, които са на хиляди километри, с други се чуваме веднъж годишно и пак мога да кажа, че сме приятелки. С тези от ежедневието - нормално е всеки да е зает, да минава пред период, обаче няколко пъти игнориране и нетърсене от другата страна за мен е червена лампа да спра да "досаждам". Не можеш да накараш някой да ти е приятел. А тия, дето само се оплакват и търсят на кой да си излеят чернилката, са си чисти енергийни вампири и хич не ги допускам в живота си.

# 44
  • Canada
  • Мнения: 3 358
Приятелства могат да се създадат по всяко време, стига да намериш точния човек. Аз съм просто отвратена от някои ''приятелки''. Клюки зад гърба ми, злоба, завист... Едната ми каза навремето, че се чуствала засенчена в мое присъствие и в последствие прекрати контакти.

Общи условия

Активация на акаунт