Старая се да давам повече свобода на моята дъщеря.
- Публикувана: 23 авг. 2019, 11:30 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2019, 15:42 ч.
Давате ли свобода на децата, докато играят? Или напротив – пазите ги непрекъснато?
Мисля, че даването на свобода на децата, когато играят, зависи много от възрастта на детето. На много малка възраст децата не различават опасните игри, всичко им е интересно, възможно е да се наранят, или да наранят друго дете. Казвам го от личен опит. Всички знаем, колко изобретателни могат да бъдат децата в измислянето на белИ.
Като навършат 5-6 годинки, по осъзнато спазват правилата за безопасни игри. Тогава е по-лесно да бъдат оставени свободно да играят без непрекъснат родителски надзор.
Като навършат 5-6 годинки, по осъзнато спазват правилата за безопасни игри. Тогава е по-лесно да бъдат оставени свободно да играят без непрекъснат родителски надзор.
От 30 годишния педагогически опит- работа с деца от 3 до 7 години, мога уверено да споделя, че свободата на избор учи детето да взима решения; започва да осъзнава отговорността за резултатите от избора; разбира, че неговия избор има последствия; повишава самочувствието му; учи се да преговаря; учи се да определя цел и да я постига; учи се да посреща трудности, а от там да бъде и победител; детето върши избраното от него с удоволствие и не на последно място се учи да вярва в себе си! Въпрос на избор на родителя е как да постигне това. За съжаление в българското семейство децата не се овластяват да правят избори!
Винаги давам право на избор!
Детето ми играе свободно и щастливо.Почти винаги е в обсега на полезрението ми и откъм наблюдение нямам проблем.Познава правилата на движение и ги спазва отлично.Умерени рискови ситуации преценява сама.
Достатъчно голямо е за да знае,че обществените пясъчници не са най-чистото място,но за сметка на това локвичките дъжд са ѝ любимото занимание!
Детето ми играе свободно и щастливо.Почти винаги е в обсега на полезрението ми и откъм наблюдение нямам проблем.Познава правилата на движение и ги спазва отлично.Умерени рискови ситуации преценява сама.
Достатъчно голямо е за да знае,че обществените пясъчници не са най-чистото място,но за сметка на това локвичките дъжд са ѝ любимото занимание!
Благодарим на всички за отговорите на нашия първи въпрос! Радваме се да прочетем колко много родители дават свобода на своите деца да бъдат щури и креативни в игрите си.
Днес е време да ви зададем и нашия втори въпрос. А той е:
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?
Ще очакваме вашите отговори до 19.09.2019 г., когато ще ви зададем и нашия последен, трети въпрос.
Къде е границата между позволеното и забраненото? Случва ли ви се да искате да спрете децата от игра, но вместо това да спирате себе си, защото знаете, че е по-добре те сами да изминат пътя си?
Границата не е строго определена, за всеки родител и за всеки случай е "преместваема". Разбира се, че многократно съм искала да спра дете от игра (особено синът ми, че беше по-смел и неконтролируем), но ако положението не е животозастрашаващо, съм се въздържала да го прекъсвам и поучавам. Или поне съм се опитвала. Падал е от колело - шихме дупе, падал е от катерушка - лепихме клепач, защото очилата му се счупиха при удара с асафалта и стъкло се заби в клепача. Но това са му уроци. Не съм го спирала, нека ги научи са. Мръсни и скъсани дрехи са необходимото зло в етапа на порастването. Вече е голям, но преди месец кара картинг на мокра писта - плисна дъжд и едвам прибра карта. Усети как не контролира колата, какво значи "умерена скорост" - сега като види прелитащи покрай нас коли в в дъжда и се сеща как се въртя по пистата. Всичко са уроци.
Дъщеря ми пък има необходимост да види, че може да бъде и по-смела. Кара колело с толкова бавна скорост, че е истинско чудо, че пази равновесие. Кара ролери само ако няма други деца наоколо, които могат да я бутнат. По пързалка винаги се е спускала, законтрена с крака в страниците - ами това е даже по-лошо. Няма пресдстава докъде се простират възможностите ѝ за самозащита, а това я прави по-уязвима. А пък аз, като знам колко зле приема всяка малка раничка, още повече я предпазвам - противно на практиката с баткото.
Границата не е строго определена, за всеки родител и за всеки случай е "преместваема". Разбира се, че многократно съм искала да спра дете от игра (особено синът ми, че беше по-смел и неконтролируем), но ако положението не е животозастрашаващо, съм се въздържала да го прекъсвам и поучавам. Или поне съм се опитвала. Падал е от колело - шихме дупе, падал е от катерушка - лепихме клепач, защото очилата му се счупиха при удара с асафалта и стъкло се заби в клепача. Но това са му уроци. Не съм го спирала, нека ги научи са. Мръсни и скъсани дрехи са необходимото зло в етапа на порастването. Вече е голям, но преди месец кара картинг на мокра писта - плисна дъжд и едвам прибра карта. Усети как не контролира колата, какво значи "умерена скорост" - сега като види прелитащи покрай нас коли в в дъжда и се сеща как се въртя по пистата. Всичко са уроци.
Дъщеря ми пък има необходимост да види, че може да бъде и по-смела. Кара колело с толкова бавна скорост, че е истинско чудо, че пази равновесие. Кара ролери само ако няма други деца наоколо, които могат да я бутнат. По пързалка винаги се е спускала, законтрена с крака в страниците - ами това е даже по-лошо. Няма пресдстава докъде се простират възможностите ѝ за самозащита, а това я прави по-уязвима. А пък аз, като знам колко зле приема всяка малка раничка, още повече я предпазвам - противно на практиката с баткото.