Чувствам се много гадно,че ще споделя това тук,но вече не издържам.
Вече съм самостоятелна.Майка ми обаче продължава да иска да и огаждам Нон стоп скандали ми прави.С родителите си се държи адски зле.Скандална личност е и където е дошла с мен ме е изложила.
Само тя била права.Трови нервите на родителите си,а те хората цял живот са ни помалаги.Запазих час за психолог ама не отиде.Вечно намира проблеми в мен.Била съм бавна,била съм слаба,била съм егоист.Когато преди години кормувах изяде ме.Тогава струваше 500 лева.Не знам сега колко струва,но ме изяде.Към края инструктора не ме викаше много често да карам и тя ме изяде.”Кво ти стана с курса,колко ти тъпа,кога ще караш пак,така не се дават пари,кво знаеш ти?Нищо не знаеш,ама иначе курс ще завърши”.Искам да кажа,че нито веднъж тя не ме беше видяла как карам.За нея никога аз не бях достатъчно добра.На изпита ме скъсаха,защото майка ми не спираше да ме тормози всеки ден как нищо не съм знаела и накрая се провалих от страх.Краката ми трепериха,кръвното ми падна и при тръгването ми на светофар колата изгасна.
Отидох да уча.Идваше и не питаше дали е удобно изобщо.Имаше моменти в който години наред не почваше работа.Занимаваше се с приятелки,те пък и напълниха главата с глупости,гледачки и всеки път щом идваше в нас ми се казваше какво ми предстои.То не беше катастрофа,то не беше смяна на работа и годеж.Единственото,което позна беше,че приятелката ми е била истинска змия.Но стреса,който майка ми ми нанасяше беше на ниво.Не ми позволявяше да имам приятели(от мъжки пол).Аз съм си имала гадже,как така...Щом момче ми е приятел или той трябва да има чувства към мен или аз към него.Само да кажа,че момчето,с което бях приятелка се ожени за една позната и вече чакат дете.Никога не е имало нищо между мен и него просто ми беше истински приятел,с който се наложи да прекратим отношения,защото майка ми ме изтормози.
И сега продължава да ми се бърка.Била съм се разделила с приятелят си,идвала да живее при мен.Не мога хора.Като се сетя колко шамари съм изяла,колко ми е крещяла без да съм била виновна,а просто защото и е криво...Не мога да го понеса отново.
Вие как бихте реагирали?Чувствам се гадно,защото ми е майка,а мисля по този начин,но просто тя не ме разбира изобщо.
Вече съм самостоятелна.Майка ми обаче продължава да иска да и огаждам Нон стоп скандали ми прави.С родителите си се държи адски зле.Скандална личност е и където е дошла с мен ме е изложила.
Само тя била права.Трови нервите на родителите си,а те хората цял живот са ни помалаги.Запазих час за психолог ама не отиде.Вечно намира проблеми в мен.Била съм бавна,била съм слаба,била съм егоист.Когато преди години кормувах изяде ме.Тогава струваше 500 лева.Не знам сега колко струва,но ме изяде.Към края инструктора не ме викаше много често да карам и тя ме изяде.”Кво ти стана с курса,колко ти тъпа,кога ще караш пак,така не се дават пари,кво знаеш ти?Нищо не знаеш,ама иначе курс ще завърши”.Искам да кажа,че нито веднъж тя не ме беше видяла как карам.За нея никога аз не бях достатъчно добра.На изпита ме скъсаха,защото майка ми не спираше да ме тормози всеки ден как нищо не съм знаела и накрая се провалих от страх.Краката ми трепериха,кръвното ми падна и при тръгването ми на светофар колата изгасна.
Отидох да уча.Идваше и не питаше дали е удобно изобщо.Имаше моменти в който години наред не почваше работа.Занимаваше се с приятелки,те пък и напълниха главата с глупости,гледачки и всеки път щом идваше в нас ми се казваше какво ми предстои.То не беше катастрофа,то не беше смяна на работа и годеж.Единственото,което позна беше,че приятелката ми е била истинска змия.Но стреса,който майка ми ми нанасяше беше на ниво.Не ми позволявяше да имам приятели(от мъжки пол).Аз съм си имала гадже,как така...Щом момче ми е приятел или той трябва да има чувства към мен или аз към него.Само да кажа,че момчето,с което бях приятелка се ожени за една позната и вече чакат дете.Никога не е имало нищо между мен и него просто ми беше истински приятел,с който се наложи да прекратим отношения,защото майка ми ме изтормози.
И сега продължава да ми се бърка.Била съм се разделила с приятелят си,идвала да живее при мен.Не мога хора.Като се сетя колко шамари съм изяла,колко ми е крещяла без да съм била виновна,а просто защото и е криво...Не мога да го понеса отново.
Вие как бихте реагирали?Чувствам се гадно,защото ми е майка,а мисля по този начин,но просто тя не ме разбира изобщо.
