Член от моето семейство избра варианта в който се пътува. Живее в малко градче до София с жена си и детенце то което израства чудесно на двор без нищо да му липсва. Както и на тях.в някакъв момент смятат да теглят ипотечен за двустаен, да пуснат наематели или в него или в къщата и да си обезпечават заема с наема. Но къща близо до града ми е топа и на мене.
- Публикувана: 14 авг. 2019, 10:24 ч.
- Последно мнение: 20 септ. 2019, 10:31 ч.
Къща на село или апартамент в гр.София?
Това също е вариант да. Може да изтеглите кредит, да си купите апартамент, да му направите ремонт и да се нанесете. Ако кредита стане непосилен за вас в един момент може да отидете на къщата, апартамента да се пусне под наем и с наема да изплащате ипотеката. Така след време ще имате и ваш апартамент тук. Може детето/децата, като пораснат да искат да дойдат тук и така ще им осигурите място, където да живеят. Проблемът в този вариант е, че ако решите да се върнете на село, пак ще трябват пари за ремонт на къщата. И това ще ви натовари допълнително
Също имайте едно на ум, че ако тръгнете да се местите от София на село, може да не срещнете подкрепа от децата ви. Защото те вече ще си имат училище и приятели тук, и местейки се ще ги отделите от средата, и приятлите, с които ще са израстнали
Ох, не знам. Мислете хубаво, събирайте мнения, правете сметки, говорете, обсъждайте и не бързайте с взимането на решения. Ние мислихме около 4 месеца, преди да решим окончателно да се преместим в къщата. Смятахме, гледахме цени за ремонти, обзавеждания и т.н. и предварително имахме една ориентировъчна сума, която ще ни трябва, за да няма изненади. Макар, че изненади винаги има и затова е добре, към сумата, която сметнете да си добавите едни 20 % отгоре, за да сте по-спокойни и подготвени.
Също имайте едно на ум, че ако тръгнете да се местите от София на село, може да не срещнете подкрепа от децата ви. Защото те вече ще си имат училище и приятели тук, и местейки се ще ги отделите от средата, и приятлите, с които ще са израстнали
Ох, не знам. Мислете хубаво, събирайте мнения, правете сметки, говорете, обсъждайте и не бързайте с взимането на решения. Ние мислихме около 4 месеца, преди да решим окончателно да се преместим в къщата. Смятахме, гледахме цени за ремонти, обзавеждания и т.н. и предварително имахме една ориентировъчна сума, която ще ни трябва, за да няма изненади. Макар, че изненади винаги има и затова е добре, към сумата, която сметнете да си добавите едни 20 % отгоре, за да сте по-спокойни и подготвени.
Определено бих купила в града. Вилата може да почака. Съображенията ви в момента са чисто финансови, на хора, които нямат отговорности извън навременно идване на работа и бързо решение на дилемата 'днес ще ходим ли в заведение, или се прибираме вкъщи'. Имате дребен и неособено ликвиден актив и измамното усещане, че вече разполагате с жилище, ви спира да рискувате с кредита.
Вилата си е вила. Нуждата от стягане ще я има и да купите, и да не купите апартамент. Сега не я мислите много, защото има къде да живеете и нямате много грижи. В момента, в който се преместите, работата там ще се увеличи в пъти. Неудобствата от това да сте на майната си - също. Ами деца? Защото вие не смеете да дадете повече пари, да ги заврете на село и денят им да е от тъмно до тъмно?
Взимам апартамент в града, а вилата я ремонтирам на вилен принцип - по малко като идем. Родителите ми живеят в къща в града - тези всичките грижи по поддръжката не бих си ги причинила за единия уж чист въздух. А за изгубени 2 часа дневно в път - съвсем.
Вилата си е вила. Нуждата от стягане ще я има и да купите, и да не купите апартамент. Сега не я мислите много, защото има къде да живеете и нямате много грижи. В момента, в който се преместите, работата там ще се увеличи в пъти. Неудобствата от това да сте на майната си - също. Ами деца? Защото вие не смеете да дадете повече пари, да ги заврете на село и денят им да е от тъмно до тъмно?
Взимам апартамент в града, а вилата я ремонтирам на вилен принцип - по малко като идем. Родителите ми живеят в къща в града - тези всичките грижи по поддръжката не бих си ги причинила за единия уж чист въздух. А за изгубени 2 часа дневно в път - съвсем.
Преди години изобщо не се замислихме и взехме апартамент. Роди се големия ни син - детски градини пък и добро училище - за София си е завидна борба да се запише дете където си избрал и да ти е удобно и тн. И двамата работим. Роди се малкия. Просто апартамента "утесня" вярвайте ми. Теглихме преизтегляхме взехме къща на 40 км. Ползвахме събота неделя и лятото. Така отрастна и малкия, ремонтиране на къщата - не мога да кажа супер лукс, но прилично.
В момента и двамата не искат и да чуят да стоят в града.
Роди ни се и дъщеря неотдавна. Всички сме на село, за работа се пътува с две коли. Времето за което карам големия на училище е колкото той пътува с градския. Малкия ходи на училище сам като през деня си стоят в апартамента през уч. година. Предвидете различни учебни смени. Не знам как усещате нещата. Съответно и детска градина ни е на дневен ред. Въпрос на организация, лично предпочитам да пътувам в хубаво време. Къщата си е ваша ще постегнете с времето. Но е добре да имате варианти.
При нас основното, което ни отказва от града е жегата. В пъти по-топло, шумно, мръсно и тн. Както и факта, че в двустаен апартамент трудно се побират четири човека , какво остава пет. А и аз лично никога не свикнах с града, макар живота ми да е повече там.
За децата ни е страхотно да са по цял ден навън в момента. Това е в общи линии.
В момента и двамата не искат и да чуят да стоят в града.
Роди ни се и дъщеря неотдавна. Всички сме на село, за работа се пътува с две коли. Времето за което карам големия на училище е колкото той пътува с градския. Малкия ходи на училище сам като през деня си стоят в апартамента през уч. година. Предвидете различни учебни смени. Не знам как усещате нещата. Съответно и детска градина ни е на дневен ред. Въпрос на организация, лично предпочитам да пътувам в хубаво време. Къщата си е ваша ще постегнете с времето. Но е добре да имате варианти.
При нас основното, което ни отказва от града е жегата. В пъти по-топло, шумно, мръсно и тн. Както и факта, че в двустаен апартамент трудно се побират четири човека , какво остава пет. А и аз лично никога не свикнах с града, макар живота ми да е повече там.
За децата ни е страхотно да са по цял ден навън в момента. Това е в общи линии.
И аз съм в подобно положение от доста години. Имаме къща в софийско село, но живеем в града. Аз лично съм родена и живяла само в София и в къщата съм прекарвала единствено ваканциите.
Преди около 15 години бях пред дилемата дали да оправям къщата и да живея там (или родителите ми), миналата година имах същата дилема - да оправя къщата или да купя малък апартамент в София)
Факт е, че заем за апартамент е в пъти повече от такъв за ремонт на къща. Но като се замислих за другите аспекти:
1. Изключително неудобно е за гледане на деца.
Няма какво да се лъжем - хубаво е само докато тръгнат на детска градина. Хайде, максимум на училище. Но - нямаш избор в училищата. А като почнат гимназия - трябва да пътуват с часове или да разчитат на вас. Като пораснат, ако поискат да излязат вечер докато още живеят с вас: или трябва да се молят на приятели да спят у тях, или трябва вие да ги чакате с кола по нощите. То дори на едно кино няма да може да отиде на спокойствие. (имала съм съученици от околни села в гимназията...ми, не е удобно)
2. Това поражда друг разход - задължително трябва да има винаги поне един автомобил на разположение! В града можеш да хванеш такси, да ползваш градски. Колите се развалят. Но тук в момента, в който останете без автомобил, ще трябва веднага да търсите вариант. (Пак имам познати, които се сблъскаха с този проблем). Отчитам го като проблем и то при положение, че до моето село има градски транспорт.
3. Ако се наложи спешна медицинска помощ: в София отново може да не чакате линейка дори: такси, автомобил, избор на лечебни заведения. Друго е да сложите едни 40 км плюс.
4. Топлата вода. Не мога да го заменя с бойлер, да му се не види. Опитвала съм, но не е за мен. Докато си сложа маска на косата и всичките процедури за нея... Който каквото ще да говори - удобство си е.
5. Животът като цяло - просто има живот в София. Млади сте, ако къщата не е близо до град, не си заслужава. Моята е на 5 км от центъра на София и въпреки всичко е МНОГО неудобно.
Преди около 15 години бях пред дилемата дали да оправям къщата и да живея там (или родителите ми), миналата година имах същата дилема - да оправя къщата или да купя малък апартамент в София)
Факт е, че заем за апартамент е в пъти повече от такъв за ремонт на къща. Но като се замислих за другите аспекти:
1. Изключително неудобно е за гледане на деца.
Няма какво да се лъжем - хубаво е само докато тръгнат на детска градина. Хайде, максимум на училище. Но - нямаш избор в училищата. А като почнат гимназия - трябва да пътуват с часове или да разчитат на вас. Като пораснат, ако поискат да излязат вечер докато още живеят с вас: или трябва да се молят на приятели да спят у тях, или трябва вие да ги чакате с кола по нощите. То дори на едно кино няма да може да отиде на спокойствие. (имала съм съученици от околни села в гимназията...ми, не е удобно)
2. Това поражда друг разход - задължително трябва да има винаги поне един автомобил на разположение! В града можеш да хванеш такси, да ползваш градски. Колите се развалят. Но тук в момента, в който останете без автомобил, ще трябва веднага да търсите вариант. (Пак имам познати, които се сблъскаха с този проблем). Отчитам го като проблем и то при положение, че до моето село има градски транспорт.
3. Ако се наложи спешна медицинска помощ: в София отново може да не чакате линейка дори: такси, автомобил, избор на лечебни заведения. Друго е да сложите едни 40 км плюс.
4. Топлата вода. Не мога да го заменя с бойлер, да му се не види. Опитвала съм, но не е за мен. Докато си сложа маска на косата и всичките процедури за нея... Който каквото ще да говори - удобство си е.
5. Животът като цяло - просто има живот в София. Млади сте, ако къщата не е близо до град, не си заслужава. Моята е на 5 км от центъра на София и въпреки всичко е МНОГО неудобно.
40 км не са нито много, нито малко, но и аз бих си подсигурила градско жилище. Ежедневно междуградско пътуване не е представата ми за спокойствие - един сняг или катастрофа могат буквално да отрежат достъпа, в София все пак има различни варианти да се стигне до работа/училище/лекар. Или да ми се повреди колата, буквално ставаш безпомощен. За децата и логистиката изобщо не ми се мисли.
И ние искаме къща около Ихтиман, но не и докато има малки деца вкъщи. Като могат да ни посещават сами, и няма да им причиняваме еквилибристики, с удоволствие бих се преместила за постоянно, но само при наличие на софийски имоти, който да мога да ползвам/отдам под наем или продам.
Финансово не мисля че е по-изгодно, като сложиш вноската по кредит за ремонт (поне 300-400 лева, ако ще е 20-25к) и поне 3 резервоара бензин месечно при 2 коли (по 100 лв да кажем) и ето ти я ипотечната вноска - но след Х години ще имате и къща, и апартамент.
И ние искаме къща около Ихтиман, но не и докато има малки деца вкъщи. Като могат да ни посещават сами, и няма да им причиняваме еквилибристики, с удоволствие бих се преместила за постоянно, но само при наличие на софийски имоти, който да мога да ползвам/отдам под наем или продам.
Финансово не мисля че е по-изгодно, като сложиш вноската по кредит за ремонт (поне 300-400 лева, ако ще е 20-25к) и поне 3 резервоара бензин месечно при 2 коли (по 100 лв да кажем) и ето ти я ипотечната вноска - но след Х години ще имате и къща, и апартамент.
На 41 год съм и едва сега се замислям за опцията къща в близост до София.
Откакто пуснаха метро вече в кола не искам да се качвам, пътуването в града, и от/до града си е едно приключение и не бих си го причинила всеки ден.
Децата почти пораснаха, голямата е на 15г. и само като чу, че ходим на огледи за къща, ни се накара, че тя си иска метрото и не иска да чуе за село. Скоро очаквам и от малкото това, но с две думи, сега сте млади, ако имате добра работа и имате прилични доходи за да си позволите кредит, действайте. Имот в София никога няма да е излишен. Пък къщата в един момент като имате възможност ще си я стегнете и ще си я ползвате на стари години:)
На мен ми липсва тишината на селото, но като се замисля бих стояла там 2-3 дни и после ми доскучава. Възможността да отскачаш от града на село доста ми харесва, въпреки поддръжката и разходите по къщата не бих се отказала от придобиването й, но на сегашен етап, след 2 апартамента в София и един в провинция, в който също ходим често.
Така че ви желая здраве, сили и късмет за да сбъднете всичките си мечти!
Откакто пуснаха метро вече в кола не искам да се качвам, пътуването в града, и от/до града си е едно приключение и не бих си го причинила всеки ден.
Децата почти пораснаха, голямата е на 15г. и само като чу, че ходим на огледи за къща, ни се накара, че тя си иска метрото и не иска да чуе за село. Скоро очаквам и от малкото това, но с две думи, сега сте млади, ако имате добра работа и имате прилични доходи за да си позволите кредит, действайте. Имот в София никога няма да е излишен. Пък къщата в един момент като имате възможност ще си я стегнете и ще си я ползвате на стари години:)
На мен ми липсва тишината на селото, но като се замисля бих стояла там 2-3 дни и после ми доскучава. Възможността да отскачаш от града на село доста ми харесва, въпреки поддръжката и разходите по къщата не бих се отказала от придобиването й, но на сегашен етап, след 2 апартамента в София и един в провинция, в който също ходим често.
Така че ви желая здраве, сили и късмет за да сбъднете всичките си мечти!
Според мен изкарайте тази зима в селската къща и ще разберете кой е вашият вариант. При положение, че и в двата случая смятате да се заробвате с кредити за по 20, 30 години, по-добре да изкарате няколко месеца в по-спартански "вилни" условия, отколкото да съжалявате следващите 30 години. А къде ще ви е по-добре никой страничен не може да ви каже, хората харесват различни неща.
На село, само ако след 5 години, ще имате възможност да закупите апартамент и в града. Щом планирате деца, при всички положения в един момент пътуването ще натежи. Освен всичко вече има уседналост за градините и училищата и може да се окаже, че я нямате и детето трябва да пътува още повече. Къщата на село си е ваша и няма да избяга, виж ако не купите апартамент, докато сте млади и с добри доходи, не виждам кога.
Всеки трябва да реши за себе си и за семейството си какво е най-удачното решение. И къщата до София, и къщата на село, и апартамента си имат свойте предимства и недостатъци. Кредит за 20 години за мен не е решение, защото изплащаш сумата двойно, а не всички имат финансовата дисциплина да го погасят във възможно най-кратки срокове. Хората сме склонни да вярваме, че всичко е даденост и нищо не се променя. Не сме склонни да се замислим, че можем да се разболеем, да останем без работа и други неприятни неща, които могат да ни отдалечат от идеята сега и веднага да си вземем кредит за мечтаното жилище. Факт е че поддръжката на къщата си е изцяло за твоя сметка, но нямаш съседи, които в 3 часа нощес да си правят купон или да свирят на пиано, или да се карат и т.н. "Градската" къща изисква един вид подръжка, "селската"- друг. Апартаментът обаче също си има своите разходи- режийни като почистване на вход, асансьор, и големи разходи като подмяна на покрив, смяна на прозорци на стълбищата, латекс на общи части и др. Не искам да навлизам в подробности относно паркирането в София, записването в детски градини и училища, липсата на помощ при отглеждането на децата и съответните гимностики... Всичко си е личен избор и трезва преценка на доходите и съответните предвидими разходи.
Желая успех в избора!
Желая успех в избора!
Това е много романтично и на пръв поглед финансово отговорно - избягваш ипотеки и прочее - но доколкото разбирам, къщата има нужда от много основен ремонт, няма да стане с кредит от 1к, а поне 20к.
Значи ще си платят спокойствието за 30 часа седмично (от168) на село и малко чист въздух, докато копат, като цената са: въпросните 20к лева + още 20 часа седмично в път + нерви и притеснения дали ще стигнат навреме сутрин + умора след някой и друг месец + работата в двора, която няма друг да им свърши + спорадично връхлитащи страхове 'ами ако нещо стане, лекарят е на час път' + като проимат деца, още по-ранно ставане, за да ги облекат и приготвят + умуване за ежеседмичния голям пазар, понеже на село надали имат много други неща извън хляб, сол и кисело мляко + бавното и сигурно десоциализиране, защото не е като да се метнеш с такси до съседния квартал на гости и да се прибереш в 3 нощес +...
Обаче парите за 'своето' жилище вече са теглени и похарчени и изниква все пак нуждата от големия лош страшен кредит за жилище в голям град.
Спокоен живот на село и работещ в града човек с автомобил не се връзват много. Умората, притесненията и нервите се акумулират с времето. Иначе изглежда много романтично, особено след тежък ден на работа, когато се проснеш на дивана с полуготова храна и се чудиш какво търсиш в мръсния град, като имаш къщичка на село.
Да, вярно, че много хора пътуват, но аз, работейки с хора от навсякъде от и около София, не съм видяла някой от Перник, Владая, Требич и др.под.,бачкащи в София, да примира от удобство и спокойствие. Онези, които нямат жилище в София, а пътуват с часове, нямат поради 3 причини - скръндзи са и не искат да дават пари за жилище; просто нямат пари за даване; половинката им е скръндза и не иска да дава пари. Сигурно има някъде някой, който е истински щастлив да губи 2 от 16 будни часа в път, щом в спящ режим ще диша зеленина (и може би кокошки) - лично аз не съм срещнала още такъв.
Значи ще си платят спокойствието за 30 часа седмично (от168) на село и малко чист въздух, докато копат, като цената са: въпросните 20к лева + още 20 часа седмично в път + нерви и притеснения дали ще стигнат навреме сутрин + умора след някой и друг месец + работата в двора, която няма друг да им свърши + спорадично връхлитащи страхове 'ами ако нещо стане, лекарят е на час път' + като проимат деца, още по-ранно ставане, за да ги облекат и приготвят + умуване за ежеседмичния голям пазар, понеже на село надали имат много други неща извън хляб, сол и кисело мляко + бавното и сигурно десоциализиране, защото не е като да се метнеш с такси до съседния квартал на гости и да се прибереш в 3 нощес +...
Обаче парите за 'своето' жилище вече са теглени и похарчени и изниква все пак нуждата от големия лош страшен кредит за жилище в голям град.
Спокоен живот на село и работещ в града човек с автомобил не се връзват много. Умората, притесненията и нервите се акумулират с времето. Иначе изглежда много романтично, особено след тежък ден на работа, когато се проснеш на дивана с полуготова храна и се чудиш какво търсиш в мръсния град, като имаш къщичка на село.
Да, вярно, че много хора пътуват, но аз, работейки с хора от навсякъде от и около София, не съм видяла някой от Перник, Владая, Требич и др.под.,бачкащи в София, да примира от удобство и спокойствие. Онези, които нямат жилище в София, а пътуват с часове, нямат поради 3 причини - скръндзи са и не искат да дават пари за жилище; просто нямат пари за даване; половинката им е скръндза и не иска да дава пари. Сигурно има някъде някой, който е истински щастлив да губи 2 от 16 будни часа в път, щом в спящ режим ще диша зеленина (и може би кокошки) - лично аз не съм срещнала още такъв.
Апартамент в града.
Междувременно, за хоби, си ремонтирайте къщата.....сумата ще е много близка до стойността на апартамента, особено ако тепърва ще изграждате инфраструктура по селската къща....водопровод, яма, канал, отопление, нова ел.инсталация, подмяна на покрив, изолации, мазилки и пр.
80 км за ежедневно шофиране са много. Мъжа ми шофира по 40 (20 в посока), по трилентов път, без задръствания, без да води деца и е тежко. Ако пък е имал и натоварен ден в работата, едвам се прибира.
За нуждата от две коли е ясно.
Няма нищо по-хубаво от това да живееш близо до работа и училище
Междувременно, за хоби, си ремонтирайте къщата.....сумата ще е много близка до стойността на апартамента, особено ако тепърва ще изграждате инфраструктура по селската къща....водопровод, яма, канал, отопление, нова ел.инсталация, подмяна на покрив, изолации, мазилки и пр.
80 км за ежедневно шофиране са много. Мъжа ми шофира по 40 (20 в посока), по трилентов път, без задръствания, без да води деца и е тежко. Ако пък е имал и натоварен ден в работата, едвам се прибира.
За нуждата от две коли е ясно.
Няма нищо по-хубаво от това да живееш близо до работа и училище
Като знам колко пари гълта един ремонт на апартамент старо строителство, просто не мога да си представя разходите по стара къща. Ако се отърват с 20 хиляди лв., трябва да черпят.
Сумата от дългосрочен заем за закупуване или ремонт бих вложила единствено в имот, който държи цена и мога да го продам след това, отчитайки направената инвестиция. В противен случай парите потъват в черна дупка.
Сумата от дългосрочен заем за закупуване или ремонт бих вложила единствено в имот, който държи цена и мога да го продам след това, отчитайки направената инвестиция. В противен случай парите потъват в черна дупка.
И аз така мисля. Колкото и да не ми се иска да съм в лудницата, едно жилище в голям град винаги е инвестиция и необходимост. Защото така или иначе децата ще учат в града, после студенти, живот и здраве, в града мога да я запиша на всичко каквото искам, или тя поиска в последствие. В началото не мислех така, но видях и двете страни и сега май ще си променя мнението. Да в София няма да имам помощ от никого, ще ми е трудно, защото свикнах винаги да има на кого да разчитам. Губя обаче едни 2 часа в път, мъжа ми също. И трябва да ви кажа, че си виждам детето 1 час-2 на ден, вечер като се прибера, къпем я заспива. Отделно средата, контактите и всичко останало, читави педиатри, бърза помощ при нас няма адекватна. Също така нещата, които съм си наумила за себе си-курсове, хобита, езици няма как да станат извън София. И какво като купя къща в малък град-детето ми после като излезе от него отново няма да има жилище. А ако изплатим един апартамент след време мога да продам, мога да дам под наем, може тя да живее там. Не, знам като гледам и с пътя каке -пътувам споделено, хората се мотаят, не си е работа да се съобразяваш с други хора,закъснявам за работа всеки ден, щото някой си го мързи да стане навреме и не може да се приготви.
Сега ако нямам уседналот в София, след време детето и на училище не мога да я запиша. Какво да ви кажа-трудно е, страх ме е от заеми, обаче нямам друг начин просто. Смятам, че и за детото ще е по-добре. В момента на село главоломно се увеличава ромското население, не че ги няма навсякъде, но... Ако къщата е много близо бих я избрала на 100%, но иначе не.
Сега ако нямам уседналот в София, след време детето и на училище не мога да я запиша. Какво да ви кажа-трудно е, страх ме е от заеми, обаче нямам друг начин просто. Смятам, че и за детото ще е по-добре. В момента на село главоломно се увеличава ромското население, не че ги няма навсякъде, но... Ако къщата е много близо бих я избрала на 100%, но иначе не.