Здравейте,
обръщам се към мамите, попреминали първа младост. А и към тези, чийто родители са минали през това.
След дълги години на отлагане, даване на хиляди "втори шанс", след 28 г брак, стигнахме до адвоката и делото за развод.
И се почувствах ужасно!
Почувствах се сама. Толкова сама, колкото никога до сега. Въпреки подкрепата и обичта на близките си, на приятелки, на детето (което е млад човек и отдавна не е дете).
Той продължава да ме манипулира - ще умреш като куче сама, като мен втори няма да намериш (ама аз от такъв бягам и няма и са търся), ние сме на почти 50, останало ни 10 години живот тя нашта щяла да се развежда, за кога, ще ти се смеят на акъла всички и т. н. и т. н.
Познавам си го, той е манипулатор. Особено когато е изплашен. След толкова години отстъпки как така си позволявам да сложа край, къде е "вторият шанс"? Но ми въздейства!
И се замуслих - ами ако е прав, ами ако наистина остана сама до края на дните си.
Аз съм силен човек, уж. И дори близките ми ми казват - ама ти от години си сама, той е на отглеждане у вас, даже не излизате заедно, на практика нищо няма да се промени.
Но се изплаших! Знам, че и това ще мине!
Но имам нужда за науча - как се справихте след развода на зряла възраст, как се разви животът ви, имало ли е момент в който сте си казала - по-добре да бях търпяла още 10 години...
Благодаря ви!
обръщам се към мамите, попреминали първа младост. А и към тези, чийто родители са минали през това.
След дълги години на отлагане, даване на хиляди "втори шанс", след 28 г брак, стигнахме до адвоката и делото за развод.
И се почувствах ужасно!
Почувствах се сама. Толкова сама, колкото никога до сега. Въпреки подкрепата и обичта на близките си, на приятелки, на детето (което е млад човек и отдавна не е дете).
Той продължава да ме манипулира - ще умреш като куче сама, като мен втори няма да намериш (ама аз от такъв бягам и няма и са търся), ние сме на почти 50, останало ни 10 години живот тя нашта щяла да се развежда, за кога, ще ти се смеят на акъла всички и т. н. и т. н.
Познавам си го, той е манипулатор. Особено когато е изплашен. След толкова години отстъпки как така си позволявам да сложа край, къде е "вторият шанс"? Но ми въздейства!
И се замуслих - ами ако е прав, ами ако наистина остана сама до края на дните си.
Аз съм силен човек, уж. И дори близките ми ми казват - ама ти от години си сама, той е на отглеждане у вас, даже не излизате заедно, на практика нищо няма да се промени.
Но се изплаших! Знам, че и това ще мине!
Но имам нужда за науча - как се справихте след развода на зряла възраст, как се разви животът ви, имало ли е момент в който сте си казала - по-добре да бях търпяла още 10 години...
Благодаря ви!
