Детето се инати

Според мен, няма от къде другаде да "дойде", освен от родителите.

Дъщерята на комшииката ми от миналата година е в такава фаза, а вече е сравнително голяма (7г). Крещи, хвърля, тропа с крака. Вчера излизахме с нея на разходка и имаше новоотворен магазин по пътя. Отвън момичета раздаваха балони и дадоха на децата. В парка на дъщеря и балона се спука и тя почна да пищи и искаше да вземе на някой друг балона. Майка и почна да и говори и обяснява че не може да взима от другите, но тя не. И аз почнах да и говоря, питах я може ли да обясни какво иска без да плаче. Почна да обяснява как никой не се интересувал от нея, нейните проблеми не били важни за никой. Казах и че няма от къде в момента да вземем балон и другите деца не са виновни че нейния се е спукал за взима тяхните. Отговора беше че ние сме големите и ние трябва да намерим решение. Майка и се ядоса и каза че се прибират, тя се заинати и каза че без балон никъде няма да ходи. Тръгнахме с майка и и застанахме така че да не ни вижда. Сигурно около 30мин не тръгна стоеше си на пейката и грам не е вълнуваше че сме тръгнали. Накрая майка и се ядоса, минаваше вече 20ч, върна се и я хвана за ръка да се прибират. През цялото време пищя и се тръшка. Минахме покрай сладолед, бяхме обещали на връщане да си вземем, майка и взе само за сестра и за да и покаже че с поведението си нищо не печели. Прибрахме се и след малко майка и ми звъни по тела да ме пита дали не е дошла вкъщи, казала че отива до тоалетна и се измъкнала явно на вън (през коридора им се излиза за гаража и тя се е измъкнала от там). Стреснах се и излезнах на вън да видим дали не е отишла до някоя друга комшиика, следмалко я гледаме се връща по улицата ухиена до уши със сладолед. И вика на майка си 'да няма да чакам на теб за сладолед, като ми се яде ще ям, ти не може да казваш'. Че и взела и протмонето от чантата. Майка и направо се е хванала за главата с нея. Познавам я от както е родена и до преди да тръгне на училище беше коренно различна. 2м след като започна училище почна да прави такива проблеми. Аз съм просто приятелка и нищо не мога да направя, но направо не ми се мисли ако беше мое дете така 😱😱

Има, за жалост.
В яслата на сина ми имаше две деца, които удряха и бяха непослушни.
Едното се оказа с Аспергер, другото има нещо друго, незнам точно какво, но е свързано с обработването на информацията. Трябва по определен начин да му формулират задачите, иначе му идва повече и си го изкарваше с агресия.
И двете деца бяха още малки, чак след 5тата година ги диагностицираха.
Сега ги терапират и не удрят.

Кая, ми детето си е казало какво го мъчи и вместо майката да го чуе и разбере, тя затвърждава в детето усещането, че не е важно и разбрано като не му взима сладолед, но за другото дете взима....

Тя я чу и и обясни че няма от къде да и се вземе балон. Каза и че на другия ден ще и вземе цял пакет с балони. Както казах беше късно, а при нас магазините тип левче затварят в 18ч. Но тя искаше сега и на момента, майка и и каза че не може да вземе балона на сестра си нито от моите и ако иска да играят заедно, но тя и така не беше съгласна. Да е малка да и 'отстъпят' (въпреки че на моите съм им забранила да отстъпват на някой само защото е малък, трябва да го правят ако те искат!). Също още тогава и каза че ако не си промени държанието няма да получи сладолед. Не подкрепям мнението ви и освен ако няма някакви проблеми, смятам че 7-8г деца са достатъчно големи да разбират какво им се говори.
От училището още миналата година дадоха съвет да се среща с психолог(?) понеже в училище прави същото за неща от сорта защо съученичка си купила тетрадка с нейната любима анимационна героиня (тя била само нейна!) или защо има светещи обувки. И това не да се оплаква на майка си, ами прави скандали в училище на децата и учителката и вика майка и всеки месец за разговор...

Лиготия и прекалено глезене му казвам на това.

Така, както описваш нещата, най-добре е наистина консултация с психолог.

Всеки знае как да си гледа децата - едни с глезене, други по-строго, но, щом сега прави такива фасони, след 5 години не знам какво чудо ще е....

Явно при това дете трябва друга стратегия, не лишаване от вещи/храна ( сладоледа имам предвид)
Явно не се чувства никъде приета, търси внимание и прави театри. Трябва да се работи по тази шина. Явно с това поведение се опитва да компенсира нещо.

Щом родителите не се справят, консултация ще е от полза, но по-скоро за тях, да ги насочат как да работят с детето.

Моята приятелка с Аспергер детето ходи на психолог, за да й помага как да се справя с определени ситуации, в които я поставя детето. Има много добри резултати.

Как ли сме оцелели едно време без психоаналитици и без да ни се купува де що видим?!?


Да - лиготията и глезотията. Ще ми прави сцени, аз ще му купувам после сладолед.....да, бе, да!!!

Не става въпрос да му се купи сладолед, става въпрос, че едното дете е получило, а другото - не.
Има разлика.😉

Щом съм обещала на детето нещо, аз гледам да го спазвам. Освен, ако не е нещо, което не зависи от мен, но пак премислям какво обещавам.

Моето дете също истерясваше, но беше на 2-3г. и чак толкова не разбираше от обяснения.
След истерия не съм му купувала нищо, НО и не съм му обещавала да му купя.😒

В по-късна възраст също е правил театър. Като са афектирани и кортексът изключва, та и да се говори, няма смисъл, защото те не приемат никаква информация. Трябва да се успокои детето, да започне да разсъждава и тогава се говори с него. Предварително не обещавам нищо! Също гледам да не обещавам нещо срещу добро поведение. Децата са хитри и бързо схващат, после няма излизане от тази ситуация. Доброто поведение не трябва да бъде купувано.

Едно време как са се справяли ли? Много просто: едно време никой не ми обещаваше сладолед, защото не беше ясно дали ще има.
Едно време нямаше лавинообразно нарастваща информация от всякакви канали, нямаше и толкова медии, които да те въвличат в някаква друга реалност.
Едно времетелевизията беше няколко часа, всички деца играеха навън, често без надзор и сами трябваше да си решават дрязгите.

Едно време не смеехме да си помислим да отговаряме нито вкъщи нито в училище.А сега ако учител накаже или се развика на дете тича родата до 9 коляно телевизии . Сега е лиготия детето каже А родилите Я станат на по 10г и олеле проблемен тинейджър.Затова като започне да дава сигнали детето и да не влиза в релсите си трябва и малко шамари. Знам че ще ме нападнат много майки!! Но дете на 5-7г да се налага да избяга с портофейла и да си купи сладолед само за да е неговото .Е лично аз такъв пердах ще му хвърля че свет ще му се завие.Страшното е че цялото подрастващо поколение е масово такова изкривено😣😣за съжалении

Щом на 7 г. си позволява да краде от чантата на майка си,  не знам занапред как ще я карат.
Съгласна съм с Алекс, днес децата са прекалено разглезени и презадоволени.

И да, другото дете е получило сладолед, защото се е държало добре. Или и то да отговаря за поведението на сестра си?

Според мен, детето кара ранен пубертет. Това е явление, което се среща сред момичетата (особено, когато е по-голямата сестра). И по-сложното едва й предстои на приятелката ти - като стане на 13, 14 детето й. И аз като малка карах ранен пубертет. От 8-годишна съм се отговаряла на майка ми и до ден днешен не се разбирам с нея. Две различни светоразбирания имаме. Майка ми не знаеше как да комуникира с мен, никога не е знаела, и това ми даваше още повече право да се държа както си искам с нея. В смисъл, към нея нямам респекта, който имам към баща ми, не защото не съм яла бой от нея, ами защото чисто и просто, тя не разбира моята логика, моя начин на мислене, на виждане на нещата, желанията ми не ги разбира. Не си и е правила никога труда да ги разбира. Тя, детето, виж, даже си го е казала директно "Вие сте големите, вие трябва да знаете как да решите проблема" и майка й е продължила да настоява на нейното си да стане, защото тя е майка, тя е шефа. И приятелката ти продължава да я уговаря и да й обяснява неща, които на нея въобще не са й интересни. Ако не намери начин да комуникира с дъщеря си от сега, вярвай ми, след 5-6 години и психолози няма да могат да й помогнат. Дъщерята изглежда доста хитра и умна и очаква майката да е по-умна от нея, но вижда че не е, щом не може да намери разрешение на елементарен проблем като един "балон". 

За мене детето е достатъчно голяма за да разбере без да прави панаири! Как пък не ще се въртя на пета заради лигавщини. Обясни и се че няма от къде да и се вземе балон, пак казвам достатъчно е голяма за да разбере че няма от как. Как пък не ще скача да и търси балони щото явно не и стига акъла да разбере, логично че ще си настоява на нейното майката! Нищо не може да се направи по 'проблема и', това нея дали я вълнува или не си е нейна грижа. Достатъчно е голяма да разбере че не може да получава всичко! А родители изпълняващи всяка прищявка на отрочетата бих пратила аз на психолог, затова сега се качват на главата и на учители и на всички.

 Ако беше моето дете да ми бръкне в чантата щеше да е много тежко наказание и поне за няколко месеца! Причините не ме вълнуват, щом е решило че може да направи нещо забранено може и да си носи последствията!

А, какво наказание й е приложила приятелката ти?

Пълни глупости! Какъв проблем за решаване, какви пет лева?!?

Ако за някакъв спукан балон се правят такива драми, какво ли ще е със сериозните проблеми?

На лиглата ѝ е обяснено, че ще купят балони на следващия ден. Като не е съгласна, ще остане без никакви балони. Пък и ще се сърди, ще иска веднага....лелеееее, докъде ще стигнат претенциите ѝ след известно време, не искам и да си предствям.

Днес е балон, утре ще е телефон, после кола, екскурзия до Малдивите......айде, стига! Малко му е стягането за това девойче.

Ако беше на 2-3 години, разбирам, понеже тогава е свързано с възрастта. Ама на 7 години такива сцени....

И да, родителят е шефът, точно защото е родител. Ако не трябваше да се слушат родителите, можеше на по 5 години децата да стават пълнолетни и да си отговарят за себе си.

Не знам, от споментата случка (Петък) не сме се виждали. И дъщеря и не съм виждала отвън. Като се видим ще питам ✌