Здравейте,
Не съм тук ,за да споделя физически или здравословен проблем,а нещо съвсем друго,което може би ще ви се стори необичайно или интересно.
На 22 години съм.
В момента не работя,макар че усилено си търся работа.
Имам известни затруднения ,свързани с комуникацията, осъзнатостта и увереността в себе си,затова посещавам психиатър , които ми изписа лекарства - първоначално Халопиридол,което главната му функция беше да подобри активността на мислите и чувствата,след това антидепресанти,защото демонстрирах с моите действия ,че се чувствам тревожен, и той мми каза:"Това е за да намали тревожността".Взимах изветно време тези лекарства, но при взимането им почнах да усещам след известен период как губя чувството си за изпитване на емоция и свободно изразяване на мислите си ,думите си и т.н,изпитвах генерална тежест в областта на носа или поне така го усещам , и като цяло забилост в пространството, невъзможност да обърна внимание на това,което се случва около мен .Затова реших да направя по-рядко взимането на тези хапчета.Имаше резултат ,чувствах се доста по-добре ,по наред с дишането ,удовлетвореността и емоциите си.
Така продължих 2 седмици ,няколко дена взимах и няколко пропусках, след което при невзимане на няколко дена съответния антидепресант,се случи точно обратното-появи се отново тази тежест,като се предполагаше че трябва да се махнат всичките тези ефекти от лекарството след 3 дена неупотреба и да се почувствам по жизнен.Появи се докато пътувах в авобуса, така изведнъж ,в пъти по-силна от преди,и вече имах чувството ,че въобще не мога да си отдъхна,нещо неизвестно ме напрягаше и ме караше да си фокусирам мисълта си върху това,усещах просто едно застопоряване във времепространството и същата тази невъзможност за изпитване на удоволствие от преживяното.Не можех по някакъв начин да усетя атмосферата около мен,или не си позволявах.Всичко се сливаше в една тотална бездна ,където това,което е било ,вече е отминало и нямаше как да възвърна спомена за него,и довеждаше до едно нищо,където спирах да мисля за себе си и изобщо за всичко важно.През целия ден тази тежест ме съпътваше и усещах онзи натиск в носа, който на моменти ставаше изключително силен и дори брутален.Нямаше какво да ме тревожи , просто изведнъж по някаква причина тази тежест настъпваше и ми показваше ,че няма симсъл от каквото и да е,което върша,след като не го правя свободно.Това ме измъчва изключително много.Не мога да избягам от него, въпреки че изглеждам наред пред останалите
От друга страна,като я имам тази тежест усещам ,освен и силен непукизъм за всичко случващо се , подобрена комуникация с хората около мен , не се притеснявам да говоря и да се срещам с тях , което преди това имах, и тя засилва чувството за ...всееобщност,повече концентрация ,както и отстранява всякакъв страх ,свързан с това ,което предстои.Но това ме кара да се чувствам като някакъв робот,който върши нещо машинално,без да мога да издишам радостта си,емоциите си. На моменти тежестта се успокоява и дишам по-свободно,но има периоди в които това се влошава и ..не мога да гледам,да правя нещо, да концентрирам мислите си върху дадена задача и т.н.Просто като един невиждащ,нечувстващ ,блокирал индивид,който отказва да е открехнат към света,, и (Знам ,че е трудно да си го представите,но не мога да опиша по-точно картината)
Не знам това на какво може да се дължи,при всичките опити да установя източника на проблема.Аз самият ли го причинявам или предизвиквам с мислите си? Имам една теория,че това може да е като някакъв вид защитна реакция от случващото се , от страха от неочакваното,от изпитване на неочакваното.Така ли е наистина?Но не мога да си обясня логиката каква е .То просто се случва и аз го усещам.От вече 3 дена подред тотална липса на свобода , чувства и отделеност от предишния момент(без да съм взимал от тези лекарства,които уж го причиняват това).От време на време пия бира и това донякъде ми докарва хубавото настроение и свободата,но само за около 2-3 часа,след това е пак същото
Знам,че веднага се сещате,че това е психологически проблем -да , така е ,но каква точно е причината?Какво толкова може да ми тежи?Нямам представа.Какво според вас е решението на това ?
Ако мислите ,че това е малоумно,го игнорирайте,мога да ви разбера,все пак едва ли някой е имал такъв подобен проблем, приветствам всякакви типове коментари и моля останалите наистина за съдействие ,не знам защо се случва и не издържам, не мога така изобщо да живея повече.
Емил
Не съм тук ,за да споделя физически или здравословен проблем,а нещо съвсем друго,което може би ще ви се стори необичайно или интересно.
На 22 години съм.
В момента не работя,макар че усилено си търся работа.
Имам известни затруднения ,свързани с комуникацията, осъзнатостта и увереността в себе си,затова посещавам психиатър , които ми изписа лекарства - първоначално Халопиридол,което главната му функция беше да подобри активността на мислите и чувствата,след това антидепресанти,защото демонстрирах с моите действия ,че се чувствам тревожен, и той мми каза:"Това е за да намали тревожността".Взимах изветно време тези лекарства, но при взимането им почнах да усещам след известен период как губя чувството си за изпитване на емоция и свободно изразяване на мислите си ,думите си и т.н,изпитвах генерална тежест в областта на носа или поне така го усещам , и като цяло забилост в пространството, невъзможност да обърна внимание на това,което се случва около мен .Затова реших да направя по-рядко взимането на тези хапчета.Имаше резултат ,чувствах се доста по-добре ,по наред с дишането ,удовлетвореността и емоциите си.
Така продължих 2 седмици ,няколко дена взимах и няколко пропусках, след което при невзимане на няколко дена съответния антидепресант,се случи точно обратното-появи се отново тази тежест,като се предполагаше че трябва да се махнат всичките тези ефекти от лекарството след 3 дена неупотреба и да се почувствам по жизнен.Появи се докато пътувах в авобуса, така изведнъж ,в пъти по-силна от преди,и вече имах чувството ,че въобще не мога да си отдъхна,нещо неизвестно ме напрягаше и ме караше да си фокусирам мисълта си върху това,усещах просто едно застопоряване във времепространството и същата тази невъзможност за изпитване на удоволствие от преживяното.Не можех по някакъв начин да усетя атмосферата около мен,или не си позволявах.Всичко се сливаше в една тотална бездна ,където това,което е било ,вече е отминало и нямаше как да възвърна спомена за него,и довеждаше до едно нищо,където спирах да мисля за себе си и изобщо за всичко важно.През целия ден тази тежест ме съпътваше и усещах онзи натиск в носа, който на моменти ставаше изключително силен и дори брутален.Нямаше какво да ме тревожи , просто изведнъж по някаква причина тази тежест настъпваше и ми показваше ,че няма симсъл от каквото и да е,което върша,след като не го правя свободно.Това ме измъчва изключително много.Не мога да избягам от него, въпреки че изглеждам наред пред останалите
От друга страна,като я имам тази тежест усещам ,освен и силен непукизъм за всичко случващо се , подобрена комуникация с хората около мен , не се притеснявам да говоря и да се срещам с тях , което преди това имах, и тя засилва чувството за ...всееобщност,повече концентрация ,както и отстранява всякакъв страх ,свързан с това ,което предстои.Но това ме кара да се чувствам като някакъв робот,който върши нещо машинално,без да мога да издишам радостта си,емоциите си. На моменти тежестта се успокоява и дишам по-свободно,но има периоди в които това се влошава и ..не мога да гледам,да правя нещо, да концентрирам мислите си върху дадена задача и т.н.Просто като един невиждащ,нечувстващ ,блокирал индивид,който отказва да е открехнат към света,, и (Знам ,че е трудно да си го представите,но не мога да опиша по-точно картината)
Не знам това на какво може да се дължи,при всичките опити да установя източника на проблема.Аз самият ли го причинявам или предизвиквам с мислите си? Имам една теория,че това може да е като някакъв вид защитна реакция от случващото се , от страха от неочакваното,от изпитване на неочакваното.Така ли е наистина?Но не мога да си обясня логиката каква е .То просто се случва и аз го усещам.От вече 3 дена подред тотална липса на свобода , чувства и отделеност от предишния момент(без да съм взимал от тези лекарства,които уж го причиняват това).От време на време пия бира и това донякъде ми докарва хубавото настроение и свободата,но само за около 2-3 часа,след това е пак същото
Знам,че веднага се сещате,че това е психологически проблем -да , така е ,но каква точно е причината?Какво толкова може да ми тежи?Нямам представа.Какво според вас е решението на това ?
Ако мислите ,че това е малоумно,го игнорирайте,мога да ви разбера,все пак едва ли някой е имал такъв подобен проблем, приветствам всякакви типове коментари и моля останалите наистина за съдействие ,не знам защо се случва и не издържам, не мога така изобщо да живея повече.
Емил
