Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 248

Напоследък издирих всички оперети на Лехар в тюбето, и непрекъснато ги гледам и слушам. Зарязах филмите, книгите и само „Веселата вдовица“ звучи!  Чакам да ми омръзне вече втора седмица и не става. УжасТ!
 

Учените са успели да докажат, че думите са в състояние да съживят мъртвите клетки! В хода на изследванията учените били изумени каква огромна сила имат думите, както и от невероятния експеримент за въздействието на съзидателните мисли върху жестокостта и насилието.

Как успяват да постигнат това?
Нека да започнем от самото начало. Още през 1949 г. изследователите Енрико Ферми, Паста и Улам изучавали нелинейните системи – системи на колебания, чиито свойства зависят от протичащите в тях процеси. Тези системи при определено състояние се държат необичайно.

Проучванията показват, че те запаметяват условните въздействия върху тях и съхраняват информацията доста дълго време. Типичен пример – ДНК молекулата, която съхранява генетичната информация на организма. Още в онези времена учените са си задавали въпроса как е възможно това. Неразумната молекула, която не разполага с мозъчни структури или с нервна система, може да има памет, която по точност превъзхожда всеки съвременен компютър. По-късно учените откриват мистериозните солитони.

Солитони
Солитон – това е структурно устойчива вълна, която се намира в нелинейни системи. Изненадата на учените била безкрайна. В крайна сметка, тези вълни се държат като разумни същества. Едва след 40 години, учените са успели да напреднат с тези проучвания. Същността на експеримента се състояла в следното: с помощта на специални прибори учените успели да проследят пътя на тези вълни във веригата на ДНК. Преминавайки по веригата, вълната разчитала напълно информацията. Това може да се сравни с човек, който чете отворена книга, само че стотина пъти по-точно. Във всички експерименти по време на изследването възникнал един и същ въпрос – защо солитоните се държат така и който им дава такава команда?

Учените продължили изследванията си в математическия институт на Руската академия на науките.Те се опитали да въздействат на солитони чрез човешка реч, записана на информационен носител. Това, което видели учените, надминало всички очаквания – под влияние на думите солитоните се съживявали. Изследователите отишли и по-далеч – насочили тези вълни към житни зърна, които били облъчени с висока доза радиация, при което нишките на ДНК се чупят и те стават нежизнеспособни. След въздействието пшеничните семена покълнали. Под микроскоп можело да се види възстановеното ДНК, разрушено от радиацията.

Оказва се, че човешката реч може да съживи мъртвите клетки, т.е. под влиянието на думите солитоните придобиват животворна сила. Тези резултати са потвърдени многократно от изследователи и от други страни – Великобритания, Франция и Америка. Учените разработили специална програма, в която човешката реч се трансформира във вибрации и се наслагва върху вълната на солитоните, а след това въздейства на ДНК-то на растения. В резултат на това значително се ускорил техният растеж и качество. Експериментите били проведени и с животни. При тях се наблюдавало подобрение на кръвното налягане, изравняване на пулса, подобряване на соматичните показатели.

Учените не спрели до тук
Заедно с колеги от изследователски институти на САЩ, в Индия били проведени експерименти за въздействието на човешката мисъл върху състоянието на планетата. Експериментите били проведени повече от един път, в последния участвали от 60 до 100 хиляди души. Това е наистина огромен брой хора. Главното и необходимо условие било всички присъстващи хора да имат съзидателни мисли и идеи. За да осъществят това, хората се събирали в групи и насочвали своите положителни мисли до определена точка на планетата. Тогава бил избран Багдад, столицата на Ирак, където в този момент се водели кървави битки.

По време на експеримента боят престанал внезапно и в продължение на няколко дни не се възобновил. В дните на експеримента драстично намаляло нивото на престъпност в града. Процесът на въздействие на съзидателното мислене бил фиксиран от научните прибори, които регистрирали мощен поток от положителна енергия.

Учените смятат, че тези експерименти доказват значимостта на човешките мисли и чувства, както и тяхната невероятна способност да се противопоставят на злото, смъртта и насилието. За кой ли път светлите умове, благодарение на чистите си мисли и желания, научно потвърдили древната истина – човешката мисъл може едновременно да създава и да унищожава.

Изборът остава в ръцете на човека, защото именно в зависимост от посоката на тяхното мислене, хората творят или имат отрицателно въздействие върху обкръжаващите ги, а и върху самите себе си.

Човешкият живот е постоянен избор. Можем и трябва да се научим да го правим правилно и съзнателно.

https://evolife.bg/specialni-dumi-koito-sajivqvat-murtvite-kletk … H1W8-HjMmnTICiwIk

Един халиф имал всичко, за което човек може да мечтае – власт, несметни богатства, предани поданици. Но наслаждавайки се на всичко това, халифът изведнъж разбрал, че животът му е празен и безцелен. Той не виждал какъв е смисълът на неговото съществуване на този свят.

Дните се точели сиви и еднообразни. Съветниците на отегчения халиф се опитвали да ангажират вниманието му с държавните дела, мъдреци и пътешественици му разказвали приказни истории за далечни страни и невероятни чудеса. Но всичко било напразно. Халифът стоял мрачен и апатичен и гледал все по-разсеяно и безучастно на света около себе си. Животът му бил толкова скучен и безсмислен... Отчаяно се опитвал да намери изход.

Един ден някакъв пътешественик разказал на халифа за стар отшелник, на когото била открита великата тайна на живота – той знаел какъв е смисълът на живота.

Като чул това, за пръв път от много години очите на халифа заблестели, а сърцето му забило учестено. Той веднага се приготвил за път и предупредил придворните, че тръгва на дълго пътешествие и взема със себе си само стария си верен слуга, който бил с него още от детството му.

Тръгнали халифът и слугата на път. За да стигнат до далечните земи, в които живеел отшелникът, трябвало да минат през пустинята. А тя, както било известно, жестоко наказвала тези, които се отнасят с нея без необходимото уважение.

Тъй като нямали водач, двамата пътници бързо се заблудили, а по време на пясъчна буря изгубили камилите и по-голямата част от своя багаж. Единственото, което им останало, бил кожен мях с малко вода.

В пустинята била страшна горещина и неописуема жажда измъчвала двамата пътешественици. По едно време старият слуга паднал безчувствен на земята и от изтощение и жажда изгубил съзнание. Халифът също се измъчвал от жаждата и палещото слънце и бил на предела на силите си. Погледнал към кожения мях, в който била скъпоценната вода. Трябвала му само една живителна глътка вода!

Но в този момент, виждайки своя слуга, лежащ безпомощно на пясъка, изведнъж се замислил. Този човек, който му служил вярно и предано в продължение на толкова години, който безропотно го последвал в това пътуване, сега умирал тук, в тази далечна пустиня, изпълнявайки дълга си пред своя господар. Нима не е заслужил благодарност в последните минути на живота си... Халифът осъзнал, че дълги години този човек е бил за него като една полезна вещ и никога не е получавал благодарност и добри думи.

Тогава взел последната останала вода и я излял в устата на стареца. Не след дълго умиращият човек се съвзел и заспал спокоен сън. На лицето му се появило спокойствие и умиротворение. А халифът усетил невероятно чувство на радост и истинско щастие, каквото никога досега не бил изпитвал.

И в този момент се случило чудо. Завалял дъжд! А в тази пустиня дъжд валял веднъж на няколко години.

Слугата се пробудил и притеснено се обърнал към своя господар:
– Господарю, простете ми за моята слабост. Сега вече се чувствам по-добре и можем да продължим.
– Не – поклатил глава халифът, – вече не се нуждая от среща с онзи отшелник. Не ми трябват неговите откровения. Господ вече ми откри най-великата тайна на живота - отвори сърцето си за ближния и го обичай както себе си.