И понеже сме били преди години в подобна ситуация, ще споделя най-добро намерено, личното си мнение.
Приятелят ти трябва да наблегне сериозно на придобиване на висока квалификация и специфични умения. Да открие какво го влече и да търси реализация в тази област. А до тогава да смали изискванията и да се хваща на някаква работа. Старите хора не случайно са казали :"за лудо работи, за лудо не стой". И е точно така. Работодателите не гледат с добро око на хора, които дълго стоят без работа. Смятат, че нямат изградени трудови навици. И е прекалено млад, за да се срива. Такъв е животът. Работиш, оставаш без работа, започваш нова и така.... Не ходиш при мама и тати да те хранят, а се бориш и продължаваш. Не е лесно,но се каляваш и се научаваш да се справяш с трудностите. Детето ни беше на един месец като съкратиха мъжът ми от работа. И за миг не ни е минало през ума да ходим при родителите ни. ММ е работил какво ли не, за да не стои без пари.
п.с. В София се трепят да търсят полицаи. Изискванията са да е до 40г, да има средно образование и да не е осъждан.