И пак за изневярата...

  • 23 871
  • 862
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Здравейте,

Винаги съм си мислила, че е невъзможно да се случи на мен.
С мъжа ми сме заедно от 14г, имаме две малки деца, той е всеотдаен и прекрасен мъж, не сме се карали за нищо сериозно никога, изглеждаме добре и двамата...
И случайно  в професията ми жените сме малко, така, че повечето ми колеги са мъже. Някои от тях са много близки наши приятели... Други са мои приятели, за които много говоря с мъжа ми и обсъждаме животите им както на всеки друг познат.
Един ден един колега от друг център на фирмата, в чужбина, каза, че ще напуска. Трябваше да отида да прехвърля работата му.
Толкова не ми се ходеше. Малката ми дъщеря плака до вратата, докато тръгвах.

Но работата е работа, отидох да я свърша.
Прекарахме ден и половина работейки, после си тръгнах. По пътя към летището бях нерационално тъжна и не знаех защо..докато не получих едно мило и сдържано "Сбогом" съобщение. Отговорих също така сдържано и уж до там...
Но не беше до там..
Нещата започнаха да губят контрол много бързо .. продъжихме да говориме на следващият ден... Говорихме седмици.. организорахме се да се видим..продължихме да говорим..обещавахме си през ден, че повече няма никога, че семействата ни, разстоянието, обстоятелствата... И пак... До никъде не сме.

Не знам дали това графата стандартна изневяра.. никой от нас не беше търсил нищо...но да ви кажа и решение не виждам ..

# 1
  • София
  • Мнения: 17 711
A аз виждам. Сядай си на задника и си гледай семейството. Нямаш драма, трагедия или безизходица.

# 2
  • Мнения: X
А решението е много лесно.

# 3
  • На върха на вълната
  • Мнения: 196
Това е нелепо. Ако чувствата към мъжа ти са изчезнали, то по-добре му кажи, вместо да го предаваш по този начин. До преди малко защитавах една жена в друга тема, която е оставена бременна от мъжа си заради изневяра, но май не само мъжете са склонни да разбият семейството си по толкова нелеп начин.

Майка ми изневери на баща ми, когато бях 8-9 годишна. При тях нещата бяха много зле. Аз като едно малко дете, но доста досетливо усетих всичко и това ме тормозеше години наред, прибягвала съм към самоубийство, защото ми е тежало. И събощения съм чела, и телефонни разговори съм чувала, и погледи съм виждала. Не можеш да си представиш колко тежко децата приемат изневяра от родителите си. Особено от майка си..

# 4
  • Мнения: 3 250
Кофти е когато родителите са глупави. Дори и без изневяра.

# 5
  • Мнения: 757
За жалост, никой от нищо не е застрахован в този живот. Понякога ни връхлитат изпитания- и леки, и по-тежки. Тогава трябва да се съберем и да преодоляваме случилото се по възможно най-бърз начин. Вие знаете какво е редно да направите, просто го направете изведнъж и веднага, защото в противен случай има реална опасност да изгубите цялата семейна любов, която имате, а това вече ще е тежко изпитание на фона на това, което Ви се случва в момента.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 14 527
Сълзите на детето не са стопирали плана Ви, но раздялата от еднодневния секс е нанесла травма .... Hushed
Ако действително терзанията от някаква авантюра са по - силни от семейството, логичния развой е развод . Мазохизмът ще е временен, хлътването продължава, лъжите и фалша в дома ще прогресират...

# 7
  • Мнения: X
За жена, която се навира в чуждо семейство, още повече самата тя семейна, имам само една дума.
Не се извинявам.
Никакви пИпИруди не оправдават съзнателно причинената трагедия на 2 семейства и разбитите животи.

# 8
  • Русе
  • Мнения: 293
Истината е че всичко опира до самоконтрол и потискане на инстинктите, защото биологично не сме създадени да бъдем моногамни. Хората сами сме си го наложили в по-модерните епохи по цивилизационни причини. Аз имам доста познати, които са се примирили с това обстоятелство, даже се правят на ударени, че партньора им изневерява (и това с години) само и само за да избегнат конфликти и караници.

# 9
  • Мнения: 6 444
Скуката в отношенията е не малък проблем в брака. Допусне ли се, после трудно се излиза от там. Не за друго, ами защото неусетно ти се случва нещо обратно на скука. И дори немислимо за теб преди. Интересно е, уж ново е, но позабравено старо и всъщност много изтъркано. Ако си позволиш да го преживееш, най- лошото не е, че стигаш до извода, че нищо не си пропуснал. А другото- разбил си семейството си.
Това, ако в семейството няма никакви други проблеми, освен скуката Simple Smile
Ти си на ход да решиш.

# 10
  • Мнения: 10 993
аз съм точно като теб, с тази разлика до сега не съм изневерявала физически. Нямам какво да ти кажа, просто не сме устроени моногамни. Знам, че трябва да се въздържаме и го правя./i]

# 11
  • Мнения: X
Здравейте,

Скрит текст:
Винаги съм си мислила, че е невъзможно да се случи на мен.
С мъжа ми сме заедно от 14г, имаме две малки деца, той е всеотдаен и прекрасен мъж, не сме се карали за нищо сериозно никога, изглеждаме добре и двамата...
И случайно  в професията ми жените сме малко, така, че повечето ми колеги са мъже. Някои от тях са много близки наши приятели... Други са мои приятели, за които много говоря с мъжа ми и обсъждаме животите им както на всеки друг познат.
Един ден един колега от друг център на фирмата, в чужбина, каза, че ще напуска. Трябваше да отида да прехвърля работата му.
Толкова не ми се ходеше. Малката ми дъщеря плака до вратата, докато тръгвах.

Но работата е работа, отидох да я свърша.
Прекарахме ден и половина работейки, после си тръгнах. По пътя към летището бях нерационално тъжна и не знаех защо..
докато не получих едно мило и сдържано "Сбогом" съобщение. Отговорих също така сдържано и уж до там...
Но не беше до там..
Нещата започнаха да губят контрол много бързо .. продъжихме да говориме на следващият ден... Говорихме седмици.. организорахме се да се видим..продължихме да говорим..обещавахме си през ден, че повече няма никога, че семействата ни, разстоянието, обстоятелствата... И пак...
Скрит текст:
До никъде не сме.

Не знам дали това графата стандартна изневяра.. никой от нас не беше търсил нищо...но да ви кажа и решение не виждам ..
Ето че изневерите не стават от "днес за утре"....трябва ВРЕМЕ, за да узреят и да се случат нещата.
Така че, вечното оправдание "Ами...не знам, просто се случи!" е тъпотия.
Не, не се случва просто така.И авторката го доказва.
И не само тя.
Станало й мило...моля ти се!Ами да беше писала на плачещото ти дете, като ти е тъжно и мило, а не да почваш свалки с друг.
Сори, нищо хубаво и "мило" не мога да кажа на подобни жени.И мъже.
Първо си хукват по "сърбежа", после "Олеле мале, кВо станА!".
Ами това, че едни Невинни деца ще реват с години, това станА.

# 12
  • Мнения: X
Истината е че всичко опира до самоконтрол и потискане на инстинктите, защото биологично не сме създадени да бъдем моногамни. Хората сами сме си го наложили в по-модерните епохи по цивилизационни причини. Аз имам доста познати, които са се примирили с това обстоятелство, даже се правят на ударени, че партньора им изневерява (и това с години) само и само за да избегнат конфликти и караници.
Примирили са се - на каква цена? Безброй сълзи, терзания, антидепресанти, опустошена душа, често завинаги. И едни деца, които свикват да гледат как родителите им са нещастни и живеят в някакво лицемерно подобие на брак.
И всичко, защото някои хора не са в състояние да надраснат нивото на разгонена маймуна и не могат да си удържат половите органи в гащите.

# 13
  • Мнения: 178
Авторке, не се притеснявай, няма за какво да се чувстваш виновна, за тия 14 години мъжът ти е изневерил поне няколко пъти, много преди теб. Поразрови се малко и истината ще излезе наяве.

# 14
  • Мнения: X
Авторке, не се притеснявай, няма за какво да се чувстваш виновна, за тия 14 години мъжът ти е изневерил поне няколко пъти, много преди теб. Поразрови се малко и истината ще излезе наяве.

И без да се притеснява, пак си е в положението на...онази дума. Само че е нагла...., а не притеснена....

Общи условия

Активация на акаунт