Винаги съм си мислила, че е невъзможно да се случи на мен.
С мъжа ми сме заедно от 14г, имаме две малки деца, той е всеотдаен и прекрасен мъж, не сме се карали за нищо сериозно никога, изглеждаме добре и двамата...
И случайно в професията ми жените сме малко, така, че повечето ми колеги са мъже. Някои от тях са много близки наши приятели... Други са мои приятели, за които много говоря с мъжа ми и обсъждаме животите им както на всеки друг познат.
Един ден един колега от друг център на фирмата, в чужбина, каза, че ще напуска. Трябваше да отида да прехвърля работата му.
Толкова не ми се ходеше. Малката ми дъщеря плака до вратата, докато тръгвах.
Но работата е работа, отидох да я свърша.
Прекарахме ден и половина работейки, после си тръгнах. По пътя към летището бях нерационално тъжна и не знаех защо..докато не получих едно мило и сдържано "Сбогом" съобщение. Отговорих също така сдържано и уж до там...
Но не беше до там..
Нещата започнаха да губят контрол много бързо .. продъжихме да говориме на следващият ден... Говорихме седмици.. организорахме се да се видим..продължихме да говорим..обещавахме си през ден, че повече няма никога, че семействата ни, разстоянието, обстоятелствата... И пак... До никъде не сме.
Не знам дали това графата стандартна изневяра.. никой от нас не беше търсил нищо...но да ви кажа и решение не виждам ..