На 31.07 мъжът ми имаше краен срок за нещо, което не изпълни. При което му казах, че отказвам повече да отглеждам малкия и се разделяме. Първоначално не му се повярва, изглежда мисли, че взаимната ни зависимост един от друг в бизнеса ще ме накара да преглъщам до безкрай. За съжаление - негово - това изобщо не е така. Казах му, че съм човек с дебилно търпение за неща, които не ми дреме или преценявам, че са рационално решение за момента, но има неща, с които не мога и не желая да правя компромиси, така че край.
Два дни по-късно все още си мислеше, че се бъзикам. Само че аз вече бях започнала да се държа с него "служебно", никакви разговори извън работата, ходих на бар сама и т.н. На третия ден наобяд ме попита дали сериозно ще го зарежа, ако не направи Х. При което потвърдих, казах, че изобщо не съм си правила майтап и да почва да се ориентира.
При което дадох три варианта:
1. Излиза си с детето на момента.
2. Детето остава при 600лв бабата, даваме издръжка, а ние се фокусираме върху бизнеса, издърпваме реализиране на продукцията напред, за да може да си възстановя парите и да остане и за него, като се отделя да е самостоятелен родител да има поне с какво да плаща наема и да го храни това дете докато си стъпи малко на краката.
3. Прави Х, за което срокът му беше 31.07 и детето и той остават вкъщи при условията посочени преди.
Последва отказ на вариант 1 и 2, след 2 часа беше направил Х.
Детето и момата англичанка (МА оттук нататък) се прибраха в неделя без да кажат на половинката, малкият говорил със съседските деца по фейса. Вчера МА се обади и покани половинката на пица, ако съм искала и аз да отида. Говорихме с половинката по темата. Казах му, че много съм й събрала на този боклук, че ми е писнало от лъжите и лицемерието й и изобщо не желая да я виждам и да продължава този фарс, особено ако няма да се проведе разговора по същество, за който държа - взиманията, издръжката, други неща свързани с детето (прави 10, да си дойде за рождения му ден, матурите май месец догодина и т.н.). Половинката не иска да се разправя с нея, защото за момента ще се съгласи с всичко и после пак ще си прави каквото си ще. Ок, съгласих се, но предупредих, че при това положение изобщо не може да разчита на мен да поемам задълженията му към малкия както досега, ще си гледам здравето и спокойствието заради забременяването, почвам да си правя ремонт на бъдещата детска стая и т.н, с което той се съгласи.
Разместиха му, обаче, смените, и хоп, пицата се превърна в бързо безалохолно днес на обяд. Добре, че не отидох. Първо, уж малкият спял, да се чуят като стане. Това в 10. В 11.30 МА се обажда и прави сцена, къде бил, откога го чакали в центъра. Питам го, казвай последно да идвам ли с теб или не, не искам да я виждам, но ако кажеш идвам. Не, да остана. Сутринта първият въпрос бил дали ще ходя, после малкият бил щастлив, че нямало да ме има мене, искал да си говорели като "семейство". Казвам, то хубаво, ама малкият дава ли си сметка, че ще живее с мене и няма как да не ме вижда 🤣🤣🤣. Отиде, няма и час по-късно се прибра. Почнало се пак старите работи - колко бил добре и щастлив малкият, че не е при мене, ето, бил качил 5 кг и т.н. Утре са на гости у Свекито, намекнало се да ги закара, стои там с тях и да ги върне после. Та се наложило да обясни, че няма да им се получи интригата, никъде няма да ходи, като са на гости да се оправят, има автобуси и таксита, и да не се пробват с разни схеми да почват пак да натискат да се разделя с мене в името на детето, защото няма да стане.
Детето трябва да се върне в неделя наобяд, ама да го вземел ако искал в понеделник, че щял да плаче за нея и т.н. Като че ли й прави удоволствие, че малкият се мъчи, егати човекът. Половинката й казал, че не желае да разговаря и да се вижда с бившата тъща, за да си го вземе, така че да ни го издаде в неделя наобяд.
Малката подробност е, че по новите правила мен просто няма да ме има вкъщи тогава, ще си бъда целият ден на базата. При връщане плаче много, хипервентилира, гледката е ужасна. Този път мъжът ми ще си го утешава. Вечерта ще се прибера за един душ и ще отида да пия бяло вино при приятелка и не ме интересува ще плаче ли, ще чупи ли, да се оправят.
И да, до момента никой не му е казал, че поне още 5 години ще го гледаме ние.
Изобщо, няма такава сага.
Работата по наше дете започна, така че тепърва ще има циркове, особено когато малкият докладва на майка си и бабите, че почва ремонт на бъдещата детска стая.