Детенце от ромски произход

  • 27 261
  • 139
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: X
Произходът е най-малкият, ама най-малкият проблем, с който една майка ще се сблъсква през годините, дочакайте пубертета и пак ще си пишем. Wink

Но именно хакарктерът се повлиява значително от средата, не само от онаследените гени. Кое и колко преобладава, не мисля, че може да се каже категорично.
Съгласна съм, че характерът се повлиява значително от средата, но не толкова, че да измести въздействието на гените. Поне това говори моят опит с едно дете на 13 и още едно на 2х13.

# 106
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Ами аз реших, че новата потребителка е DPP. Която по-горе в същата тема ме съветва да почета, видиш ли, и да се осведомя, че учените били доказали, че генетично се наследяват едва ли не само физически признаци и нищо друго. Та да не си мисля повече най-неосведомено, че характерът и моралните качества може да зависят от гените и вроденото, а не само от примера и възпитанието.
Понеже и тук, в този пост, става дума за "наследяване" на кючеци и шарени поли, заради тази прилика в написаното реших така. Ако са различни потребителки, извинявам се.

# 107
  • Мнения: 12
Цитат
Съгласна съм, че характерът се повлиява значително от средата, но не толкова, че да измести въздействието на гените. Поне това говори моят опит с едно дете на 13 и още едно на 2х13.

Ако трябва да съм честна, никога не ме е вълнувал особено този въпрос. Това с дайретата и гюбеците, поне ние навремето го намирахме за забавно, без грам сериозност или ирония. Дори децата ми го намират за смешно, но ето - явно е до среда, "наследили" са ми странното чувство за хумор. Wink

Абсолютно не съм "изследвала" децата си до такава степен, че да разгранича двете неща - среда и гени.
Приемам ги за индивиди, всеки със собствен характер.

Но доколкото разбрах, жената се питаше дали на детето ще проличи след време, че е ромче. На този въпрос се опитах да отговоря. Ако има повече хора, осиновили ромчета, на които след време им е проличало, каквото и да значи това, могат да го кажат, но аз не мога да потвърдя подобен опит с моите деца.

# 108
  • Мнения: 28 869
В крайна сметка дори и да "проличи", какво от това?

# 109
  • Мнения: 12
Ами аз реших, че новата потребителка е DPP. Която по-горе в същата тема ме съветва да почета, видиш ли...

Момичета, не влагайте толкова емоция - особено негативна - в тези дискусии.
Няма перфектни майки, никоя от нас не е, няма и да бъде. Опитваме се да направим най-доброто за децата, всяка, както умее и го разбира.

Пазете си вътрешния свят, много е важно. И за вас, и за децата ни.

# 110
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Абсолютно не съм "изследвала" децата си до такава степен, че да разгранича двете неща - среда и гени.
Приемам ги за индивиди, всеки със собствен характер.
"Собственият" характер - това са "гените", най-грубо казано.
Това не значи нито кючек по наследство, нито прилика едно към едно с биологичния родител или с биологичната баба примерно. Значи просто, че възпитанието и средата не са всичко, а характерът и нравствените качества зависят и от гените. Опитите да се отрече това според мен са глупави. И никога учените не са "доказвали" обратното. И "генетично" в областта на психика, нравственост и характер не е мръсна дума. А какво и доколко изменят възпитанието и средата, и аз не знам. Всъщност при различните хора/деца сигурно могат да изменят различни неща и в различна степен.
Щеше да е лесно, ако се знаеше какво как се постига с възпитание, но не е лесно. Wink Важи също и за биологичните деца, разбира се, само с тази разлика, че те като цяло природно повече приличат на нас самите.

----
Колкото до "проличаването" физически, аз лично не бих се притеснявала особено от това, ако така или иначе няма да пазя в тайна, че детето е осиновено, но хора разни.

Последна редакция: вт, 10 дек 2019, 14:12 от Магдена

# 111
  • Мнения: 12
В крайна сметка дори и да "проличи", какво от това?

Не знам какво се влага в тази дума.
В началото на темата, жената се пита дали детето ще се измени много с времето и ще му проличи.
Затова и казвам, че на моите не им личи.
Иначе и двете са тъмнокоси, тъмнооки хубавици. Ако това е да им личи, то те си бяха такива още като малки, не са се изменяли особено, само дето пораснаха.

# 112
  • Мнения: X

Абсолютно не съм "изследвала" децата си до такава степен, че да разгранича двете неща - среда и гени.
Приемам ги за индивиди, всеки със собствен характер.
Точно така, индивиди със собствения си характер са. Въпросът е кое е водещото при оформянето на индивида - гените или средата. По мое мнение, гените определено водят, въпреки че не може да се отрече напълно влиянието и на средата. Не е нужно да се изследваме децата си за тази цел. Простото наблюдение е достатъчно.

# 113
  • Мнения: 12

"Собственият" характер - това са "гените", най-грубо казано.
[/quote]

Не, характерът именно се определя само частично или изобщо не се определя от гените.
Таланти, заложби, умения, физически черти, заболявания и т.н. се предават по генетичен път.

# 114
  • Пловдив
  • Мнения: 14 208
Е, не виждам как е възможно хем характерът да не се определя от тях изобщо или почти, хем две деца, отгледани в едно семейство (може да са осиновени без родство помежду си, може да са биологични братя или сестри - те също имат различни гени), да имат различни "собствени характери". От средата извън дома ли да дойде разликата? Колко пък да е различна тази среда?
Връщаме се към началото на темата, де.

# 115
  • Мнения: 12
Не е нужно да се изследваме децата си за тази цел. Простото наблюдение е достатъчно.
Ай, тук никак не се променило, даже, сякаш още по-пиперливо е станало. Simple Smile

Попаднах случайно на покана за участие в тази тема, в моя тема отпреди сто години и дадох мнението си, базиран на опита ми. Целта ми не е да споря, а и подобни спорове водят обикновено до никъде, далеч по-добре е наистина човек да прекара повече време с децата си и да ги... понаблюдава. Simple Smile Wink

Хубав ден на всички!
Е, не виждам как е възможно хем характерът да не се определя от тях изобщо или почти, хем две деца, отгледани в едно семейство (може да са осиновени без родство помежду си, може да са биологични братя или сестри - те също имат различни гени), да имат различни "собствени характери". От средата извън дома ли да дойде разликата? Колко пък да е различна тази среда?
Връщаме се към началото на темата, де.
Доколкото съм запозната с темата, ДНК е уникално, но под генетично наследство се има нещо съвсем различно, а то може да е предопределно от биологичните предшественици на детето в различна степен.

Характер е нещо съвсем друго и по мое абсолютно ненаучно мнение, човек се ражда с него.

Хубав ден и на теб!

Последна редакция: ср, 11 дек 2019, 16:19 от AnMary

# 116
  • Мнения: X
Не е нужно да се изследваме децата си за тази цел. Простото наблюдение е достатъчно.

Ай, тук никак не се променило, даже, сякаш още по-пиперливо е станало. Simple Smile
Да, аз наистина имам доста пиперлив изказ. Искрено съжалявам, ако съм те засегнала. Но в спора няма нищо лошо. Напротив, добре е да се разглеждат нещата от различни ъгли.

Виждам, че разминаването се получава от различните ни разбирания за характер. Но изпадаш в противоречие - по-горе твърдеше, че гените нямат нищо общо с характера, а сега пишеш, че човек се ражда с него.

# 117
  • Мнения: 12
Виждам, че разминаването се получава от различните ни разбирания за характер. Но изпадаш в противоречие - по-горе твърдеше, че гените нямат нищо общо с характера, а сега пишеш, че човек се ражда с него.

Нямам мое разбиране за "характер", водя се от вече утвърденото такова:
Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. Весел характер. Лош характер. Твърд характер.

Ето този характер смятам, че е строго индивидуален и не се предава, не се наследява, раждаш се с него и си е лично твой, без да зависи от гени или среда. Влиянието на последните две са пренебрежимо слаби, ако не попаднат на благодатна почва, а именно - пасващ на това влияние характер.

Имайте милост, дами, осем години не съм писала тук, по-лекичко ме емвайте, изгубила съм трейнинг, пък и повечето подобни теми вече сме си ги изговорили навремето.
Сега съм на друга вълнА - една скоро пълнолетна мома и една във вихъра на пубертета. Simple Smile

# 118
  • Мнения: X

Имайте милост, дами, осем години не съм писала тук, по-лекичко ме емвайте, изгубила съм трейнинг, пък и повечето подобни теми вече сме си ги изговорили навремето.
Сега съм на друга вълнА - една скоро пълнолетна мома и една във вихъра на пубертета. Simple Smile
Значи, аз ще те натренирам Simple Smile - едно 13-годишно и едно на 2х13 ме тренират, така че съм тренер и три четвърти.

Добре де, характерът все пак не ни се спуска от нищото. Индивидуален е, да. Но мисля, че индивидуалността му идва от уникалната комбинация на черти, които наследяваме и тяхното взаимодействие със средата.

# 119
  • Мнения: 12
едно 13-годишно и едно на 2х13 ме тренират, така че съм тренер и три четвърти.
...
Добре де, характерът все пак не ни се спуска от нищото. Индивидуален е, да. Но мисля, че индивидуалността му идва от уникалната комбинация на черти, които наследяваме и тяхното взаимодействие със средата.

Ааа, с деца добре се справям, с възрастните е зорът. Stuck Out Tongue Winking Eye

За характера, както казах, така мисля. Защо иначе три деца, дори нека вземем случай с тризнаци, родени в семейство, логично с едни и същи биологични родители, расли при съвсем еднакви условия, имат коренно различен характер? Говоря за реален случай при мои познати.

Но човек е устроен така, че иска да има обяснение за всичко, а ние европейците, държим то да е научно, забравяйки, че науката далеч не е обяснила всичко на този свят, нищо че в някои области е достигнала невъобразими висоти.

Ако бяхме индуси, нямаше да се замислим и за миг. Щяхме да се чудим от кои кармични прераждания детето носи настоящия си нрав, и толкоз. Simple Smile

П.П. Това 2х13 вече трябва да е попрехвърлило пубертета. Сега му е ред нови грижи да ти създава. Пу-пу, да са живи и здрави! Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт