За децата с увреждания в училище

  • 7 776
  • 71
  •   1
Отговори
# 15
  • London
  • Мнения: 6 732
Чак сега виждам темата. Кураж на теб и малката! Имаме много да гоним запада явно, защото поне това ми е спестено като родител, проблемите със самото дете сякаш не ни стигат, че и разни пишлемета да ни обременяват. Дано нещо се промени ама надали....

# 16
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
О,в Лондон нещата са на космическо разстояние от тук.Зимата бяхме там за 3 седмици на гости на сестра ми-детето ми сияеше и не искаше да се връщаме тук.Ще ми се и в България някой ден нещата поне малко да се доближат до другите държави.

# 17
  • пак там
  • Мнения: 2 885
И тука може да стане - когато престанем безсмислено да се зъбим един на друг.

# 18
  • Мнения: 5 262
Да. Не са децата , а възрастните са проблем!

# 19
  • London
  • Мнения: 6 732
По-скоро честотата на проблема сякаш в родината е по-малък и по-скорошен. Тук всяко 5 то дете е с проблем, буквално извират деца със СОП и хората си имат традиция отколешна, а и практика да ги интегрират. И понеже Джон вижда от 10 деца 2-3 на площадката със СОП откак се помни за него това е нещо нормално и е свикнал с идеята за такива хора. У нас... аз като дете през целия ми училищен живот не съм срещала ни едно, вече и у нас сякаш взеха да се увеличават. След 100 години ще е доста интересно съотношението.... според мен ще е 1:1.

# 20
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
Не мисля, че броят им е по-малък, особено последните години.Просто преди специалните деца са били в специални училища и проблемите с тях не са били толкова широко обсъждани.Когато синът ми трябваше да тръгне в първи клас(той е отлаган веднъж) от училището,където бе изкарал предучилищна ми бяха дали документ,в който пишеше, че детето ми не трябва да тръгва на училище или ако тръгне да е в помощно такова.Обаче аз и ММ не бяхме съгласни, затова ли толкова се мъчехме да го интегрираме, затова ли ходеше всеки ден от понеделник до петък на логопед,два пъти седмично на психолог(от който и до днес не виждам някакъв ефект),на разни терпии с животни-за да ми кажат, че детето ми не трябва да посещава масово училище.Изрових пътека до РИО и от там ми казаха, че мога да го запиша в което и да е училище,стига да има ресурсно подпомагане.В това до у дома тъкмо тръгваха да работят в тази насока,отидохме с ММ при директорът,разговаряхме с него и малкия бе приет без проблем.Ресурсната в началото ни бе приходяща от друго училище и го вземаше само за 2 часа седмично,но аз много се занимавах с него,и когато вторият срок дойде ресурсната,която му е до ден днешен,тя бе много приятно изненадана, че той върви наравно с класа,няма пропуски,а дори някъде ги е изпреварил.Но както писах и по-напред-синът ми има проблем със социализирането сред деца...Децата никак не са малко,и по мои наблюдения от година на година се увеличават...

# 21
  • Мнения: 147
Наистина съжалявам за това, през което преминавате и Вие, и дъщеря Ви! В стария клас на голямата ми дъщеря имаше едно такова проблемно момиченце, беше с хиперактивност и синдром на дефицит на вниманието, и дислексия. Ходеше на ресурсен учител в 5 и 6 клас и в края на 7, не знам поради какви причини, за да се интегрира може би, майката я отписа. Беше подложена на тормоз ежедневно от една дадена група от деца в класа. То че детето на моменти си беше малко нетърпимо беше, но бих казала, че беше едно щедро и отзивчиво дете. А пък и тя не го правеше нарочно, просто начинът й да осъществи връзка с околния свят беше малко по-различен. Учителите в началото не бяха благосклонни към нея, щеше да остане на изпит по половината предмети в 7 клас, но накрая и писаха тройки. Не знам дали се е явила и на външно оценяване. Доколкото знам е влезнала в някаква гимназия, но не знам как са се развили нещата по-нататък. Силно се надявам да е попаднала на клас, в който да я разбират до някаква степен.
Аз лично смея да твърдя, че съм научила моите деца на толерантност, и да приемат различните такива, каквито са, да се поставят на тяхно място. Голямата ми дъщеря например никога не е оказала някакъв тормоз над това дете, освен да й се скара ако я ядоса, разбира се. В училището на малката ми дъщеря пък има едно дете в инвалидна количка, събирахме пари за операцията й,  класът й, слава богу, се отнася страхотно с нея. Това ми връща вярата в доброто и хората.
Децата пренебрегват добрите качества на тези деца и поставят на преден план недостатъците им. Малко хора ще оценят и забележат това, че тези деца винаги са готови да услужат на свой съученик с химикал ако той няма, или пък помагат на наранено птиче в парка. Другите ще видят само това, че то се затруднява в четенето и писането.
Наистина не знам с какво да Ви помогна, само мога да Ви окажа морална подкрепа и да Ви съчувствам. Обръщали ли сте се към класния ръководител, директора? Говорихте ли с родителите на децата, които тормозят детето? Искрено ви пожелавам в най скоро време проблемът ви да се реши!

# 22
  • Мнения: 742
Аз доста започвам да се замислям дали да не го запиша,като частен ученик и с това да му спестя унижението,което му предстои.Да  не говорим,че той изобщо не страда от липса на самочувствие и съм сигурна,че ще има набити,което ще докара още повече проблеми.Та все повече се навивам,че просто няма да го пусна на училище и това е.

# 23
  • София
  • Мнения: 2 476
Отвратителното чувство в началото на всяка година в градината и сега в училище, когато се занимаваш с куп "педагози", уж "екип" за подкрепа, които всячески се опитват да саботират и да откажат детето от учебния процес. Докато другите родители се радват на първолаци, родителите на деца с проблеми се сблъскват със стена. При нас ресурсната беше ходила да плаши класната с детето. Аз пък се страхувам от тормоз от другите деца и пълната некомпетентност на екипа. Как ще го приемат децата ме пита ресурсната. А отидох с надежди, документи, дори ги свързах с наш терапевт да им даде повече информация. Не разбирам защо въобще губят времето на родителите и допълнително усложняват и без това сложната ситуация. Дори не са запознати с формите на обучение, Наредбата за приобщаващо образование и пр. документи, не смея и да мечтая за познания по различните проблеми при нашите деца, не мисля че различават Даун и аутизъм например...
Явно идеята е да се намерят места и заплатки за безполезни и немотивирани хора.

# 24
  • Мнения: X
Права си Ивъл. Имитацията на интеграция е направена така идиотски и се прилага толкова некомпетентно, че се тормозят и децата с увреждания, и децата в норма, и учителите, които и да искат, нямат ресурс да направят нещо полезно.

# 25
  • Мнения: 5 262
...
Децата пренебрегват добрите качества на тези деца и поставят на преден план недостатъците им. Малко хора ще оценят и забележат това, че тези деца винаги са готови да услужат на свой съученик с химикал ако той няма, или пък помагат на наранено птиче в парка. Другите ще видят само това, че то се затруднява в четенето и писането.
...

По мое мнение не си правя. Това пак идва от възрастните. От мои наблюдения съдя. Докато не се намери някой много чувствителен възрастен, който да заобяснява на децата и да им налага излишно те сами се оправят. Граници трябва да се поставят предварително и да се следи спазването на правила .
Всякакви персонални чувствителности извън това трябва да се нулират и от двете страни. Ако правилата се спазват и границите също то всичко останало е претенция и нарушава системата.

# 26
  • London
  • Мнения: 6 732
В България за жалост каквото и да искаш да обясниш на един клас....що е то гей, мастурбация, аутизъм, Даун и прочие се срещат мнозина протестиращи крещящи - Не докосвайте децата ни, западна пропаганда и тн. А всичко това следва да се знае от децата за да могат да разбират понятията, хората, случващото се. 

Аз Алайън аз на твое място ще пробвам, може да попаднете на добри деца..... , а може и още отначало да помолиш учителката за едни 20 мин на встъпителната родителска среща за да запознаеш деца и родители със спецификите на детето ти. Родителя е най-добрия адвокат на едно дете с проблеми....

# 27
  • Наблизо
  • Мнения: 5 967
И аз това стм забелязала,Катрала.Манталитет си ни е в България.Спомням си,че доста голяма вече бях когато видях човек в инвалидна количка за първи път и тогава питах баща ми “Тези хора как успяват да минат тук,там,стълби и т.н. а преди как е било” и той ми каза,че различните просто са били занитвани в домове,да не ги вижда никой и да не пречат.
Нямам друго какво да кажа,освен много сила и търпение на вас и на децата ви,другите деца и възрастни могат да бъдат много жестоки.

# 28
  • Мнения: X
Насилието винаги ще го има.В БГ ако си различен значи си жалък и ще те подиграват.Брат ми смени 4 училища,защото имаше проблеми със съучениците,учителите и само изяждаше подигравки,защото той заеква и му е трудно да говори.И с годините стана много затворен и с почти никой не споделя.Само с мене споделя.Той с нашите не споделя почти нищо.Единствено с мене споделя всичко.И аз му споделям всичко.Все пак ми е брат,а аз съм му сестра.Трябва да се подкрепяме заедно.Никога не мога да разбера ,защо  като трябва да страдаш?Различните хора са  интересни и готини .

# 29
  • в полите на Балкана
  • Мнения: 3 462
Аз Алайън аз на твое място ще пробвам, може да попаднете на добри деца..... , а може и още отначало да помолиш учителката за едни 20 мин на встъпителната родителска среща за да запознаеш деца и родители със спецификите на детето ти. Родителя е най-добрия адвокат на едно дете с проблеми....



Катарала е много права. Ние минахме по този път отдавна. Синовете ми отдавна не са ученици вече.  Негативизъм относно синът ми с увреждане почти не е имало. В детската градина имаше в самото начало. Потуших го разговор с директорката и родителите. След това в първи клас, на първата родителска среща, класната обяви, че има дете с увждане и ние родителите, сме готови да отговорим на всякакви въпроси, но не желае шушукания и настройване на децата след тази среща. Опити имаше, но си останаха само опити. Мога да кажа, че здравото ми дете е имало повече трудности заради брат си в училище. Трудности родени от родителска простотия и настройване на децата срещу него.  Всичко тръгва от семейството. Когато на родителя липсват първите седем как да научи детето си на толерантност?!

Общи условия

Активация на акаунт