Полудявам ли?

Не знам как точно да ви обясня какъв е проблема ми, но ще се опитам, колкото мога. На 22г.  съм, момиче, което до преди няколко месеца беше с нормално самочувствие(реално), зная си добрите и лошите качества, винаги гледам да изглеждам добре, още от 14-15годишна получавам такаа доста внимание от момчета/мъже, няма да започвам да се хваля сама себе си, просто искам г/д да изясня ситуацията. Имам си приятел, на 30г.  живеем заедно даже от близо година. Този човек несъзнателно или не просто ми мачка самочувствието.. или аз мноого го обичам и вече се вманиячавам, не знам, затова се обърнах към вас. Да започнем с това, че постоянно заглежда други жени, дори такива, които очевадно не са красиви, ноо както знаем такъв тип момичета знаят, че единствения начин да ги забележат е като тръгнат колкото се може по разголени, с къси гащичики, с които целия им задник да е отвън, с голи кореми и т.н. .. по начин по който аз не бих излязла по улиците, просто изглежда отвратително в мойте очи. Не ме разбирайте погрешно, не ходя като монахиня и аз имам по-секси дрехи, ноо все пак в някакви граници, няма начин да изляза изглеждаща като проститутка (живеем в чужбина, а тука наистина се обличат като такива, без значение дебелички или не :д) Та, моя приятел не може да се въздържи да не ги гледа, мен това ме кара да се чувствам недостатъчна за него, все едно аз не съм достатъчно хубава за него и другите са му по-интересни. Знам, че мъжете го правят, но той го прави по толкова очевиден начин, понякога чак главата си обръща, тоолкова демонстративно понякога и няма как да не ми направи впечатление. Няколко пъти сме говорили, че поне когато е с мен да не го прави или да гледа, НО не да зяпа.. карали сме се, той ми излиза с теориите, че било в гена на мъжа, нямало мъж, който да не гледа или както ми каза при последното ни каране

и че просто трябвало да се примиря с това, не той. Все ми се кара като взема да се да се заигравам с грима, против е да си сложа хиалурон в устата (аз искам да пробвам и то съвсем малко) все казва че харесва естествени жени, не знам си какво, а гледа точно тези с един тон грим по лицето, изкуствени мигли, устни и коси, щом не харесва такива жени, защо точно такива му правят впечатление? И това може би нямаше да ми е такъв проблем, ако ми показва от време на време, че ме обича, да ми казва, че съм хубава (от както живеем заедно, 1 път не го каза, колкото и да се старая да изглеждам добре за него), мълчалив е, прибира се от работа и единственото, което го интересува е какво има за ядене, през останалото време или на лаптопа или на телефона.. понякога все едно ме няма въобще в стаята, не се чувствам кой знае колко важна за него, той сам си го казва “ми какво да направя темерут съм си”, казва ми, че щом сме заедно значи ме обича, че ако иска да ходи по к*рви няма да е с мен, но като всяка жена се нуждая и да го чувам от време на време, да направи някакъв мъничък жест.. с едно цветенце от пътя да ми откъсне, ще ми направи деня, нищо такова не му идва на акъла и може би това ме подтиква да издребнявам като гледа други. Другото, което ме накара да пиша тук е случка от миналата седмица, когато бяхме излезли с едни приятели и с едното момче се заговорихме и стана нещо на въпрос, той сподели, че не харесва руси момичета, харесвал такива с кафява или черна коса и аз на шега попитах приятеля си какви харесва и той без да се замисли или поне да го завърти така, че на мен да не ми стане гадно, просто каза с гордост “РУСИ” другите две момчета млъкнаха и веднага ме погледнаха, защото в момента съм си с естестествената тъмно КЕСТЕНЯВА коса. ( преди 1г. когато се запознахме бях на по-светли/русички кичури, пак за всеки случай не съм била кой знае колко руса де...но в последствие, косата ми не го издържа и почна да пада, да се къса, изтъня много и аз я оставих да си почива, да израсте, сега малко в крайщата е останало и се оправя. Казвам това ако има някакво значение изобщо :д ) иии така момчетата веднага се обърнаха да видят мойта реакция, аз се почувствах като ударена с парцал. Приятеля ми се обърна и ми вика “оф за какво трябваше да ти казвам. Сега трябва да съжалявам, че имам вкус ли?”. Нищо не казах повече по въпроса. Замълчах си, просто продължих по темата от преди това. Но от тогава седя и го мисля, аз ли съм започнала да приемам нещата много навътре? Тоест сега не съм по негов вкус ли? Възможно ли е ако съм блондинка, той да ме забелязва малко повече? Мисля си дали скоро да не се изруся, въпреки предишния ми опит.. ако не за друго поне да си вдигна малко самочувствието. Някой друг от вас би ли се засегнал за тези неща или аз нещо започвам да откачам? Понеже всеки път като се скараме за нещо подобно, той започва да ми обяснява как имам нужда от доктор, че съм луда и т.н. и вече почвам да се замислям.
Просто имам чувството едва ли не, че съм му омръзнала или че просто се успокоил, че като живеем заедно съм на негово разположение постоянно и няма нужда да полага вече каквито и да било усилия за мен и искам да го посъбудя така да се каже, дали една нова прическа може да помогне? Или щом се “темерут” значи нищо няма да му помогне
Съжалявам, че стана толкова дълга тема, просто имам нужда да споделя, понеже с него не се получава разговора и това е.