Днес излезнаха резултатите от нашия генетичен тест и всичко е наред. Благодарна съм на съдба, провидение и Господ и се моля да мине безпроблемно бремеността ми и да родя живо и здраво дете! Но малко ми се сви сърцето, че очаквам второ момченце. Имаме вече приказно момченце на година и 8 месеца, красиво, умно, обичливо и нежно дете. Но аз винаги съм си представяла, че ще съм женска майка. Идвам от много женско семейство и си представях като допълнение към малкия ни принц и една малка нежна принцеса, която ще обличам в рокли с тюл и ще й връзвам панделки. Също така, най--хубавите две имена, които знам вече ги сложихме на първия ни син. Не мога да се сетя за други две толкова красиви имена за второто дете...Майка ми често описва нейното майчинство с две момиченца, какви сме били нежни, любвеобвилни и красиви, само сме се гушкали и тн. Синът ми, който е доста едро, яко и силно дете няма нищо общо с отглеждане на фино, нежно момиченце и малко ми е криво, че няма да съм майка на момиченце. Грях ми на душата, знам. Да ми пази Господ и двете деца. Някой изпитвал ли е подобни чувства? Как се чувствате като бъдеща или настояща майка на две момчета?
Мъжка майка (с много момчета) предизвиква у мен асоциации на измъчена жена по кецове, която много вика и е все изнервена, докато майката на момиченца си я представям красива, засукана и елегантна, като моята майка.