"Когато решите да спестите на някого нещо, то трябва да сте наясно, че спестеното започвате да си го причинявате на вас!"
- Публикувана: 24 юли 2019, 11:34 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2021, 14:13 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7
„Любовта не е шумна. И не вика. Любовта е тиха. По-тиха от тишината. И чува без да й говориш. И е там, когато не виждаш. Любовта се усмихва, когато си щастлива и е щастлива, когато си усмихната. Любовта не идва в грешното време. Любовта идва тогава, когато трябва. И ако си тръгне, не е била твоята Любов. Любовта трябва да е най-силното ти оръжие. А не да боли от нея.“
Когато изглежда,
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!”
Недялко Йорданов
че няма надежда,
че всичко е свършено вече –
недей се смущава,
недей се прощава,
недей се предава, човече.
Кажи – не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта,
това е антракта,
това е антракта – не края.
От огън опърлен,
от всички захвърлен,
затворен в най-тъмната стая –
недей се спотайва,
недей се отчайва –
кажи си: това не е края!
Кажи: не ми пука
от таз несполука –
аз мога, аз вярвам, аз зная,
че въпреки факта
това е антракта,
това е антракта – не края!”
Недялко Йорданов
Някога натъжаваш ли се, когато изпуснеш чиния или някаква съдина и тя се счупи на парчета? Чувстваш ли се напрегнат, когато духа силен вятър и чуваш как керемидите от покрива ти падат? Притеснен ли си за посевите в полето ти, когато вали толкова силно, че земята се наводнява? Страх ли те е, когато чуеш вратата да се отваря през нощта, чудейки се дали това са крадци, които са дошли да те ограбят? Да чувстваш всичко това е нормално. И все пак, предизвикателството, което ни предоставя нашата вяра е да не се интересуваме от материалните ценности. Разбира се, че докато сме на тази земя ще трябва да имаме чинии, върху които да слагаме храната си, покриви върху главите си, които да ни пазят сухи, посеви в полето, които да ни хранят, както и някои мебели в дома си. Но ако работим усърдно ден след ден, по възможно най-добрия начин, можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни осигури това, от което се нуждаем. И ако нещо се счупи, загуби или бъде откраднато, Бог ще реши дали и кога да го замени. - Св. Йоан Златоуст
Всичко се случва за добро. Твое. Наше. За вселената. Дори в трудните моменти. Особено тогава. И нямаш опцията да се предадеш. Не бива. Търси смисъла. Или прояви търпението той да те намери. Ще продължи дори да не виждаш. Но е там. Винаги е там до нас. Винаги има смисъл. Да ставаш. Да вървиш. Да се огледаш. Да слушаш сърцето си. Да се извиниш за грешка. Да си извадиш поука. Да бъде волята ни изкрещяна или тихо едва прошепната. Нужно е да приемем света с всяка негова краска и щрих. Да помагаме. И да бъдем добри. Другото не гради. А бавно ще ни унищожи.
Не ранявай жена!
Те-жените ранени не спят. Да поплачат си имат минути. Те заспиват.Сънуват.Мълчат. Като тъжно-красиви кошути.
Ти жена не ранявай във гръб! Сякаш спираш полет на птица. Твойте думи дарят ли й скръб. Просто става.Какво ли? Лъвица....
Замълчи си тогава..Потрай! Наранено сърцето остава. Прошка искай! Цветя и подай! Тя Жена е! И знай да прощава.
Ти жена не ранявай! Боли! Като меч са отровните думи. Във душата й дъжд ще вали. Сиви капки..Смъртни куршуми.
Но реши ли жена да мъсти, ти докрай ще бъдеш орисан. Втори път не ще ти прости. Просто ти ще бъдеш… отписан...
Красимир Стоянов
Те-жените ранени не спят. Да поплачат си имат минути. Те заспиват.Сънуват.Мълчат. Като тъжно-красиви кошути.
Ти жена не ранявай във гръб! Сякаш спираш полет на птица. Твойте думи дарят ли й скръб. Просто става.Какво ли? Лъвица....
Замълчи си тогава..Потрай! Наранено сърцето остава. Прошка искай! Цветя и подай! Тя Жена е! И знай да прощава.
Ти жена не ранявай! Боли! Като меч са отровните думи. Във душата й дъжд ще вали. Сиви капки..Смъртни куршуми.
Но реши ли жена да мъсти, ти докрай ще бъдеш орисан. Втори път не ще ти прости. Просто ти ще бъдеш… отписан...
Красимир Стоянов
"Ти не си твоята работа. Ти не си парите, които имаш в банката. Ти не си колата, която караш. Ти не си съдържанието на портфейла си. Ти не си проклетият си костюм. Ти си всепокорният всемирен боклук."
"Едва когато загубиш всичко, си свободен да правиш каквото искаш"
"Това е твоят живот и той свършва с всяка следваща минута."
Чък Паланаюк, Боен клуб 1999
"Едва когато загубиш всичко, си свободен да правиш каквото искаш"
"Това е твоят живот и той свършва с всяка следваща минута."
Чък Паланаюк, Боен клуб 1999
Препоръчани теми