Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7

  • 68 909
  • 762
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 326
“И ще дойде ден, когато най-тежките моменти ще са само спомени, които ще се разказват като случки на всички, които искат да ги чуят. А те ще слушат с почитание и ще научат три важни неща: да имаш търпение да изчакаш точния момент за действие, да проявиш достатъчно мъдрост да не пропуснеш следващата възможност, и да се гордееш с белезите си.”   -“Ръкописът, намерен в Акра”

# 76
  • Мнения: X
" - Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.
- С какво се храни?
- С приятелство. Храни се с приятелството. "

"Кристин"- Стивън Кинг

# 77
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Кой каза, че любовта е огън? Аз вярвам, че любовта е пепел. Нещото, което остава след горящия огън. Свещената есенция на опита и преживяването. - П.Уърт

# 78
  • Мнения: X
"Любовта е огън, но никой не може да ти каже дали ще стопли сърцето ти или ще изгори душата ти."

Джоан Крофърд


" Не се опитвай да разбереш живота. Живей го! Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в нея."


" Хората приемат всичко толкова сериозно, че това става бреме за тях. Научете се да се смеете повече. За мен смехът е толкова свят, колкото и молитвата."


"Тъгата дава дълбочина. Щастието дава височина. Тъгата дава корени. Щастието дава клони. Щастието е като дърво, извило клоните си в небето, а тъгата е като корените, забили се в недрата на земята. И двете са необходими – колкото отива на високо, толкова се впива надълбоко. Всичко това става едновременно. Колкото по-високо е дървото, толкова по-дълбоки ще бъдат неговите корени. В действителност, това винаги се случва пропорционално. Това е балансът на живота."

Ошо

# 79
  • Мнения: 5 710
Силата да простиш!

Омръзна ми да чета постоянно...силната жена това, силният мъж онова...и всичко да звучи толкова егоистично и безсмислено...Знаете ли действително в какво всъщност е силата на човека?! Сила е да не откраднеш когато си гладен и нямаш какво да ядеш...сила е да не таиш злоба, когато си предаден от скъп човек...сила е да подадеш ръка, когато самият ти се нуждаеш от подкрепа....сила е да бъдеш добър, сред вълци гледащи само към себе си....сила е дори да се усмихнеш, когато очите ти се пълнят със сълзи...сила е да избереш правилното, пред лесното....сила е да бъдеш непоколебим, когато всеки се бърка в живота ти...сила е да продължаваш да вярваш, когато всичко се разпада на парченца...сила е да покажеш емоции, когато знаеш че ставаш уязвим...сила е да признаеш, че има и по-добри от теб и това да те мотивира, вместо да те прави завистлив....сила е да простиш! Мускулите, егото, ината и така скъпоценното ви "име" в обществото не са нищо повече от въздух под налягане. В тях няма нито сила, нито характер...няма нищо. Докато се поставяте сами на въображаеми пиедестали, моля не ми говорете за сила, защото аз ще видя само слабостта ви!

Елита Петрова

# 80
  • Мнения: 5 710
Научих, че грешен завой
води във вярна посока,
ако се движа в покой
без да насилвам нещата.
 
Няма сразена мечта.
Има възможна реалност.
Всеки капан е врата.
Всяка тъга - болна радост,
 
а болестта се цери
само с безкористна вяра.
Няма изгубени дни -
всеки един е награда.
 
Няма нещастна любов.
Има разглезено Его.
Научих, че този живот
си е мой... и съм луда по него.
 
Катерина Кайтазова
[/i]

# 81
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 662
Да си представим, че целите и мечтите ни са върхове, които трябва да покорим. Отначало винаги сме много надъхани. Мислим си, че сме си набавили всичко. Имаме цялата необходима информация - изчели сме всичко, което да насочи погледа ни нагоре, изразходили сме милиони минути в мотивиращи видеа, чужди истории. Чули сме много хора да говорят за пътя нагоре и колко силна воля и кураж трябва да имаш. Наистина, мислим си, че знаем всичко... докато не решим да тръгнем.
Тогава разбираме, че всеки има своето изкачване и своя връх. Има своя път. Отначало се изстрелваме и мислим, че нищо не може да ни бутне или спъне. След което се появява някое камъче и става леко неудобно. Продължаваме въпреки него. Малко по-нататък осъзнаваме, че пътят не става по-лесен - става по-труден. Силите ни намаляват и сме готови да се откажем. Борим се със себе си и се молим на волята ни да ни държи будни. Да ни подбутва, придържа, изправя. Спираме. В такива моменти се учим да си почиваме. Учим се да не бързаме. Учим се да спираме, за да помълчим, да съберем сили или да продължим по-смели от преди.
И така, стъпка по стъпка, животът както и планината ни предават своите уроци. Вървим, вървим, тичаме, спираме, вървим. Вярваме, че ще стигнем. И пристигаме. И гледката е величествена и е адски красива. Но онова, което помним е пътя. Онова, което ни направи хората, които сме са всички камъчета, които не ни попречиха да продължим да се борим за онова, което искаме. Адаптивността ни към средата.
Тогава, в онзи момент разбираме, че всичко вдъхновяващо и мотивиращо е имало смисъл и е оказало своето значение. Мисълта, че сме видели, че някой друг може ни е държала будни. Но само нашата сила и вътрешен стремеж са ни вдъхвали кураж. Само ние и хората, които вярват в нас. Които ни подават ръка и правят камъчетата в обувките забавни.
Живейте! Вярвайте! Обичайте!
Пътят е винаги любов! Посоката е еднаква за всички ни - навътре в себе си! А най-хубавото нещо, което може да ви се случи на върха е да имате някой, с който може да споделите себе си... и гледката. Бъдете откриватели! Heart
Силвия Крумова

# 82
  • Мнения: 5 710
"Може  би след трийсетина години, в някоя топла, дъхава вечер, ще разказваш на  сина си за живота, който си имал като млад. Под мастиленото небе с  разляти звезди, може би ще си спомниш и преглъщайки буцата в гърлото, ще  разкажеш за мен. За жената и любовта, която си мълчал цели десетилетия.  Може би чашата вино ще ти даде смелост да прошепнеш името ми пред друг  човек и да ме споделиш, за да не се разтворя в нищото, когато смъртта  настъпи ( дай Боже, и тогава - след много, много години ).

Ще му разкажеш.

За буйността и младостта ни. Как горяхме в огън един за друг. Как  светът се свиваше до точица - бенката над устната, която целувах с  обожание. За разстоянията, които сближават, ще го научиш и за това, че  същите тези разстояния ни откъснаха и боляхме като оголени нерви.  Животът тръгна да върви в противоложни посоки и нашият бяг един към друг  стана невъзможност. Защото не се догонихме, а трябваше.

Ще му кажеш.

Как светът губи цветовете си. И как един женски смях може да те влюби в  себе си за хилядолетия и да му помниш извивките и насън. Ще му кажеш  най-сетне за вдлъбнатото кокалче на лявата ръка и как се е получило - от  удара в стената, когато осъзна, че ме изгуби. Въпреки че, дори тогава  още те обичах до безпаметност.

Ще му разкажеш. За вярата ми, че  заедно можем всичко и за силата, която ми даваше любовта ти. И за  доводите на разума ти ще кажеш. И как тогава пренебрегна виковете на  собственото си сърце. За това как се радвах на успехите ти повече,  отколкото на моите, също няма да скриеш. И как след години ме нямаше да я  виждаш тая чиста по детски радост.

Ще му кажеш.

За  разпилените ми коси, за десетките ми тефтери с поезия, проза и размисли и  как исках да пиша за теб, но без да показвам, ревниво пазейки те от  чужди очи такъв, какъвто си в мен. За това как тичах боса из тревите и  се смеех отривисто и на най-дребното, просто защото до теб бях щастлива,  ще споделиш. За тихата ми упорита вяра в теб му кажи, по-силна и от  вярата ми в Бог. За смазващата болка от деня, в който казах “ да ” на  друг човек и станах чужда съпруга. Защото навремето ти не пожела да се  пребориш да съм твоя. За отлаганията, за безсънията, за мълчанията и за  намиранията. Нищо не пази за себе си. Нищо не губи от мен и нас.

Почти мога да те видя, седнал под чардака в оная бъдна нощ. Все така  развълнуван, все така полу-съжаляващ, полу-убеден, че е било правилно  случване.

Разкажи на сина си. Моля те.

За голямата любов,  която не е майка му. За жената, която щеше да го роди, ако Съдбата беше  благосклонна към нас двамата. И ако имахме още йота смелост да вървим  срещу всичко и всички, но един към друг и един до друг. За болката в  гърдите с моето име, която не отшумя нито с годините, нито с  преживяванията кажи.

Посъветвай умно сина си - да слуша сърцето  си. Не като теб. Дай му съвета, който ти в амбицията и гордостта си  отказа да последваш, въпреки високата цена за плащане. Посъветвай го  здраво да държи и да не пуска, когато срещне своята такава жена и своята  такава любов.

За да може след години, когато той разказва на  своя син за младините си, да му говори за майка му, която ще раздига  масата с усмивка и с пълно сърце. А той няма мъчно да говори и после ще  заспи до нея, както го прави от десетилетия. Не като нас…"

- Валентина Йоргова

# 83
  • Мнения: 2 154
Ти не си твоята възраст.
Нито размера на дрехите, които носиш.
Ти не си теглото си,
или цвета на косата си.
Ти не си твоето име
или трапчинките в бузите ти.

ТИ СИ всички книги, които си прочел.
И всички думи, които си изрекъл.
Ти си дрезгавия си сутрешен глас.
И усмивките, които се опитваш да скриеш.
Ти си сладостта в смеха си.
И всяка сълза, която си изплакал.
Ти си песните, които пееш толкова силно, когато знаеш, че си съвсем сам.
Ти си също местата, по които си бил.
И онова от тях, което наричаш дом.
Ти си нещата, в които вярваш.
И хората, които обичаш.
Ти си снимките в спалнята си.
И бъдещето, за което си мечтаеш.

Направен си от толкова много красота.
Но изглежда си забравил всичко това,
когато си решил, че си бил определен,
от всички неща, които НЕ СИ.

„Not“, Ерин Хенсън

# 84
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Затова, когато изпитваш радост, скривай я в своето сърце, за да не научи дяволът за нея от твоята невнимателност и да не ти я открадне с някакво изкушение. И в скръбта постъпвай по същия начин, за да не я увеличи той в теб, научавайки за нейната причина. Когато и в радостта, и в скръбта се намираш в уравновесено състояние, дяволът, незнаейки точно какво се върши вътре в теб, не знае и как да воюва с теб. - Aрхимандрит Ефрем (Мораитис)

# 85
  • Мнения: 2
Проблемът на съвременния свят е, че възпитаните хора са пълни със съмнения, а идиотите изпълнени с увереност.

Чарлз Буковски

# 86
  • Мнения: 5 710
"Мислиш си, че някой е разбил сърцето ти. Може и да е така. Но това се случва само на хората, които още имат сърца. Кървящите сърца са привилегия само на специален вид хора. Останалите нямат грижи. Но и сърце...

Лъжеш се, че болката е наказание. Всъщност, болката е доказателство – че ни има. И че в гърдите ни има нещо, което може и да кърви. Но може и да излъчва светлина...

Надяваш се, че времето лекува. Ако беше така – най-възрастните щяха да са и най-щастливи, не мислиш ли?! А най-щастливите, всъщност, са децата. И всички останали, които не са позволили на Времето да им постави пълна упойка. Преди лечението...

Ранена си и душата ти желае мъст. Това е само най-лесното решение – но не и най-правилното. Благородството да не сме отмъстителни и зли е като да си рус по рождение – дори да боядисаме косите си в много по-тъмен цвят, ние винаги ще знаем, че корените ни са светли.

Търсиш грешката в себе си. И се самобичуваш. Ами ако няма грешка?! Ако всичко е просто парче от пъзела? Ако – когато погледнеш на същото събитие след 10 или 20 години – се окаже, че това е бил най-ценният ти урок и най-важното ти решение? Совите не са това, което са. Животът ти – също. Честна, блогърска!

Чувстваш се неразбрана. Ами добре дошла в клуба! Исус Христос, Джордано Бруно и Синият светофар на Джани Родари са само част от видните му членове. Поне си в добра компания (нищо, че повечето от гореизброените са завършили по не особено завиден начин)...

Струва ти се, че си сама. Само така ти се струва! Всеки от нас може да се почувства мъничко самотен. Понякога. Но не сме чак толкова уникални, че да няма и други като нас. Всъщност има – и то доста. И това е най-хубавото. Просто още не си открила истинското си племе...

...но част от теб вече подозира, че не си грозно пате.
А красив бял лебед..."

Пламен Петров

# 87
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
А всъщност, кой може да се чувства грозен, когато сърцето му прелива от радост? - К.С.Луис

# 88
  • Мнения: 1 902
Gnezdoto.net
ПИСМО ДО МАЛКИЯ ПРИНЦ
Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.

А ние тук броим вместо звезди – монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята ... бавно се върти.

И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.

Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием... Може би от срам...
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.

Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото...И така...Мълчим.../

Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.
...
Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

# 89
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 662
Понякога човек си тръгва за да премисли, а друг път - защото е премислил…

Общи условия

Активация на акаунт