Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7

  • 69 152
  • 762
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 978
Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща – казваше Соня. – Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивяваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба, без да скърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом.


Фредрик Бакман, "Човек на име Уве"

# 61
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 670
И с хората е тъй, както и с вълните – идват, отиват си. Понякога са бурни и шумни, разбиват, рушат и оставят рани... Понякога са тихи, почти неусетни, но пак оставят следи. Дълбоки и трайни. Да, хората са като вълните, идват и си отиват, но навярно там е смисълът на всичко.
Винаги губим, но и винаги оставаме да чакаме, някъде, някого, нещо... И в това май е чарът на живота – да чакаш следващата вълна и да оставиш душата си да лети.

# 62
  • Мнения: 24 273
От къде е този цитат?

# 63
  • Мнения: X
Скрит текст:
„Парадоксът на нашето време е, че имаме по-високи сгради, но по-ниска търпимост, по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко. Купуваме повече, но се наслаждаваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече висши образования, но по-малко усет, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Овладяхме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които да съхраняват повече информация, да печатат повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите хора и дребните характери, на лесните печалби и повърхностните взаимоотношения. Дните на общи семейни доходи, но на повече разводи, на по-кокетни къщи, но на разбити домове. Дни на спонтанни пътувания, еднократни памперси, захвърлена моралност, секс за една нощ, тела с наднормено тегло и на хапчета, които правят всичко – ободряват, успокояват, дори убиват.Време, в което има много на показ, но малко в сърцето. Време, в което чрез технологиите можете да получите това писмо и време, в което можете да избирате дали да го споделите или просто да натиснете бутона за изтриване.

Помнете, прекарвайте време с любимите си хора, защото те няма да са наоколо цяла вечност. Не забравяйте да казвате по някоя мила дума на онзи, който ви гледа с благоговение отдолу, защото скоро този малък човек ще порасне и ще се отдели от вас. Не забравяйте да прегръщате горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да му дадете от сърце и то абсолютно безплатно.

Не забравяйте да казвате „Обичам те” на партньора си и на любимите хора, но преди всичко го мислете. Когато са от сърце, една целувка и една прегръдка могат да излекуват душата.

Не забравяйте да се държите за ръце и да цените момента, защото един ден този човек няма да го има.

Отделяйте време да обичате, отделяйте време да говорите и отделяйте време да споделяте ценните мисли в съзнанието ви. Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.”

# 64
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 670

Христина Георгиева

# 65
# 66
  • Мнения: 31
Ако не виждаш загубеняка на масата в първия половин час, то тогава ти си загубенякът!

# 67
  • Мнения: 1 132
"Животът на всеки е пъзел започнат от раждането да бъде подреждан. Частица по частица, парче по парче. Всяко парченце е уникално и има своето място. Понякога няма как да го поставиш преди друго - трябва да го свържеш. Най-хубавото в пъзела на живота, е че може да бъде променян - големината, броя на частите и крайната картина. Понякога е необходимо малко повече време, за да намериш липсващата частица, защото тя е точно пред теб, но не я виждаш или просто е обърната на обратно."
Не знам обаче кой е авторът Simple Smile

# 68
# 69
# 70
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Хората казват "Обичам те" през цялото време - когато кажат "Вземи си чадър, вали!" или "Побързай!", "Внимавай!" Има хиляди начини да изкажеш тези думи - само трябва да слушаш. - Дж.Патрик

# 71
  • Мнения: 2 238
Много ми хареса тази мисъл. Попадна ми преди известно време.

Да научиш друг език не означава просто да научиш други думи за абсолютно същите неща, но да научиш нов начин да мислиш за нещата.

 

# 72
  • Мнения: 352
“Понякога трябва да забравиш това, което си е отишло, да цениш повече онова, което ти е останало, и да очакваш с радост онова, което тепърва ще дойде.”
Елиф Шафак

# 73
  • Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
  • Мнения: 12 670

# 74
  • Dope Reach
  • Мнения: 4 049
Да не се уморяваме да вършим добро, защото ще дойде времето да пожънем онова, което ни се полага, ако устоим докрай. - Галатяни 6:9

Общи условия

Активация на акаунт