Не знаете на хората вкъщи какво им е. Всеки изглежда щастлив, на морето, на кафе, на покрива с гледка от мечтите и къде ли не. Но не знаете това щастие ли е. Не си мислете, че другите имат повече от вас, не си мислете, че всяка снимка със слънчеви лъчи е снимка, правена с любов. Хванете човека до вас за ръка и благодарете за всичко, което имате. Без снимка и без статус, насладете се на момента такъв, какъвто е - истински и само за вас. Без нуждата да го види целият свят.
- Публикувана: 24 юли 2019, 11:34 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2021, 14:13 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7
"Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки.
Ако искате да станат още по-интелигентни, четете им повече приказки." - Алберт Айнщайн
Ако искате да станат още по-интелигентни, четете им повече приказки." - Алберт Айнщайн
Често животът обича да ни среща с неподходящите хора, към които да изпитаме любов. Дали истинска, дали не, дали привързаност или просто приятелска, винаги боли, когато някой напусне живота ти.
Да се разделиш с любим човек никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по-силен. В тази максима никой не казва, че тази сила си има цена, а ценaта е безчувственост.
Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по-трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по-злощастната участ, защото всичко губи смисъл, когато няма с кого да споделиш.
И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има, е да бъде такъв.
С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.
И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя.
И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало.
С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва, което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.
След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал.
С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!
С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера.
След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш, че обичаш, да казваш, че ти липсва, да казваш, че ти е нужен, да казваш, че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб, е късно и вече няма смисъл!
Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка животът не се ръководи от волята или намеренията ни.
Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни.
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти мога да се сбъднат – ако имаме куражa да ги преследваме. Именно това е, което прави живота интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си.
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…
Хорхе Луис Борхес
Да се разделиш с любим човек никога не е приятно, но определено няма да те убие, макар и да те направи ужким по-силен. В тази максима никой не казва, че тази сила си има цена, а ценaта е безчувственост.
Колкото повече даваш и се раздаваш, толкова по-трудно ще ти е с всеки следващ човек в живота ти да го обикнеш. Но да си егоист май е по-злощастната участ, защото всичко губи смисъл, когато няма с кого да споделиш.
И вървейки по пътя си, носейки мъката си, човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. Все пак човек никога не знае колко силен е, докато единственият избор, който има, е да бъде такъв.
С времето човек разбира тънката разлика да държи ръка и да окове душа. И разбира, че да е в нечие легло не означава любов. И започва да разбира, че целувките не са договори. Подаръците не са обещания.
И човек започва да приема своите провали с вдигната глава и отворени очи. И се научава да гради всички свои пътища сега, защото утрешните основи са несигурни за планове, а бъдещите обикновено пропадат по средата.
И след време човек научава, че ако е прекалена, дори топлината от слънцето изгаря. И се научава да посади своя собствена градина. И да украси своята собствена душа, вместо да чака някой да му донесе цветя.
И човек разбира, че наистина може да издържи, че наистина е силен, че наистина има стойност. И човек разбира и се научава! И всеки ден се учи!
След време разбираш, че да бъдеш с някой поради това, че ти предлага хубаво бъдеще, означава, че рано или късно ще искаш да се върнеш към своето минало.
С времето разбираш, че само, който може да те обича с недостатъците ти без да се опитва да те променя, може да те дари с цялото щастие, за което мечтаеш.
След време ще си даваш сметка, че да се ожениш само, за да не останеш по-назад е сигурен признак, че бракът ти ще е един провал. След време ще си даваш сметка, че да си до някой само, за да не се чувстваш самотен, накрая неизбежно ще те накара да искаш да не го виждаш повече.
С времето разбираш, че истинските приятели се броят на пръсти, а който не се бори за тях рано или късно ще се окаже заобиколен от фалшиви приятелства. След време също разбираш, че думи казани на прощаване могат да наранят човек за цял живот.
След време си даваш сметка, че който унижава или подиграва, което и да е човешко същество, рано или късно ще преживее същите унижения или подигравки, умножени многократно. След време разбираш, че да се извини може всеки, но да прощават могат само тези с голяма душа.
След време ще се увериш, че макар да си щастлив с тези, които са до теб, безкрайно ще ти липсват онези, които до вчера са били с теб, а днес вече са си отишли. След време си даваш сметка, че макар да си щастлив с тези, от които си заобиколен, един ден ще плачеш за онези, които си оставил да си отидат.
След време си даваш сметка, че всяко едно преживяване с всеки един човек е неповторимо. След време разбираш, че да избързваш нещата или да ги насилваш да се случат, накрая ще накарат да станат не така, както си очаквал.
С течение на времето си даваш сметка, че всъщност най-хубаво е било не бъдещето, а моментът, в който си се намирал! Точно този неповторим миг!
С течение на времето също научаваш, че животът е тук и сега и че е без значение колко планове имаш – не съществува нито утре, нито вчера.
След време разбираш, че да се опитваш да простиш или да молиш за прошка, да казваш, че обичаш, да казваш, че ти липсва, да казваш, че ти е нужен, да казваш, че искаш да бъдеш приятел на някой до гроб, е късно и вече няма смисъл!
Ние не владеем чувствата си. Има мигове, когато внезапно облъхналият ме аромат на люляк ме кара да изживявам отново някой от трепетните месеци в моя живот. В крайна сметка животът не се ръководи от волята или намеренията ни.
Животът е нерви, фибри и бавно изграждани клетки, в които зреят мисли и се раждат поривите на страстта. Чувстваш се сигурен в себе си. Мислиш се за силен. Но цветът на един предмет в някоя стая или утринното небе; обичан някога парфюм, който събужда смътни спомени; стих от забравена поема, която отново прочиташ; фраза от пиеса, която отдавна си престанал да свириш – това са нещата, от които зависи животът ни.
Животът не е поемал към нас задължение да осъществява мечтите ни, затова трябва да вземем каквото ни предлага и да сме благодарни, защото и по-лошо би могло да бъде. А всички наши мечти мога да се сбъднат – ако имаме куражa да ги преследваме. Именно това е, което прави живота интересен, а именно възможността да осъществиш мечтите си.
Човек остарява твърде бързо, прекалено бързо и помъдрява прекалено късно! Точно когато… вече няма време…
Хорхе Луис Борхес
Не обещавай, когато си щастлив.
Когато се ядосваш, не отговаряй.
Не вземай решения, когато си тъжен.
- Неиз.
Когато се ядосваш, не отговаряй.
Не вземай решения, когато си тъжен.
- Неиз.
КАТО ДЕЦАТА (Димитър Калбуров)
Знаеш
как щом децата видят любим човек,
си хвърлят вафлата на земята,
пускат балона да отлети,
зарязват играчките в пясъчника,
усмихват се до уши
и започват да тичат с все сили.
Спъват се.
Падат.
Стават.
И пак хукват.
После се мятат на врата,
щипят по бузите
и прегръщат така силно,
че спират дъха.
Ако някой ден те накарам
да се чувстваш като дете,
когато прег
Знаеш
как щом децата видят любим човек,
си хвърлят вафлата на земята,
пускат балона да отлети,
зарязват играчките в пясъчника,
усмихват се до уши
и започват да тичат с все сили.
Спъват се.
Падат.
Стават.
И пак хукват.
После се мятат на врата,
щипят по бузите
и прегръщат така силно,
че спират дъха.
Ако някой ден те накарам
да се чувстваш като дете,
когато прег
…Знам, че се разминахме някъде по пътя, но ти не се обръщай назад, не съжалявай.. не мисли какво е можело да бъде.
Истинските любови не завършват никога щастливо.... По-добре е, когато очите ни се срещат, да пламваме необратимо, отколкото да сме празни.<br>
Знам, че макар да си в чуждите прегръдки, има нощи, в които се сещаш за преди. Не го прави! Беше истинско. Запомни го такова. Някъде в спиралата на живота може би ще се срещнем отново. Може би ще е в някой друг живот, но преродени в друго... аз ще съм цвете, а ти пеперуда. Ще кацнеш, ще ме целунеш. Ще живееш един ден с мен, но ще е нашият ден - далеч от хорска суета, омраза и поквара...<br>
Някой ден може би ще се срещнем... а може би не, но сега живей... а аз ще мечтая. Знаеш ли за какво?<br>
... да бъда цвете........."<br>
Вероника Маринова
Истинските любови не завършват никога щастливо.... По-добре е, когато очите ни се срещат, да пламваме необратимо, отколкото да сме празни.<br>
Знам, че макар да си в чуждите прегръдки, има нощи, в които се сещаш за преди. Не го прави! Беше истинско. Запомни го такова. Някъде в спиралата на живота може би ще се срещнем отново. Може би ще е в някой друг живот, но преродени в друго... аз ще съм цвете, а ти пеперуда. Ще кацнеш, ще ме целунеш. Ще живееш един ден с мен, но ще е нашият ден - далеч от хорска суета, омраза и поквара...<br>
Някой ден може би ще се срещнем... а може би не, но сега живей... а аз ще мечтая. Знаеш ли за какво?<br>
... да бъда цвете........."<br>
Вероника Маринова
"Мълчанието ми иде от достойнството...
Мога да отговоря на всяка дума!
Но първо: гледам думата дали е дума;
и второ: човека, дето я казва, дали е човек..."
Мевляна Руми
Мога да отговоря на всяка дума!
Но първо: гледам думата дали е дума;
и второ: човека, дето я казва, дали е човек..."
Мевляна Руми
Много ❤
Ще те чакам.
(Д.Илиева)
Ще стоя на плажа, ще те чакам..
Ще дойдеш, ти, при мен, нали?
Тялото от чакане се схвана,
Но душата ми в очакване гори.
Ела, когато други няма,
По пясъка ще видиш моите следи.
Но побързай, време не остана,
Следите трият се от морските вълни.
Не се бави, слънцето залязва,
Тъмнината почва бавно да цари.
В мрака трудно пътя ще откриеш,
Ще те заблудят и ярките звезди...
Ще изгубиш пътя си към мен навярно,
Ще последваш, знам, погрешните следи..
Но аз ще съм на плажа, ще те чакам..
Дори и да не дойдеш ти...
-
(Д.Илиева)
Ще те чакам.
(Д.Илиева)
Ще стоя на плажа, ще те чакам..
Ще дойдеш, ти, при мен, нали?
Тялото от чакане се схвана,
Но душата ми в очакване гори.
Ела, когато други няма,
По пясъка ще видиш моите следи.
Но побързай, време не остана,
Следите трият се от морските вълни.
Не се бави, слънцето залязва,
Тъмнината почва бавно да цари.
В мрака трудно пътя ще откриеш,
Ще те заблудят и ярките звезди...
Ще изгубиш пътя си към мен навярно,
Ще последваш, знам, погрешните следи..
Но аз ще съм на плажа, ще те чакам..
Дори и да не дойдеш ти...
-
(Д.Илиева)
Живей сега!
Живей,
когато дъх не ти остава...
Живей,
когато искаш да умреш...
Живей,
когато шанс не ти се дава...
И тичай,
без да можеш да се спреш...
Живей,
за да направиш
поне едно дете щастливо...
за да подадеш
на нуждаещ се ръка...
Живей,
за да даваш
частица от душата...
За да запалиш
поне една искра...
Живей,
когато ти сълзят очите...
Живей,
за да опитваш пак...
Живей,
когато разминеш се с мечтите...
Живей,
за да пробиваш своя мрак...
Живей
мъдро и достойно...
На другото
махни с ръка...
Живей,
за да оставиш спомен...
И светла
диря в паметта...
ЖИВЕЙ СЕГА!
Живей,
за да разбереш след време
че не си
живял напразно...
че си
постигнал целта...
че с
вдигната глава си се борил...
и че си
раздавал и сърце, и душа...
/ Надежда Захариева /
Живей,
когато дъх не ти остава...
Живей,
когато искаш да умреш...
Живей,
когато шанс не ти се дава...
И тичай,
без да можеш да се спреш...
Живей,
за да направиш
поне едно дете щастливо...
за да подадеш
на нуждаещ се ръка...
Живей,
за да даваш
частица от душата...
За да запалиш
поне една искра...
Живей,
когато ти сълзят очите...
Живей,
за да опитваш пак...
Живей,
когато разминеш се с мечтите...
Живей,
за да пробиваш своя мрак...
Живей
мъдро и достойно...
На другото
махни с ръка...
Живей,
за да оставиш спомен...
И светла
диря в паметта...
ЖИВЕЙ СЕГА!
Живей,
за да разбереш след време
че не си
живял напразно...
че си
постигнал целта...
че с
вдигната глава си се борил...
и че си
раздавал и сърце, и душа...
/ Надежда Захариева /
Бог ти казва днес: Много скоро ще разказваш различна история. История за това как чудесата са те намерили. История за успех, изпълнена с толкова много вдъхновение. Ще дадеш надежда на толкова много хора, които ще видят колко си преживяла и как все пак си изплувала на повърхността.
КАТО ДЕЦАТА (Димитър Калбуров)
Знаеш
как щом децата видят любим човек,
си хвърлят вафлата на земята,
пускат балона да отлети,
зарязват играчките в пясъчника,
усмихват се до уши
и започват да тичат с все сили.
Спъват се.
Падат.
Стават.
И пак хукват.
После се мятат на врата,
щипят по бузите
и прегръщат така силно,
че спират дъха.
Ако някой ден те накарам
да се чувстваш като дете,
когато прегръщаш.
Не пускай.
Знаеш
как щом децата видят любим човек,
си хвърлят вафлата на земята,
пускат балона да отлети,
зарязват играчките в пясъчника,
усмихват се до уши
и започват да тичат с все сили.
Спъват се.
Падат.
Стават.
И пак хукват.
После се мятат на врата,
щипят по бузите
и прегръщат така силно,
че спират дъха.
Ако някой ден те накарам
да се чувстваш като дете,
когато прегръщаш.
Не пускай.
От фб:
Не забравяйте, че това, което правите зад гърба на хората, го правите пред очите на Господ!
Не забравяйте, че това, което правите зад гърба на хората, го правите пред очите на Господ!
