Интернет зависимост при деца

При нас се получи постепенно. Не знам и аз как. Като по-малък все пак го ограничавахме, имаше и други интереси, но сега вече не знам как да го постигна. Спирали сме компа тотално, но не се постига ефект освен озлобление към нас.

Кога за първи път, на каква възраст, дадохте достъп до устройствата?
Това има ли.отношение към зависимостта?

Според мен няма общо. В детската графина гледаше филмчета, след 7 години започна с компютъра. В началото беше по малко, занимаваше се и с други неща както и Радос каза - много четеше, игри навън, лего. И неусетно другото се изместваше и от миналата година почти няма друго. Сега този месец наблюдавам и отдръпване от нас. Не му е интересно и не иска да правим нищо заедно.

Едно време, нашето поколение и предишното, се затваряше и слушаше музика или се правеше, че чете. В общи линии нищо не се е променило, освен начинът, по който пуберите си губят времето - дали ще са сами, дали ще са в компания навън, дали ще са в мрежата вкъщи, те пак повече се изолират и по-малко отразяват родителите, при някои има колебания в успеха и интересите. Нищо ново под слънцето, но ако искате, консултирайте се с психолог.

Да, Андариел, точно това си мислех с теб. Аз също се бях затворила в пубертета, не ми се учеше, живеех си в свой свят. Ако при сина ми става въпрос за същото, ще го приема. Той много порасна последните месеци. Но ме е страх да не го "загубя", това е истината 😯

Синът ми има достъп до компютъра само за проекти за училище.
Правилото е като се прибере да остави телефона си на зарядно в хола и повече да не го пипне. Телефон му трябва само на училище, да се обади при нужда. Съответно телефонът трябва да се прибере с не по малко от 85% батерия.
Мерките са такива, защото по едно време беше се превърнал в зомби, нищо не го вълнуваше.
Съответно сделката беше - обикновен телефон от преди 10г ,който да си е винаги с него, или смартфон само в училище ( да не го подиграват). След размисъл, сам остави телефона в хола.

Не всички деца са податливи на правила. Малкият ми син ако му огранича компютъра и таблета ще реве докато го заболи глава и му потече кръв от носа (което се случва след 1 мин рев всеки път) и се захласва и не мога да го успокоя. Не знам защо го боли глава, страх ме е да не получи кръвизлив и го щадя. Предпочитам го жив да на компа отколкото умрял. Случвало се е да излезе да си търси нови родители като беше по-малък ама очаквам същото и сега - не му пука - ще излезе и няма да се прибере. Ако го заключа и от прозореца може да скочи след като изпотроши всичко в стаята си. Късметлии са тия с разбраните и послушни дечица. Но не всички са такива - има инати, които са готови на всичко да постигнат своето. Някои им викат им силни характери.
Единствено ще се съгласи да остави техниката ако го водя по увеселителни паркове, което се сещате е невъзможно да се случва всеки ден. Вече и на почивка не иска да ходи, за училище да не говорим, но там ще не ще ходи насила - трябва да е Fortnite all night.
Не знаят кво да правят ако не са на устройствата си или пред телевизора и то рядко само като ядат се навиват да гледат ТВ, който не мисля че е удачна алтернатива. Поне баща му все още успява да го води 3 пъти седмично на тренировка. Радвам се че въпреки всичко е слаб и не настоява да се тъпче с боклуци докато играе на компа. И не боледува особено. Искам децата ми да са щастливи, а не мисля че компа е чак толкова вреден. Дали ще седи и играе или ще седи и чете книга - все си седи. Няма с кой да играе щото приятелите му са далеч и те са си на компа. Комуникира обаче с много хора, не му липсва социална среда, и с чужденци - научи англ от компа (както и брат му) отделно че и пари печели щото е един от най-добрите в Дания на Фортнайт. Лошото е, че забравя да си пише домашните и се сеща в посл момент, но все някак си успява да ги завърши навреме.
Определено ми е по-спокойно за седящите на компа отколкото за щерката, която не се прибира изобщо, скита с непознати за мен хора и не знам къде е. При това непрекъснато си купуват бонбонки или ходят в МакДоналдс щото като се не прибира все нещо трябва да яде. Подлудила ме е. Предпочитам да седи в къщи на телефона, но не иска - трябва да скитосва и колкото може по-далеч. Всяка седмица преспива поне веднъж при приятелки и всеки път при различна. Кошмар.  От толкова грижи по нея хич и нямам сили да се притесня, че другите двама не стават от компа.

Скреккелинг, в Бг ли живеете?
Ако искате отговрете, каква е вашата приблизителна възраст?

в Дания. Моята или на децата ми? Те са тиинове, аз съм 40+

Съжалявам и не искам да ви обидя, но за мен децата ви са изтървани. Това пък за слагането под общ знаменател на книгата и компютъра, дори няма да го коментирам.
Родителите са тези които налагат правилата и дисциплината, не децата.