Не съм сигурна дали темата е точно за тази категория, но така и не намерих категория "Психология".
Проблемът при мен е, че съм много свита, срамежлива и много трудно общувам на живо.Оставете това, че ми върви приказката тук и, зад клавиатурата винаги е лесно, но гледам ли човек в очи ( особено ако е момче) се страхувам да не кажа нещо, заради което ще прозвуча глупаво и лапешки и той ще се отдръпне от мен.А особено ако пък е момчето, което си харесвам...тогава и една буква не мога да обеля пред него, сякаш съм мим.Докато всички около мен - колеги, братовчеди, приятелки , познати - гледам - отворени, шегаджийки, спокойно си общуват с хората а пък ако си харесват някого винаги успяват да го заговарят, така че да им провърви приказката и да му спечелят симпатиите поне приятелски.
А аз и това не мога
Заради това мъжът който си харесвам дори не знае , че съществувам.
Много е болезнено чувството, понеже в този форум има много потребители, вярвам, че може би, само може би има поне една като мен и може ако не да ми даде съвет, поне да ме разбере.Споделената болка е половин болка.
И предвид че знам че мъжът който си харесвам е много особен характер ме е страх за каквото и да го заговоря да не му прозвуча тъпо..не искам никога да го оставям с лошо впечатление.Той е управител в Старбъкс и от две приятелки и един авер който работи там все чувам, че отношението му към другите е отвратително.Веднъж бфф - то ми показа общия им чат във фейсбук -Беше станала голяма ,чак смешна драма - двама от баристите не били затворили и почистили заведението както трябва, заради което той такъв тон им повиши и като ги правеше на две стотинки сякаш е свършил света...абе страшни циркове и скандали бяха изписани и всичките баристи, включително и моята приятелка бяха срещу шефа и се оплакваха от отвратителното му поведение и един в чата го затапи като му написа "Ти си търси персоналче защото заради тебе никой не остана ей " и друга му написа " Продължавай с това отношение и скоро никой няма да остане и заведението ти ще фалира те затова масово напускат от твоя обект и не може да намериш хора осъзнаваш ли че всички бягат от теб заради поведението ти " , а той отговори само с думите "Я не коментирай, това тебе не те засяга ясен ли съм", нещо такова беше..докато го четох това в телефона на приятелката ми просто настръхнах...направо пуканките си взех , тия филми където бяха повдигнали в чата започнаха да ме забавляват 
Но хем този шеф независимо че не го познавам още повече ме привлече, защото нещо отвътре ме кара да вярвам, че явно си има причина да е така нервен на всички.Вероятно все разсеяни хора, които не знаят къде се намират работят там и на него ежедневието му е с такива и му е писнало.Аз мечтая да му докажа, че не съм като другите.Наистина ако работя там ще дам всичко от себе си.Цел ми е да го впечатля, но като съм толкова свита, срамежлива и хем ме е страх какво ще последва и да кандидатствам за работа там не смея.Хем съм студентка и няма как сега.
Аз го харесвам, въпреси че дори когато идваме с друга аверка като клиентки и го наблюдаваме ( без той дори да подозира ) го виждам как все е крив, все се кара за нещо и заради него не само мой приятел, който работеше там, ами и целият персонал който беше там до преди 1 месец ,сега напусна.И сега има нови.Но и те явно ще работят за кратко.Всички все се махат заради него.Така ми казаха всички, до които се допитах и даже най - добрата ми приятелка ( която също работи там) ми вика че съм голяма мазохистка И ме бъзика като толкова ми е зор да се запозная с него да почна да работя там и че още на втората седмица съм щяла сама да се смея на себе си как съм го харесвала.
Но преди месец като бях там той работеше на касата и няколко клиенти докато поръчваха за нещо го заговориха , не чух за какво и настана хумор и той се засмя и почнаха да се майтапят.
ХОРА , ТОВА БЕШЕ ПЪРВИЯ ПЪТ В КОЙТО АЗ ГО ВИДЯХ ДА СЕ УСМИХВА!Нямам думите с които да опиша колко сладък беше.Ама без думи.Просто - Н-Е-В-Е-Р-О-Я-Т-Е-Н!
До преди това все го виждах като намусен и кисел за нещо.
Искам и аз така да го затворя за нещо и да го накарам и аз да се усмихне!
Сигурна съм че и вие момичетата, които четете това ако отидете там и го видите ще ахнете.. много е красив!
Но не мога и това е!Не ми върви приказката, не знам дори с какво да го заговоря за нещо нормално.. камоли пък да е за нещо, от което ще настане хумор..
Главата ми е само в него, и с ученето изоставам и предвид колко изпита не съм взела тази сесия, даже и заверките още не съм взела , то няма никакво време до септември и аз трябва от сега да почна да уча.А ако не ги взема няма да мога да продължа по- горния курс Но не мога да се концентрирам.Не мога, главата ми е само в него.Беше ми мечта да завърша тази специалност, която сега уча, но тя утихна.Сегашните ми амбиции ме отдалечават от нея.Искам просто да работя в това кафене и да оставя шефа с добро впечатление.Той никога никого не хвали.Искам да съм първия човек, който той някога ще похвали.
Но като съм така необщителна и свита не мога...
Не знам как да се поправя, иска ми се да стана отворена кифла,каквито са всички, които познавам...на тях винаги им върви...
Проблемът при мен е, че съм много свита, срамежлива и много трудно общувам на живо.Оставете това, че ми върви приказката тук и, зад клавиатурата винаги е лесно, но гледам ли човек в очи ( особено ако е момче) се страхувам да не кажа нещо, заради което ще прозвуча глупаво и лапешки и той ще се отдръпне от мен.А особено ако пък е момчето, което си харесвам...тогава и една буква не мога да обеля пред него, сякаш съм мим.Докато всички около мен - колеги, братовчеди, приятелки , познати - гледам - отворени, шегаджийки, спокойно си общуват с хората а пък ако си харесват някого винаги успяват да го заговарят, така че да им провърви приказката и да му спечелят симпатиите поне приятелски.
А аз и това не мога
Заради това мъжът който си харесвам дори не знае , че съществувам.Много е болезнено чувството, понеже в този форум има много потребители, вярвам, че може би, само може би има поне една като мен и може ако не да ми даде съвет, поне да ме разбере.Споделената болка е половин болка.
И предвид че знам че мъжът който си харесвам е много особен характер ме е страх за каквото и да го заговоря да не му прозвуча тъпо..не искам никога да го оставям с лошо впечатление.Той е управител в Старбъкс и от две приятелки и един авер който работи там все чувам, че отношението му към другите е отвратително.Веднъж бфф - то ми показа общия им чат във фейсбук -Беше станала голяма ,чак смешна драма
- двама от баристите не били затворили и почистили заведението както трябва, заради което той такъв тон им повиши и като ги правеше на две стотинки сякаш е свършил света...абе страшни циркове и скандали бяха изписани и всичките баристи, включително и моята приятелка бяха срещу шефа и се оплакваха от отвратителното му поведение и един в чата го затапи като му написа "Ти си търси персоналче защото заради тебе никой не остана ей " и друга му написа " Продължавай с това отношение и скоро никой няма да остане и заведението ти ще фалира те затова масово напускат от твоя обект и не може да намериш хора осъзнаваш ли че всички бягат от теб заради поведението ти " , а той отговори само с думите "Я не коментирай, това тебе не те засяга ясен ли съм", нещо такова беше..докато го четох това в телефона на приятелката ми просто настръхнах...направо пуканките си взех , тия филми където бяха повдигнали в чата започнаха да ме забавляват Но хем този шеф независимо че не го познавам още повече ме привлече, защото нещо отвътре ме кара да вярвам, че явно си има причина да е така нервен на всички.Вероятно все разсеяни хора, които не знаят къде се намират работят там и на него ежедневието му е с такива и му е писнало.Аз мечтая да му докажа, че не съм като другите.Наистина ако работя там ще дам всичко от себе си.Цел ми е да го впечатля, но като съм толкова свита, срамежлива и хем ме е страх какво ще последва и да кандидатствам за работа там не смея.Хем съм студентка и няма как сега.Аз го харесвам, въпреси че дори когато идваме с друга аверка като клиентки и го наблюдаваме ( без той дори да подозира
) го виждам как все е крив, все се кара за нещо и заради него не само мой приятел, който работеше там, ами и целият персонал който беше там до преди 1 месец ,сега напусна.И сега има нови.Но и те явно ще работят за кратко.Всички все се махат заради него.Така ми казаха всички, до които се допитах и даже най - добрата ми приятелка ( която също работи там) ми вика че съм голяма мазохистка И ме бъзика като толкова ми е зор да се запозная с него да почна да работя там и че още на втората седмица съм щяла сама да се смея на себе си как съм го харесвала.Но преди месец като бях там той работеше на касата и няколко клиенти докато поръчваха за нещо го заговориха , не чух за какво и настана хумор и той се засмя и почнаха да се майтапят.
ХОРА , ТОВА БЕШЕ ПЪРВИЯ ПЪТ В КОЙТО АЗ ГО ВИДЯХ ДА СЕ УСМИХВА!Нямам думите с които да опиша колко сладък беше.Ама без думи.Просто - Н-Е-В-Е-Р-О-Я-Т-Е-Н!
До преди това все го виждах като намусен и кисел за нещо.
Искам и аз така да го затворя за нещо и да го накарам и аз да се усмихне!
Сигурна съм че и вие момичетата, които четете това ако отидете там и го видите ще ахнете.. много е красив!
Но не мога и това е!Не ми върви приказката, не знам дори с какво да го заговоря за нещо нормално.. камоли пък да е за нещо, от което ще настане хумор..
Главата ми е само в него, и с ученето изоставам и предвид колко изпита не съм взела тази сесия, даже и заверките още не съм взела , то няма никакво време до септември и аз трябва от сега да почна да уча.А ако не ги взема няма да мога да продължа по- горния курс
Но не мога да се концентрирам.Не мога, главата ми е само в него.Беше ми мечта да завърша тази специалност, която сега уча, но тя утихна.Сегашните ми амбиции ме отдалечават от нея.Искам просто да работя в това кафене и да оставя шефа с добро впечатление.Той никога никого не хвали.Искам да съм първия човек, който той някога ще похвали.Но като съм така необщителна и свита не мога...
Не знам как да се поправя, иска ми се да стана отворена кифла,каквито са всички, които познавам...на тях винаги им върви...
И колкото повече мислиш по темата, толкова повече сама се навиваш и става омагьосан кръг.