Аутист, хиперактивност или?

  • 2 136
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 45
Здравейте.. Имам момченце на 2 годинки и 1 месец. Намирам поведението му за странно, виждам, че е различен. Не говори, освен дадада, бабабабаба, дедедеде и това е. Ходи при непознати, усмихва им се, гледа ги в очите. Играе с други деца, ходи на ясла, играе си и с играчки, но има нещо различно.. Имам чувството, че не възприема някои неща. Ако кажа НЕ- ме разбира, ако кажа ела - идва, ако му кажа дай-дава, но например ако искам да му обясня, защо му обувам обувките въобще не ме слуша, все едно не говоря. Приходи си нормално, не ходи на пръсти (ако има значение). Имаме куче, Калоян (така се казва детето ми) му се радва страшно много, радва се и на други животни. Но просто има нещо, което ме притеснява, например ако пуснат реклама по телевизията, той тъпче на едно място докато я гледа, а докато слуша музика седи мирно и се вторачва. От време на време прави разни движения с ръцете, като летяща птица, но вече са значително по рядко от колкото преди. Записала съм му час в Александровска болница, но е чак за октомври.. Има ли някой от вас с подобно дете? Ужасно много ме притеснява и не мисля, че мога да издържа до октомври, но нямам друг вариант.. Ще чакам за съвети и мнения, благодаря предварително!

# 1
  • Мнения: 1 117
 Аз си мисля, че нямаш повод за притеснение. Детето търси ли контакт с тебе, за да си играете например? Понякога като му обясняваш може да не дава сигнали, че те разбира, защото е малък и може наистина да му е по - трудно да възприеме информацията. Може и да не са му интересни твоите обяснения.  Щом играе с други деца, щом има добър очен контакт, щом изпълнява "команди" - ела, седни, остави това и т.н , значи детето разбира какво му се говори. Отвръща ли се на името си? Пърхането с ръце може да означава вълнение, радост, нетърпение...
Играе ли с играчки по предназначението им? Например да търкаля топка или да я подхвърля, да бръмчи с някой трактор, да  кара кола. Относно слушането на музика - щом се спира и вторачва, значи привлича вниманието му , интересно му е и затова не извършва други дейности.
Познавам много вече големи деца, които вървят на пръсти, но не са аутисти.
 Изчакай си часа за прегледа, за да се успокоиш. Дотогава има много време и предполагам детето ще разнообрази репертоара си.

# 2
  • София
  • Мнения: 7 980
Консултирайте се с логопед като за начало, докато изчаквате часа за Александровска. Най-малкото ще го проверят за чуване, възприемане на информация, звуци, реакции. Ако има нещо, за което интуицията алармира, по-добре да се провери и да няма нищо, отколкото да се изчаква.

# 3
  • София
  • Мнения: 38 209
Логопед и психолог.

# 4
  • София
  • Мнения: 12 654
Проверете слуха на детето.
Синът на моя приятелка имаше сходно поведение на същата възраст. Оказа се т.нар.тежко чуване. Т.е.детето чуваше, но не всичко и не успяваше да се научи да реагира правилно. Разни доктори му бяха лепнали диагнози за забавено развитие и куп глупости. Имплантираха му слухово апаратче за подсилване на звуците и детето навакса много бързо. Вече е студент.
Успех!

# 5
  • Мнения: 291
Много е малко пещ детето, много деца на тази възраст все още въобще не говорят. Аз лично не виждам нищо притеснително в поведението му. След като играе с играчките по предназначение и реагира. Според мен и за логопед е още много малък. Изчакайте поне до 2.6 години. От това което описвате не може да става дума за аутизъм.

# 6
  • Мнения: 45
Благодаря на всички за отговорите! Иначе да, играе с топка, търкаля я, бута колички и въобще играе с играчките както трябва. Надявам се всичко да е наред! Ще го заведа на доктор за слуха още утре, отново много благодаря за отговорите 😘

# 7
  • Мнения: 5 668
Ние от едно кратко описание няма как да определим какво му е на детето. Точно специалист виждайки го и при разговор с вас ще ви насочи и ще каже какво би могло да му е на детенцето. Така че изчакайте си спокойно часа за Александровска - това е добра първа крачка. Щом вие като майка се притеснявате, явно има защо. Със сигурност има неща, които няма как да ни ги опишете с думи, но на вас са ви направили впечатление, за да се тревожите. Съвета за проверка на слуха е много добър. Ние навремето с това започнахме, когато бяхме притеснени.

# 8
  • Мнения: 45
Здравейте отново! Започнахме работа с логопед, вече два пъти ходи, но има нов проблем. Трета вечер подред не иска да ляга в леглото си, до сега само там е спал и не сме имали проблем. Като стане време за спане, почва да се напъва да плаче, обръща се към креватчето и го гледа все едно има нещо там, с уплаха.. Дали ме пробва? Дали иска да спи с мен или? Нищо не съм променила в "ритуалите " ни вечер, не съм сменяла матрака или гела за пране, нито шишето му. Като го сложа плаче около 20 секунди и заспива, нощта си спи спокойно. Много ми е интересно, какво се случва.. Sad

# 9
  • Мнения: 51
Не търсете обяснения под формата на диагноза. Първо, че аутизъм е цял спектър, а не точно определено отклонение, с точни симптоми и точно лечение. Тревогата Ви е породена от неразбирането на това, което се твори в детската главичка. За съжаление, не е телевизор, за да видите и Вие. И поставянето на диагноза "Аутизъм", не би Ви била полезна с нищо, за да разберете по-добре какво не е наред. Просто нещо не е наред и това е.
И въпреки това, повярвайте ми - нищо трагично не е станало. Детето ходи, тича, играе, опитва се да говори... това не е никак малко, тъй че трябва да сте щастливи. Вие просто трябва да се научите да разбирате неговия език, неговия свят, трябва да приемете първо, че светогледа на всички хора е различен и няма как едно същество, въпреки че е най-скъпото, най-милото и най-близкото за вас, да има същия. Може да бъдете полезни, само ако разбирате и неговия и намерите подходящите начини да му показвате своя, за да може той да се обогати от вас.
А проблемите в аутистичния спектър най-обобщено идват от това, че хората в него, търсейки начини да обоготят света си, изпитват болезнени усещания, които водят до страх. Така че, щом видите страха, а няма как да не го усетите и сама, трябва да намерите източника му, първоначално да го скриете, а после да приложите творчество и въображение за да го покажете така, както не би трябвало да го уплаши. Ако не стане, отново го криете, после пробвате пак.
Това е същността на всяка работа с аутистите. Така си служат тези, които първо печелят доверието на хората от спектъра (думите диагноза, пациенти, лечение са неуместни за целия спектър, затова ги избягвам). Вие, бихте могли да бъдете този човек за вашето дете.
Ето, например - страх го е от леглото. Не можете да разберете защо. Представете си детския ум. Представете си следната ситуация - отивате в болницата, доктора го слага на легне на кушетката, след което рязко му боцва една инжекция. Ето ви я болката, ето го страха. И може да последва аналогията легло-болка в неговия ум. Той не знае колко легла и кушетки има на този свят, той не е виждал и няма представа, че милиарди хора спят в легла и нищо страшно не им се случва. В неговия неинформиран ум има две легла и в едното е имало болка, значи има голяма вероятност и във второто да има болка. Разбира се, може да не е от игла, може дори да се е прищипал в собственото си легло, може даже просто глава да го е заболяла, но нещо го е накарало да се страхува.
Пробвайте да го слагате да спи другаде - на диванче, на надуваем дюшек, временно. Не бъдете упорити - "той трябва да спи в собственото си легло", както правят много хора. Ако знаете, че въображението му е напълнило леглото с таралежи и не може нищо да направи по въпроса?
Като цяло, именно силното въображение поражда и силния страх. Затова има много резерви, че аутизма е болест. Силното въображение всъщност е част от напредъка на човешкия организъм през годините. Без него нямаше да измислим как да построил ядрени реактори и да пътуваме в космоса. И накрая - не се занимавайте изобщо с диагнози. Приемете, че всеки си има някаква и детето също си има някаква, безименна, собствена.

# 10
  • Мнения: 539
Не търсете обяснения под формата на диагноза. Първо, че аутизъм е цял спектър, а не точно определено отклонение, с точни симптоми и точно лечение. Тревогата Ви е породена от неразбирането на това, което се твори в детската главичка. За съжаление, не е телевизор, за да видите и Вие. И поставянето на диагноза "Аутизъм", не би Ви била полезна с нищо, за да разберете по-добре какво не е наред. Просто нещо не е наред и това е.
И въпреки това, повярвайте ми - нищо трагично не е станало. Детето ходи, тича, играе, опитва се да говори... това не е никак малко, тъй че трябва да сте щастливи. Вие просто трябва да се научите да разбирате неговия език, неговия свят, трябва да приемете първо, че светогледа на всички хора е различен и няма как едно същество, въпреки че е най-скъпото, най-милото и най-близкото за вас, да има същия. Може да бъдете полезни, само ако разбирате и неговия и намерите подходящите начини да му показвате своя, за да може той да се обогати от вас.
А проблемите в аутистичния спектър най-обобщено идват от това, че хората в него, търсейки начини да обоготят света си, изпитват болезнени усещания, които водят до страх. Така че, щом видите страха, а няма как да не го усетите и сама, трябва да намерите източника му, първоначално да го скриете, а после да приложите творчество и въображение за да го покажете така, както не би трябвало да го уплаши. Ако не стане, отново го криете, после пробвате пак.
Това е същността на всяка работа с аутистите. Така си служат тези, които първо печелят доверието на хората от спектъра (думите диагноза, пациенти, лечение са неуместни за целия спектър, затова ги избягвам). Вие, бихте могли да бъдете този човек за вашето дете.
Ето, например - страх го е от леглото. Не можете да разберете защо. Представете си детския ум. Представете си следната ситуация - отивате в болницата, доктора го слага на легне на кушетката, след което рязко му боцва една инжекция. Ето ви я болката, ето го страха. И може да последва аналогията легло-болка в неговия ум. Той не знае колко легла и кушетки има на този свят, той не е виждал и няма представа, че милиарди хора спят в легла и нищо страшно не им се случва. В неговия неинформиран ум има две легла и в едното е имало болка, значи има голяма вероятност и във второто да има болка. Разбира се, може да не е от игла, може дори да се е прищипал в собственото си легло, може даже просто глава да го е заболяла, но нещо го е накарало да се страхува.
Пробвайте да го слагате да спи другаде - на диванче, на надуваем дюшек, временно. Не бъдете упорити - "той трябва да спи в собственото си легло", както правят много хора. Ако знаете, че въображението му е напълнило леглото с таралежи и не може нищо да направи по въпроса?
Като цяло, именно силното въображение поражда и силния страх. Затова има много резерви, че аутизма е болест. Силното въображение всъщност е част от напредъка на човешкия организъм през годините. Без него нямаше да измислим как да построил ядрени реактори и да пътуваме в космоса. И накрая - не се занимавайте изобщо с диагнози. Приемете, че всеки си има някаква и детето също си има някаква, безименна, собствена.
     






Всичко написано он вас е много добре.Но тръгвайки ДГ  кой ще има време да търси варианти да разбере какво се случва в неговата глава.И не само при тези деца нуждите са много за тях се изискват специални грижи.

# 11
  • Мнения: 51
Въпроси, на които не мога да отговоря. И отговори, които не са лесни за намиране въобще. Детската градина, училището, университета, работата - това са институциите. Те са създадени, за да работят с множества от хора, а не с единици. И когато някоя единица от множествата не може да понесе условията на институциите, институциите я отхвърлят.
Тъжно и жестоко, но е така. Една максимално безобидна и невинна аналогия - когато косим трева, не я стрижеме стръкче по стръкче, съобразявайки се със всяко едно по отделно – дали е достатъчно порастнало за да бъде окосено, дали няма да е смъртоносно за него. Искаме тревата да е равна и я косим с косачката, а малките, неукрепнали стръкчета просто загиват.
Това горе долу прави и обществото с нас като хора. То ни иска равни и който не може да понесе косачката...
Единствения вариант, за дете което не би понесло да бъде в институция е да не ходи там. Не искам да бъда приносителя на лошата вест, моля - не ме съдете строго. Децата които изискват специални грижи, трябва да ги получат от тези, които могат да им ги дадат. Ако това не е някаква институция... съжалявам, но трябва да бъдат родителите.
Преди да ме наречете садист или нещо от сорта, на мен ми е ясно и какво означава за един човек, да се откаже от нещата, които го правят силен - работата, ежедневието му, приятелите му. Никой не е казал, че детето което се страхува, не може да има родител който също се страхува. Затова, ако случаят е такъв, родителя трябва едновременно оказвайки помощ и да търси помощ. Съжалявам че не знам къде има помощ и за едните и за другите... бих искал и сам да се въползвам.

# 12
  • Мнения: 1
Аз съм на 30г и преди броени месеци открих какво ме е тормозило през целият ми живот (освен това, че хората са лицемери, глупаци, действат нелогично и понякога опасно ирационално; не ги разбирам, те мен също и поради това страним един от други....; а , да- и пийвам повечко, но отивайки на среща на анонимните алкохолици открих единствено повече от същото, което ме е карало да пия). Та така...четох, наблюдавах, и пак четох и  наблюдавах ощеее повече ( явно това е една от свръхспособностите ми) и установих нещо, което отдавна вече знаех- майка ми има от същото.... Тя е жена, вече е на възраст, емоционалността при различните полове е различна, но открих какво я плаши, изтощава, деморализира и причинява депресивните и състояние през всички тези години- аутизъм, скрит, замаскиран, уплашен  от всичко и най-вече от себе си. Дълго време се чудих дали да й кажа, а и когато казах преди това  на най-близките  си хора за себе си, срещнах единствено от така познатото ми неразбиране. Тя, майка ми,  незнам дали възприе моето обяснение- по- скоро донякъде, но и беше изключително трудно. Маските които си градим са трудни за сваляне, понякога откъсваме и жива тъкан, когато ги свалим. Представете си сега, че сте възрастни и зрели хора, имате семейство и все пак някаво високо мнение за себе си, въпреки хилядите несгоди, но  сте се справили някак със живота, участвали сте в роли които не ви харесват, за да ви харесват, чувствали сте се слаби и безполезни в нищо и никакви ситуации, борили сте се и сте се блъскали в една и съща невидима стена и така и не сте срещнали истинския враг, истинската причина за страха и ступора си. Обаче това е една невероятна възможност да растеш, ако не те изплевят от корен междувременно. Тааа, така....бъдете силни и смели, обичайте децата си със всичките им странности и прочие. Любовта и грижата един за друг са по-силни от всяка догма, от всяка власт която я налага, всяка институция която я прилага и от всяка куха глава, която се подчинява.Аааа, да- и слушайте хубава музика!

Общи условия

Активация на акаунт