Лошотията вродена ли е

  • 6 270
  • 156
  •   1
Отговори
# 135
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Познавам деца с вродена лошотия. Обаче зависи изцяло от родителите дали ще я култивират или ще я задушат. Ама изцяло от тях зависи. Убедила съм се. Винаги в началото се заблуждавам и си викам - абе как е възможно тия свестни хора да отглеждат такова отвратително дете. Ми не, не са свестни. После го виждам.

# 136
  • INFJ
  • Мнения: 9 131
Те може да са свестни, но идея да нямат какво да правят като родители.
Много хора са с добри намерения, но са глупави родители, нямат грам представа как да възпитават и всяват респект в едно 2-3 годишно, не са прочели един ред психология. И така отрочето още на 3 години им е станало "шеф".

Скрек, и аз съм чувствителен човек, и аз като всеки съм предпазлива, все пак не съм луда. Но обикновено "жертвите" са чувствителни само към собствените си проблеми и преживявания, това ми е главният проблем с такива хора.
Ти проблем не можеш да имаш покрай тях, те винаги страдат повече от всеки.

# 137
  • Мнения: 3 865
Днешно време децата повече прекарват в училище и с приятели и се влияят от тях. Та малко кел файда ако ти го учиш едно, ако то попива обратното от обществото. Родителите оказват влияние разбира се, но не е нужно да го преувеличаваме - далеч не сме толкова всесилни и влиятелни, колкото ни се иска да бъдем. Освен това обикновено двамата родители са различни и учат децата различни неща. Децата избират от кой от двамата родители да попиват - този, който е по-голям авторитет в очите им или повече им харесва или по-добре се разбират с него. Отделно децата са отделни същества и въпреки че ги учим едно и има даваме един пример те могат да разбират живота по съвсем различен начин. Аз с майка ми сме така - на двата полюса. А тя е много борбена и много ни е възпитавала, говорила, обяснявала, промивала мозъците и имаше ефект само докато се отделих от нея. После си станах себе си - обратното на това, което тя искаше да бъда. И хич не ме харесва поради тази причина както и защото вече не поддавам на обработка и манипулации. Отделно се чувства лузър, защото вижда че моят начин за справяне с живота е по smart - по-мъдър, по-практичен, по-лесен, по-успешен

# 138
  • INFJ
  • Мнения: 9 131
Според мен, прекалено рано децата се отделят от семейството и започват да прекарват време с чужди хора - лелички, други деца, госпожи... На има-няма 2 години, детето още има нужда от майка си. Та яслите, със сигурност ще ги пропусна някой ден.

# 139
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Те може да са свестни, но идея да нямат какво да правят като родители.
Много хора са с добри намерения, но са глупави родители, нямат грам представа как да възпитават и всяват респект в едно 2-3 годишно, не са прочели един ред психология. И така отрочето още на 3 години им е станало "шеф".


Ами аз говоря за една определена категория хич неглупави родители, които просто си го харесват такова проклето отрочето. За тях е символ на сила и пробивност това умение да мачкаш другите, и пасивно го насърчават. Уж му викат - еееее, недей сега така, дееее... Обаче с едно такова гордо пламъче в очите. И четат, четат разни психологии. Там уж разбират колко "уникално" им е детето и затова така лошо, неразбрано...

# 140
  • Мнения: 54 045
За мен лош човек е някой, който наранява умишлено или неумишлено.

Добър човек е някой, който усмихва умишлено или неумишлено.
Хубави дефиниции. Колкото и да е добър човек, при сбълъсък с лошотият отвъръща, не да нарани, а да се предпази/защити. След време обаче си спомня затова и съжалява. Лошият човек дали някога съжалява, дали идва момент в живота му, когато си спомня, че е наранил!

Точно така.
Затова сложих мисълта на Дънов, че с лошия ставаш лош, дори да не искаш. И после се чувстваш отвратително, защото всъщност не си такъв, но си бил предивизвикан. ooooh!
Не можеш да го поправиш, защото той се смята за прав, а другите за криви.

# 141
  • някъде в орбита...
  • Мнения: 2 913
Човек се ражда с определен характер. И той е определящ фактор в много отношения, но не е единствен такъв. Извинения и оправдания може да ползва човек, когато е объркан, уплашен, притеснен, притиснат... Това са обаче моментни състояния. Цялостното поведение на човек, определящо го като лош, тъп, или мързелив, си е съзнателен избор.
А статията в първия пост за мен доста тенденциозно тълкува изследвания и резултати в защита на нечие мнение...

Elunaria, има чувствителни хора. Ако животът е бил гаден към тях е нормално да заемат защитна позиция, която често изглежда враждебна. Не казвам, че трябва да ровиш и дълбаеш за да изкараш нещо добро от тях. По-скоро имам предвид внимателен, разбиращ подход, който да ги предразположи да махнат бронята защото виждат добър човек пред себе си.
Защитната позиция е разбираема. Агресивната и враждебна - не. Нормално е човек да се бори с личните си демони, и дистанцирането е съвсем адекватна реакция. Прехвърлянето на проблемите на околните обаче си е гаднярщина, както и да го гледа човек.

# 142
  • Бургас
  • Мнения: 3 559
Лошотията е липса на емпатия. За да изпиташ емпатия ти е необходим потенциал, за който пък е необходимо да се натрупа опит. За това аз твърдя, че няма лоши хора- има такива без опит.
А някои автори смятат, че има хора, които се раждат без способност за емпатия. Мисля, че оттам тръгва всичко, а после се донаслагват факторите на средата, възпитанието и тн.
Емпатията е свързана с нивото на осъзнатост и идентифициране на собствените чувства, както и умението да ги " видиш" у другия т.е. с емоционалната интелигентност. Тя пък има своите полови специфики  - например при мъжете е особено силно чувството на себеутвърждаване, докато при жените  -  социалната отговорност.  Така например, ако в детска група от момченца, едно се удари и падне, другите го наблюдават и чакат да се изправи само, а в момичешката група- момиченцата веднага му се притичват на помощ. Природата ни е заложила да сме по-добрички и помагащи, заради майчинската функция. Агресивният модел за налагане, що се касае за физическа сила  е по-типичен за мъжете, жените  са силни във вербалната агресия. Ама кой е "по-лошия" пол е трудно да се каже? Има извънредно лоши представители и от двата пола, просто са по-различен начин лоши. 

# 143
  • Мнения: 5 490
Скрит текст:
Разбира се, че никой не си възпитава детето "айде сега, отиди и ритни кучето".
Въпросът е как реагираш, когато детето направи нещо лошо. Ставала съм свидетел на какви ли не ситуации, в които родителят не реагира, и в главата на детето остава идеята, че това е позволено.

Душа и сърце се учат, когато се родим, всички сме малки зверчета, които някой трябва да възпита.
Ето това е истината според мен. Всички се раждаме лоши и зли.
Скрит текст:
Ако не вярвате вижте малките деца. Те спокойно могат да извадят окото на котката без изобщо да си помислят, че правят нещо зло. В процеса на възпитание, малките деца се научават кое е добро и кое зло и как да подтискат злото в себе си. Според психолозите, във всеки един от нас дреме един убиец, садист и зъл човек. Това не е проблем, ако с възпитанието са ни научили как да управляваме тези свои животински инстинкти.

Това мнение ми хареса и се покрива с моето. Смятам, че всички се раждаме лоши. НО, с едно уточнение - ценностните качества се определят от социума. За едни култури едно е лошо, за други - друго. Така че, лошотията е относителна. Ако се дефинира по ясно какво означава лошотия, може би по-лесно тезата ми би могла да бъде разбрана. Тъй като ние сме християни, лошотията се дефинира чрез нарушаване на десетте божи заповеди и подвластност на смъртните грехове.

А иначе, агресията, която най-вече се свързва с лошотията, е вродена у всеки у нас като инстинкт за самосъхранение и съхранение и оцеляване на вида ни. Знае се, че оцеляват силните, а оцеляването е дело трудно.

И така, тъй като агресията, като олицетворение на лошотията, се поражда инстинктивно и ни е генетично заложена, висша форма на интелигентност и развитие на цивилизациите като успешни, е КОНТРОЛЪТ върху емоции, мислене, действия. Контролът върху самите нас - самоконтрол и контрол, осъществяван от самото общество спрямо членовете си, във вид на обществена организация (морал и закон).

Извод - всички се раждаме лоши (агресивни). Целта е да осъществяваме успешен самоконтрол и обществен контрол, чрез възпитание и образование.

П.С. Разбира се, в горното не визирам хората със заболявания. Те са друга бира, неспособни са да се учат и да бъдат възпитавани, поради някакви генетични, или хормонални, или придобити увреждания.

# 144
  • Мнения: 3 865
Не е толкова просто с агресията. Аз примерно имам отстрани погледнато агресивен подход. Но това всъщност е само първо впечатление. На практика ако трябва да се защитя и се налага агресивна реакция ако се оставя на инстинктивната си реакция никога не бих агресирала - нещо вътрешно ме спира. Хем ако съм бесна може да си вдигна ръката да ударя, но преди да съм ударила нещо ме спира да ударя или удрям но много леко и символично - просто не мога да ударя човек силно и безрасъдно с директен удар, все внимавам да не го повредя, а вроденият ми инстинкт да пазя хората около мен се задейства подсузнателно. Не знам ако стрелям дали пак ще имам тази спирачка - може и да действа само при директен контакт.
Това е доста тъпо - повечето хора не са така - просто при мен инстинкта за самосъхранение не е развит за сметка на тоя - да съхраня другите

# 145
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Агресията си личи най-добре по отношението към животните.
Аз по отношението към животните съдя много за човека. Но към всички животни, не само към определени видове като кучета и котки. Който обича животните и природата има добро сърце (и съм изключително доволна, че успях да възпитам състрадание у децата ми (и намирам, че това по-важно за здравето от храненето)). Също както и афинитета към изкуството говори много за човека. Дори стила музика, която харесва го определя (повече от образованието му) що за човек е.

# 146
  • INFJ
  • Мнения: 9 131
Това с животните, го прилагам и аз. Не понасям хора, които не ги обичат и не влизам в никакви отношения с тях. Представяш ли си колко трябва да си сбъркан, за да не харесваш същества, които нищо не са ти причинили и са по-слаби от теб?
Това говори много за човека.

# 147
  • Мнения: X
Няма проблем да не харесваш животните. Но виж, ако им причиняваш зло, това вече е огромен проблем.

# 148
  • INFJ
  • Мнения: 9 131
За мен има проблем. И то голям. Всеки си решава сам с какви хора да общува.

# 149
  • Мнения: 3 865
Котки избягвам, колкото и да са ми сладки понякога - все имам чувство, че нещо ще превъртят и ще скочат да ми издерат очите. Усещам ги като агресивни и непредсказуеми. Кучета обичам и се разбирам с тях. Предполагам е свързано с погледа им - повечето кучета гледат много миличко и се усеща, че са добрички. Има и по-зли породи, които ме плашат и избягвам. Няма как да харесваш и да се умиляваш от всички животни - има всякакви гнусни и страшни твари и не се чувствам лоша от факта, че не ме умиляват. Иначе лошо не бих им направила ако не застрашават живота ми

Общи условия

Активация на акаунт