Имам предвид хора, които са преживели нещастие, кофти връзка, изневяра, лъжа, тормоз и са позволили това да ги определя занапред, както и да се отнасят към хората с недоверие по дефолтс.
Като пример от личният си живот, мога да използвам връзка, която имах, когато бях на 18. Човекът беше супер ревнив, защото явно беше преживял изневяра, както и тормоз в семейството от страна на бащата (но за това разбрах по-късно). Като мина еуфорията от първоначалните трепети и пеперуди, започна да ме следи, да се опитва да ме ограничава от срещи с приятели и семейството, не искаше да уча повече, караше ме да ходя "да му правя компания" на неговата работа или да го чакам в тях, като се прибира от работа, искаше да ми прави и бебета.
Говорили сме си хиляди пъти, че няма причина да се държи така, че това си е незаслужен тормоз от негова страна, даже му играех по свирката известно време за да се успокои, разбира се, такъв момент не дойде. Той уж все се съгласяваше, но само до следващият път.
В крайна сметка, когато скандалите започнаха да се случват всеки ден и да се стига и до физически тормоз, напуснах тази връзка и не след дълго започнах да чувам какво разказва на всички общи познати - че съм к., че съм го зарязала без причина, той ме обичал, всичко правил за мене, защо все така му се случвало... и те му вярваха и го съжаляваха, защото нали... жертва е.
Ето ти пример за човек, който наричам "жертва" и заради лошото си минало, е способен да натрови всичко около себе си, без дори да се замисли. За мен това е избор, а не "съдба".
за мен тоя наистина е жертва, на психичните си проблеми. Изневяра не може да промени човек така. Той си е ревнивец, а с изневярата се е оправдавал, че уж тя го е направила такъв. Това си е типичен ревнивец - не се прави на жертва, той е жертва на ревността си. Но допълнително превръща и близките си в нейна жертва.