Лошотията вродена ли е

  • 6 271
  • 156
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Вродена е в много голяма степен. Не е оправдание.
И аз мисля така. Което не пречи на много хора да се оправдават с вродените си качества и недостатъци и да не си помръдват пръста.

# 16
  • Мнения: 10 251
Доброто и злото, освен ежедневни понятия са и философски категории. Те са във вечна борба и никога няма да надделее едното от тях. Винаги ще има и добро и зло. Така е и в човешкият характер. Няма напълно добър човек, както и няма напълно лош. Това първо.
Второ - извън някакъв елементарен садизъм, който няма как да е добър, във живота има безкрайно много ситуации, когато не е много ясно, особено в по-дългосрочен план, кое е добро и кое е лошо. Например, добро ли прави на децата си родител, който се грижи да имат всичко, да не им липсва, да не полагат никакви усилия за нищо и прави от децата си абсолютни готованци, непригодни за живота. Или родител, който смята, че детето му трябва да има пари и успех в живота и непрекъснато го тика и бута в някаква професия и кариера, която не му е по сърце и това дете цял живот е нещастно в професията си. Много често доброто за един води до зло за друг.
Разбира се, че трябва да възпитаваме доброта в детето, но не бива тази доброта да води до наивност и до мекушавост. Част от лошотията, според мен е вродена, друга част е породена от събития и обстоятелства в живота на човека.

# 17
  • Мнения: 3 865
Аз не мисля че гадните събития в живота могат да направят добрия човек лош. Ако той реши поради някаква причина разбира се може да започне да се държи лошо. Но могат да направят добрия по-предпазлив, което ще е за всеобщо добро в крайна сметка.

# 18
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
Аз съм стигнала до заключението, че всичко е от здравето. Здравият човек е добър, има ли някакво заболяване, то му вреди и го изкривява. Някои дори не го осъзнават, но са повредени в главата и психиката и от там идват злините.
Злите, злобните хора са гарантирано с увреден мозък и психика. Те се борят за живот, макар и несъзнателно и се налага да вършат злини.

# 19
  • INFJ
  • Мнения: 9 131
Познавам напълно здрави и прави хора, които денонощно намират за какво да се тръшкат и оплакват, и такива, които са болни от рак, но са изключително позитивно настроени.

Skrekkelig, гадните събития в живота, особено когато се случват в крехка възраст (дете/тийн) могат да превърнат един добър индивид, в лош. Гадният опит те учи да се пазиш, а в опитите ти да се предпазиш, можеш да бъдеш лош както към себе си, така и към околните.

# 20
  • Мнения: 24 467
Не. Човек се ражда табула раза с определени предразположения, но не и лош или добър. Всичко е въпрос на възпитание и други обективни обстоятелства, които се случват на и около човека - среда домашна, училищна, съседска, определен тип събития, честота и сила на събитията.
Другоно са оправдания. Те проблеми не решават. Дори до лично успокоение не водят.

Цитат
Не вярвам да има родител, дори с най-ниския капацитет, който да възпитава детето си в лошотия.
Умишлено може да се случи рядко.
По-често не е умишлено и осмислено, но така или иначе от родителя зависи в най-голяма степен. Родителският капацитет е нещо, което далеч не всеки има и развива. Много хора не стават за родители. Но не им е удобно да го видят и разберат. Непоследователност в изискванията и възпитанието, изнервеност, чиста тъпотия /много хора са далеч от интелигентни/, мързел, егоизъм и т.н. - все качества, които ако един родител притежава, а те са често срещани, и то в завидно висока степен, оказва огромно влияние на възпитанието на децата в негативен аспект.
Съответно тези са и първи на оправданията.

Последна редакция: ср, 10 юли 2019, 09:37 от Judy

# 21
  • Мнения: 3 865
Не че искам да се определям като добър и съвсестен човек - със сигурност има какво още да се желае в тази насока - но към мен специално животът не е бил особено благосклонен още от както съм се родила. В последствие винаги съм била проблемна, но проблемите, които съм създавала и са ми създавали са произтичали предимно от чувствителността ми и непонятното за масите чувство за справедливист. Когато са ме обиждали като дете никога не съм отвръщала по същия начин, защото природата ме спира да правя на други това, което не искам на мен да правят. Отделно, ако това не съм била самата аз, винаги съм била на страната и съм подкрепяла слабия и нападания. Никога не съм била от лошите, въпреки, че често съм била тяхна жертва и според твоята логика е нормално да стана и аз лоша. От как се помня винаги съм била съвестна относно неща като изхвърляне на боклука в кофата, а не къде ми падне, относно харчене на ресурси като ток, вода и т.н. и то не с цел пестене (сега съм на къмпинг и пак си спирам водата и гася къде що има лампи, нищо че не плащам аз). Тази загриженост за хората и околната среда са ми заложени и буквално ми е трудно да бъда преднамерено лоша. Само когато много ме предизвикат и вбесят съм в състояние да обиждам, но то е защото имам проблем да си контролирам темперамента, а не защото го искам. И после винаги съжалявам, въпреки че ако съм каала на някой, че е тъп, то наистина съм го мислела и го мисля, а не така да си бълвам безпочвени обиди в истерията, просто нормално не бих си позволила да обиждам. Винаги се хвърлям да помагам с каквото мога. Майка ми е пожарникар и заедно бяхме свидетели на зловещ пожар където аз първа се хвърлих да гася. До ден днешен ми повтаря, че не е виждала човек така смело да се хвърля да помага, хем че това и е било работа и не е да не е виждала как се прави.
Тия неща си ми идват от вътре, въпреки гадния живот който съм имала още от дете. Даже са ми казвали: Ако съм била на твое място щях да съм се самоубила. Но нито съм се самоубила, нито съм убила някой и продължавам да съм на мнение, че въпреки всичко, човек трябва да е добър.

# 22
  • Мнения: 24 467
Най-добрият човек, когото познавам, е жена, останала от рано сирак, после вдовица с 4 деца и накрая - погребала едното преждевременно.
Те тая жена лоша дума не е казвала на никого и не се оставила животът и обстоятелствата да я пречупят. Но тя така е била възпитавана в дома си от малка, в такъв дух - лошо не се говори, не се мисли и не се прави на никого. Та и обстоятелствата не могат да направят от едно чисто при раждането си същество лош човек, ако е имало кой да го възпита.
...
За себе си и за собствените си деца човек не може да бъде обективен, когато обсъжда положителни и отрицателни качества.

Последна редакция: ср, 10 юли 2019, 11:39 от Judy

# 23
  • София
  • Мнения: 38 199
Skrekk, я виж в нета какво е Триъгълник на Карпман.
Триъгълник на драмата - Агресор - Жертва - Спасител.
Хубаво е някой ден да се излезе от този модел.

Последна редакция: ср, 10 юли 2019, 11:27 от Free Agent

# 24
  • Пловдив
  • Мнения: 14 202
Вродена е в много голяма степен. Не е оправдание.
И аз мисля така. Което не пречи на много хора да се оправдават с вродените си качества и недостатъци и да не си помръдват пръста.
Тези, които оправдават себе си, не са за учудване, но аз се учудвам, че за някои от останалите да твърдиш, че нещо е вродено, означава, че го оправдаваш - ни повече, ни по-малко.
Разбира се, че човек има контрол и над вродените си склонности, всеки здрав човек може волево да контролира поведението си. Лесен, труден - има контрол. Мотивът може и страх от наказание да е, не е нужно да е непременно някакъв вътрешен морал.

# 25
  • INFJ
  • Мнения: 9 131
Skrekk, в доста моменти съм те засичала да мислиш много негативно, песимистично, това обикновено е знак за някакво страдание и съответно лошотия към самата себе си. Сигурна съм, че се проявява и към околните по някакъв начин.
Казвам, просто за да му обърнеш внимание, ако смяташ, че е необходимо.

Аз не вярвам, че жертвите се превръщат в ангели, които никой никога няма да наранят.
Могат да бъдат дори хора, но не и в резултат от тормоза.

# 26
  • Мнения: 54 045
Мисъл на П.Дънов
"Всеки, който се е опитал да изправи един лош човек, сам е станал лош."

За жалост, това е самата истина...
"Табула раза" и разни подобни клишета са безполезни, ако имаш насреща си истински лош човек.
Съвест не се вменява и възпитава. Или я имаш, или не.

# 27
  • Мнения: 24 467
Че то клише спокойно може да се нарече и това, което приписват на Дънов /човекът една книга не е издал лично своя, която да можем да прочетем днес, всичко е нещо преразказано от други хора/.
За всяка сентенция може да се каже същото.
Докато едно понятие в случая няма как да е "клише", тъй като то не е твърдение за нещо, а само понятие.
Не си наясно вероятно и с понятието - то не касае голям индивид /защото е смешно да се твърди за новородено, че е "истински лош човек"/, защото той е вече формирал редица качества под въздействието на околната среда и на основа на вродени характеристики. Той няма как да е табула раза и никой не го твърди.
Съвестта се учи и развива.
Извън горното са само болестните случаи на хора, които не разбират свойството и значението на това, което правят и/или не могат да ръководят постъпките си поради вродено слабоумие /това не е обаче "лошотия"/ или психично заболяване. Извън тях здрав човек се учи и на поведение, и на отношение, и на "съвест" даже.
"Съвестта обикновено се осъзнава като чувство за психологически дискомфорт, което възниква вследствие от нарушаването на личните морални и етични норми." - това точно са неща, които се учат - и самите норми на поведение, и отношението към тях, и спазването им, както и вътрешната последица от тяхното нарушение.
"Лош" може да е само осъзнатия човек. Малкото дете и психически болният индивид не могат да са лоши точно поради липсата на самоосъзнаване. Все едно да е лошо дървото, което пада отгоре ти.

Последна редакция: ср, 10 юли 2019, 17:37 от Judy

# 28
  • София
  • Мнения: 38 199
Сто пъти съм го казвала. Преди да родя, имах някакви огромни илюзии за децата. Едни сладки ангелчета, пълни с доброта и съчувствие, гушкат мама....
Докато не си дойдох за пръв път, уморена от работа и не получих първия удар в главата с детско пиано. Изби ми всички илюзии!🤣

# 29
  • Мнения: X
Скрит текст:
Разбира се, че никой не си възпитава детето "айде сега, отиди и ритни кучето".
Въпросът е как реагираш, когато детето направи нещо лошо. Ставала съм свидетел на какви ли не ситуации, в които родителят не реагира, и в главата на детето остава идеята, че това е позволено.

Душа и сърце се учат, когато се родим, всички сме малки зверчета, които някой трябва да възпита.
Ето това е истината според мен. Всички се раждаме лоши и зли.
Ако не вярвате вижте малките деца. Те спокойно могат да извадят окото на котката без изобщо да си помислят, че правят нещо зло. В процеса на възпитание, малките деца се научават кое е добро и кое зло и как да подтискат злото в себе си.
Скрит текст:
Според психолозите, във всеки един от нас дреме един убиец, садист и зъл човек. Това не е проблем, ако с възпитанието са ни научили как да управляваме тези свои животински инстинкти.
По-голяма глупост не бях чела отдавна....
Малкото дете няма капацитета да осъзнае, че причинява болка.Затова се отглежда и възпитава от Възрастен индивид, който вече БИ трябвало да знае това и да научи ненаучения.
Детето не го прави от злоба, а от незнание.
И НЕ, лошотията НЕ е вродена.Детето става добро или лошо според средата и хората, сред които израства.

Общи условия

Активация на акаунт