Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Най - несигурната част в живота са именно бракове и връзки. Всякакви завои, вариации и нови тръпки може да се появят. Но игнорирането на едно дете и дисбаланса м/у отношенията му с родители може да са фатални и безвъзвратно изгубени. Кой ще гарантира любов до златна възраст ? Сори, любовта тук се неглижира . Авторката е уверена в бъдещето на своята , въпреки проблемите и негативите в манталитета на мъжа .
В реала имам наблюдения за внезапния крах на най - самоуверените и оптимистични, брачни очаквания . Тук , още в началото има предпоставки и  висок риск на няколко нива  .
Именно емоциите в идеализирането на "златния член " и проекциите и за щастлив брак са странни и алогични, Базила .
 

Айде, почна се с прекръстванията – ужас, майко мила, Боже мой.
То неслучайно е казано, че жените са истерички.

Емоциите им изяждат главата, не се мисли, но емоциите са взрив.
Къде се отиде от преценка на ситуацията относително обективно, доколкото е възможно до край, смърт, захвърляне в институция.
Нарича се лабилност и не е полезна за никого.
А за така жаленото дете на мъжа на авторката, хептен.
Ако беше и тя лабилна и подскоклива, досега да са си издрали очите с майката на момчето.

Дами, опитайте да излезете от емоцията "горкото детенце, баща му го иска, а тя не го иска".
За секунди си представете, че вашият обичен мъж ви доведе след като сте живели заедно 3-5 години едно пораснало дете на 7-8. Което посрещате боязливо, но с усмивка, с надежда да ви хареса, ако се държите добре с него, има загриженост, доброжелателство. Обаче, в един хубав ден се събуждате и откривате напикан дивана, оп после и изпражнения в гардероба. Оп, после и някакви странни предмети в гардероба и под леглото.
И, какво ще си кажете?
Леле, супер, това дете наистина иска да живее тук?
Как ще взема да го гушна ей сегичка.
А и в училище се справя прекрасно? Душата на класа, с всички се разбира и общува?

Защо е горният пасквил?
За да ви илюстрирам, че се прави избирателен линч.
Неглижира се едно крайно проблемно поведение, за да се смачка увереността на жената. Уф, тя и мащеха, чак да си измие човек ръцете от погнуса.

Даскалка, не знам дали имаш емоционалния капацитет да го разбереш, но най-нормалното е собственото дете да се обича безусловно, докато партньорът се обича заради някакви негови качества. Това е причината детето да е приоритет. Всички учебници по психология ще ти кажат, че за доброто психическо развитие на детето, то трябва да усеща тази безусловна обич. Също така, точно когато поведението му трябва да се коригира, е още по-важно да усети обич и загриженост. Да разбере, че се осъжда негова постъпка, а не то самото.  И това само спомага за поставяне и спазване на граници.  Детето трябва да ти вярва и да ти има доверие, за да си негов авторитет.

Базила, аз си казах преди 100 страници, че веднага се махам при подобни обстоятелства и толкова. Хайде няма нужда да се боря за изгубени каузи и за проблеми, които не са мои реално.

Даскалка няма деца и може би не си дава сметка съвсем за какво става дума, но съм изумена, че няколко потребителки, които са майки, смятат, че детето трябва да се прати в институция за да не пречи на новия партньор.

Ще се опитам да го обясня - аз имам дете. Ако по някаква причина се разделя с баща й и заживея с нов мъж този мъж трябва да приеме детето ми, да живее с него и да го отглежда. Иначе просто няма да живее с мен. Втори вариант не съществува. Поне докато детето не стане на 18 - 19 години и си поеме по пътя. И ако ми тропа с краче и ми вика "аз не съм длъжен, то си има баща" ще изчезне бързо - бързо.

Ако по някаква причина с мъжа ми решим детето да живее при него, важат същите правила. Иначе значи не съм имала нормален мъж, а свиня.

И не, въобще не поставям детето на върха на пирамидата, нито го оставям да контролира живота ми. Просто не го и захвърлям на улицата. Все пак това не са единствените два варианта, има много други между тях. И съм сигурна, че ако този мъж ме обича и държи да бъде с мен ще приеме детето ми и ще намери начин да съжителства с него. Разбира се с моя помощ (това е най-съществното което липсва в картинката).

И не използвайте отново факта, че поведението на детето е проблемно. Като е проблемно се търси решение и се прави всичко възможно да спре да бъде проблемно, а не действаме на принципа "няма човек, няма проблем".

Иначе и аз смятам, че даскалката все пак ще успее да прогони това дете. На мъжът й май не му стиска да й противоречи, а не е в изгодна позиция да я зареже. Тя ще направи всичко възможно да допобърка това дете, да убеди мъжа си какъв звяр е то и да настоява да напусне дома й.

Базила, те не са живяли заедно години и той после да е довел детето. Тя е била наясно с наличието му от самото начало. Детето не е напикавало дивана от самото начало. Започнало е след време. Именно заради поведението и отношението на даскалка. То има нужда да бъде спасено от нея, не тя от него.

Винаги съм казвала, че като видя истеричен човек, гледам близките му. Нямате идея (т.е. имате, ама не се коментира) какво могат да направят психопатните личности с един човек, камо ли дете, което тепърва се развива. Затова се коментира самата даскалка. Защото има огромно значение тя на какво мяза, за да се разчепка адекватно ситуацията. Ето, аз съм почти сигурна, че на фона на качествата й, които виждам тук, половината неща са измислени и преувеличени.
Не може една жена да се оплаче от изневеряващия си мъж и да се свлекат орди да я питат дали тя не е проблемът, а тук безусловно да се приема написаното за истинност. По- активните- помислете си защо критичността ви в тази тема е притъпена.

Аз ѝ казах какво мисля – намирам за минус, че останала в тази среда.
Но извън това, приемам избора ѝ и коментирам завареното положение. А и не са ясни много детайли и подробности на бита и средата им.
Не виждам смисъл да ѝ чукам чесън на главата, ама защо, ама защо. Приемаме, че търси решение оттук нататък.

Добре де, лошата Даскалка оставя баща и син да си се радват сами я при свекърите, я някъде другаде. Сега, че бащата ще трябва да работи на две места и почти няма да вижда детето са подробности. И сигурно рано или късно детето ще иде при някоя от бабите, защото то не е само да си поиграеш с него за час, два почивните дни.
Защо ви е толкова странно, че:
- Даскалка иска да се изяснят чии точно са родителските права, къде ще живее и кой ще плаща издръжка. Иска и това да се разясни на детето от майка му и баща му и то да е наясно, че ще живее еди къде си и при еди кой си.
- Иска също двамата родители да влязат в ролята на родители и да подкрепят лечението на детето, защото то явно има нужда от някакво лечение. Това поведение е доста плашещо.
- Иска вкъщи да се чувства спокойна, както и живеещите с нея да спазват основни правила на поведение.
Тя реално няма против детето да живее с нея, дори е инициатора да го вземат от бабата. Не е очаквала обаче, че детето ще се държи така толкова дълго време.
Сега просто иска от мъжа си да си поеме ролята - дали на баща, дали на съпруг, дали на баща и съпруг, но той да реши какво ще прави оттук нататък.
На моменти все едно всеки си чете негова различна тема и пише.

Ами то такова излиза, в един момент, щом не го е ударило на чест да тропне по масата и да каже "детето ми е на първо място, махам се" и да го направи.

Таф, няма нужда да цитираме учебници. Като я няма безусловната любов първо от биологичните родители, от които едно дете я търси и има нужда, и сто мащехи и пастрока да има, всички ще сме еднакво безсилни.

Ами явно е използвач, така излиза.

Е, как този мъж хем ризата си сваля от гърба за друг, хем е егоист, че и голям? Егоистите рядко имат много приятели и са масово харесвани, особено ако не разполагат с много власт и)или пари, а този мъж, уж, е лузър, който разполага с 500лв на месец и даже наема на гарсониера в провинцията не може да си позволи.

Единствените деца ставаме по-рядко егоисти, защото не ни се е налагало да защитаваме лична собственост и да делим ресурси.

От моите две, почти пълнолетни деца, никой у дома не изисква да си оправят леглото, чистят стаята, наливат сами вода. Не са инвалиди. С мъжът ми с кеф скачаме и носим води, чаши, чинии. Едното ми дете си оправя стаята, но другото не. И двамата с мъжа ми сме гледани по този начин и не сме умрели, нито родителите ни. Аз нищо не пипвах у дома, но като се изнесоха се научих да правя всичко. Не се виждам да бутам сина ни да се изнася на 18г, тоест след 6 месеца. Ако той иска е свободен от сега да се изнесе. В училище, на лагер, в интернат е нормално да имат друг режим.  У нас не е казарма. Аз на мъжа ми нося вода и сервирам, на децата ли няма? Днес ММ ни сервира закуски в леглото. Беше приятно.

Какъв сериозен финансов гръб, какви 5 лева?

Двама души не спират да са двойка когато се разведат ако имат общи, живи деца. Като родители те си остават двойка до края на живота на единия или последното живо дете. За детето семейството винаги ще е мама, татко и аз. Точно в този ред.

Ирис, много е сиво това с използвачите. То и за мен се каза, че съм такава, защото съм си взела мъж със зависимости.

Просто май всички очакваха наистина щафетна игра, появявам се аз и всичко продължава по старому. Е, не се получи, аз съм друг човек.

Невена, тя и майката изглежда си мисли като теб, че още са си семейство, като гледам какво си позволява. Но не са. Колкото и да й се иска. Ако в някой момент се разведеш и партньорът ти продължи напред с друга ще го изпиташ и разбереш от първа ръка.

Все едно не знаеш как има хора едни навън, а други вкъщи, та се чудиш защо съм казала, че е егоист 🤣🤣🤣.

Защо забравяте, че не говорим за никоя от нас и което е по- важното- тук родната майка вече го е изгонила, както след нея са го изгонили родните баби, че и родния тати.
Тази, която го е прибрала и гледала 3 години, е чуждата жена, която анатемосвате, че не иска да го отглежда доживот.

АбсурТ, ако дамите мислят, че и след развода са семейство с бившия, това обяснява защо се изля по мен това, което четохме. Как дръзвам да се меся в тяхното семейство!

Това, че семейството отдавна не съществува физически изглежда е просто подробност...

Какво мислят дамите, няма значение. Важното е, че в очите на едно дете семейството му се състои от мама и татко. Мама я няма. Тате е тук. Тате трябва да решава проблемите и да установява правилата. Никоя широко скроена душица тук няма да ти даде рецепта за оправяне на бакиите. Никоя. Каквото и да й се привижда или колкото и кисела да е, че да е намерила голяма група за заяждане.
Някак тъпо е да нареждате бащата след майката, а да има безброй теми, в които да се иска мъжът да е по-ангажиран със семейните дела и децата. Родителят си е родител.