Aма не знаем дали го е гледал. Аз не се сещам 86,87 да са показвали Питър като тийн
- Публикувана: 4 юли 2019, 11:49 ч.
- Последно мнение: 7 май 2020, 18:24 ч.
DARK ... Въпросът не е Къде, а Кога
Хаха
А ако Питър не е син на Хелге, кой и защо би му дал да гледа дете точно пък на него? Айде, Инес се сдоби с дете, ама тя е сестра, жена. А Хелге, дето всички го знаят какъв е и колко го слуша главата?
А ако Питър не е син на Хелге, кой и защо би му дал да гледа дете точно пък на него? Айде, Инес се сдоби с дете, ама тя е сестра, жена. А Хелге, дето всички го знаят какъв е и колко го слуша главата?
Хелге го е домъкнал от друго време сигурно.
Това нещо е свързано обаче с Бени по някакъв начин.
Вчера гледах някои видеа за вълновата функция и преплетените частици, обаче ми е доста трудно да разбера това, което обясняват... Оставам с впечатлението, че и учените не разбират много от това, за което говорят.
Нещо дребно от Инстаграм: Направи ми впечатление, че Магнус се е облякъл като Мрачният жътвар - т.е. като Микел в първите епизоди - дали е случайно?
Нещо дребно от Инстаграм: Направи ми впечатление, че Магнус се е облякъл като Мрачният жътвар - т.е. като Микел в първите епизоди - дали е случайно?
Уау, много благодаря за достъпното обяснение! Изключително любопитно! И защо по малините става така, не е ясно, така ли, ужас!?🤪Какво значение има за тях, че ги наблюдават и какво “наблюдение” всъщност е това - конкретно откъде минават и как/защо се разпределят по този начин?
абс, не съм ти отговорила на всички въпроси. А и май не съм го обяснила добре.
Значи, тез атоми (или електрони), ги изтрелват с един уред към стената с двата процепа. Някои от тях минават през единия от двата двата процепа и попадат в/у екрана, където се образува тоя т.нар. патърн (на английски interference pattern = интерференция).
В началото, когато получили тоя резултат, че частиците се държат като вълна, а не като частици, те само ги изтрелвали и наблюдавали резултата.
Впоследствие, когато решават да шпионират, започват да изтрелват атомите един по един, за да могат да засекат, колко минават през левия процеп и колко - през десния, и така да им проследят траекторията, с което да обяснят ненормалния резултат. Искали да видят, какво точно правят тез атоми - разцепват ли се, танцуват ли, подскачат ли, за да се получи подобна картинка отзад на екрана след стената с процепите.
За да постигнат това, слагат детектор на стената с процепите, но само на единия процеп, за да видят, колко ще минат през него.
И този детектор прави биййййп, когато атом мине през него.
Правели правели опити и установили, че 50% от атомите минават през тоя процеп, дето има детектор, което означава, че другите минават през другия процеп.
Но при всички експерименти, в който засичали бийп-овете на детектора, атомите така или иначе се държали като обикновени частици, т.е. на екрана се получават само две ивици, т.е. имаме поведение като на малки песъчинки, а не поведение като на светлината (вълна).
Ами много са хитри тия пущини.
Сега, както сме видели, че се държат различно, когато има детектор, може да опитаме следното:
Отиваме мнооооооого тихичко, на пръстчета до детектора ... и го изключваме. Но не го мърдаме от мястото му, за да не се усетят гадините.
Целта ни е да ги накараме да вярват, че все още ги шпионираме.
И пак почваме да ги пускаме по идентичен начин, както когато им правихме скрита камера.
И резултатът е:
Т.е. зверовете пак си правят каквото искат, защото са се усетили, че не ги наблюдаваме.
За онзи, който успее да разбере причината за тази мистерия, има Нобелова награда. От 100 години никой не може да го обясни това чудо.
И сега ще се помъча да опиша с прости думи за квантовата гума, защото това е, когато Бъдещето променя Миналото ...
Значи, досега се опитвахме да ги излъжем, като слагахме детектор близо до двата процепа (вметка - може да видите модели на експеримента с вертикални, както и хоризонтални процепи, но това не променя нищо).
Подозираме, че атомите по някакъв начин го засичат тоз детектор, че ги следи, и се координират взаимно да влизат така през процепите, че да се получи конкретният резултат. А като вденат, че нЕма детектор или е изключен, си правят каквото си искат и се държат като вълна, а не като частица.
За целта на Гранд-шпионажа, решаваме да сложим детектор не там, където са процепите, а много след тях, за да могат атомите вече да са минали през процепите и да са далеч от тях и поради тази причина в невъзможност да се върнат назад и да се наредят по друг начин.
Въпросният Гранд-шпионаж има помпозното име Delayed Choice Quantum Eraser и изглежда малко страшничко:
Автор на тази стратегия е небезизвестният Джон Уилър. Може би го знаете, защото точно Уилър въвежда термините Черна дупка и Червеева дупка във физиката.
Цялата идея за софистицираното шпиониране идва оттам, че Уилър е размишлявал върху това, как светлината от един много много далечен Квазар (който не знае, какво това, да пита) пристига на Земята, след като самата светлина е била излъчена преди милиони милиони години (защото Квазарът се намира на милиони светлинни години):
И защото светлината е излъчена преди милиони години, можем да наречем Човека Бъдещ наблюдател (вдясно):
Това означава, че фотоните (от гръцки: φωτός – светлина), т.е. елементарните частици са решили още преди милиони милиони години, дали да се държат като вълна, или да се държат като частичка (принципно се говори за двойнствен характер на елементарните частици, защото могат да бъдат и вълна, и частица).
И сега решаваме да направим експеримент, който да илюстрира излъчването на фотони и пристигането на фотоните на планетата Земя.
И сега започва трудната част ..., защото тука вече се намесва т.нар. заплитане на елементарните частици. За момента приемете, че има такова понятие (грубо казано, това са кванти, които веднъж са били в контакт, т.е. докоснали са се, или един квант се е разделил на два отделни). Най-общото за тез заплетени кванти е, че те никога, ама никога не "забравят" за другата частичка, с която са били в контакт.
Сега започва трудна част ...
Пригответе се ...
Повтаряме нашия експеримент с двата процепа, но точно зад двата процепа стои едно нещо, което се нарича BBO кристал (друг път ще го обясним, какво е това чудо). Тоя кристал разцепва всеки фотон на 2 отделни фотона (, които, обаче, са заплетени).
И понеже тия фотони са заплетени, можем да измерваме (наблюдаваме) единия фотон, без изобщо да закачаме близнака му (клонинга). Т.е. единия фотон го шпионираме, а другия (клонинга) го пускаме да си развява байряка.
Ето на тази картинка долу сме пуснали 2 фотона (розовият е момиченце, синият е момченце) - единият е минал през горния процеп, а другият - през долния. След това кристалът ги е разделил и получаваме 4 фотона. Все едно сме клонирали момиченцето и момченцето.
И за да го направим още по-сложно, ще сложим едно нещо, което го наричат леща, за да изтрие информацията за това, през кой процеп е минал фотонът. Т.е. тая леща прави така, че след като фотоните преминат през нея, ние вече не знаем, дали това е момиченце (долния процеп) или момченце (горния процеп). Поради тази причина тая леща я наричат квантова гума.
(На картинката след лещата е трябвало да сменят цветовете, щото не ми пасва на обяснението с мъжкия и женския фотон):
Значи тия фотони горе при квантовата гума са на свободна практика.
Обаче, клонингите ша ги следим. И дори ще го направим още по-гадно това следене. Ще им сложим на пътя един сплитер:
Така щото ... да има 50% вероятност фотонът да се отклони надолу (там стои детектор 4), и 50% вероятност фотонът да се отклони нагоре (там стоят детектор 2 и детектор 3):
Детектор 4 не знае, дали фотонът е момиченце или момченце, детектор 2 е предназначен за момченцата, а детектор 3 - за момиченцата.
И слушайте сега, какво се случва ...
Когато детектор 2 регистрира фотон, т.е. момченце, биииийп момченце, детектор 1 разпознава частица, т.е. бийп човече.
Същото е, когато детектор 1 регистрира фотон, т.е. момиченце, биииийп момиченце, детектор 1 горе разпознава частица, т.е бийп човече.
Обаче, ..., когато детектор 4 регистрира фотон, не знае, дали е момченце или момиченце, щото нЕма идея, през къде е минал фотонът (горния или долния процеп). И тогава детектор 1 регистрира вълна, а не човече >>> бийп вълна ... нЕма човече.
Дотук добре ... всичко е точно, както сме го очаквали, че ще бъде. Когато ги шпионираме, се държат като частици, когато не ги шпионираме се държат като вълни.
И сега идва шокиращата част от цялата работа, а именно:
Детектор 1 се намира много по-близо до двата процепа и пътят на фотоните е много по-къс до детектор 1, отколкото до другите детектори.
Т.е. фотоните стигат първо до детектор 1, а чаааааак след това близнаците им стигат до другите детектори:
С една дума, детектор 1 първо регистрира, дали е човече или вълна, и чак тогава другите детектори регистрират фотоните.
Още по-шокиращото е, че детектор 1 регистрира вълна, още преди фотоните да са стигнали до сплитера и информацията, дали е момче или момиче да бъде изтрита.
По същия начин, детектор 1 регистрира частичка (т.е. човече), още преди фотоните да са стигнали сплитера и да са се отклонили нагоре към детектор 2 и детектор 3.
Това означава, че детектор 1 някакси знае предварително, накъде ще тръгнат близнаците. Но по-скоро е следното: бъдещето променя миналото в квантовия свят. Или още по-точно е, че в квантовия свят бъдещето и миналото и настоящето не са това, което ние разбираме под време. И причинно-следствените връзки са от някакво друго естествено.
P. S. 1: Ако съм написала нещо, което не е ясно, питайте, защото за много ми е много трудно да обясня.
P. S. 2: Петя, какво си гледала за заплетените частици, че не било хубаво обяснено? Дай да го видим, като имаш време.
Сега, както сме видели, че се държат различно, когато има детектор, може да опитаме следното:
Отиваме мнооооооого тихичко, на пръстчета до детектора ... и го изключваме. Но не го мърдаме от мястото му, за да не се усетят гадините.
Целта ни е да ги накараме да вярват, че все още ги шпионираме.
И пак почваме да ги пускаме по идентичен начин, както когато им правихме скрита камера.
И резултатът е:
Т.е. зверовете пак си правят каквото искат, защото са се усетили, че не ги наблюдаваме.
За онзи, който успее да разбере причината за тази мистерия, има Нобелова награда. От 100 години никой не може да го обясни това чудо.
И сега ще се помъча да опиша с прости думи за квантовата гума, защото това е, когато Бъдещето променя Миналото ...
Бъдещето променя Миналото
Значи, досега се опитвахме да ги излъжем, като слагахме детектор близо до двата процепа (вметка - може да видите модели на експеримента с вертикални, както и хоризонтални процепи, но това не променя нищо).
Подозираме, че атомите по някакъв начин го засичат тоз детектор, че ги следи, и се координират взаимно да влизат така през процепите, че да се получи конкретният резултат. А като вденат, че нЕма детектор или е изключен, си правят каквото си искат и се държат като вълна, а не като частица.
За целта на Гранд-шпионажа, решаваме да сложим детектор не там, където са процепите, а много след тях, за да могат атомите вече да са минали през процепите и да са далеч от тях и поради тази причина в невъзможност да се върнат назад и да се наредят по друг начин.
Въпросният Гранд-шпионаж има помпозното име Delayed Choice Quantum Eraser и изглежда малко страшничко:
Автор на тази стратегия е небезизвестният Джон Уилър. Може би го знаете, защото точно Уилър въвежда термините Черна дупка и Червеева дупка във физиката.
Цялата идея за софистицираното шпиониране идва оттам, че Уилър е размишлявал върху това, как светлината от един много много далечен Квазар (който не знае, какво това, да пита) пристига на Земята, след като самата светлина е била излъчена преди милиони милиони години (защото Квазарът се намира на милиони светлинни години):
И защото светлината е излъчена преди милиони години, можем да наречем Човека Бъдещ наблюдател (вдясно):
Това означава, че фотоните (от гръцки: φωτός – светлина), т.е. елементарните частици са решили още преди милиони милиони години, дали да се държат като вълна, или да се държат като частичка (принципно се говори за двойнствен характер на елементарните частици, защото могат да бъдат и вълна, и частица).
И сега решаваме да направим експеримент, който да илюстрира излъчването на фотони и пристигането на фотоните на планетата Земя.
И сега започва трудната част ..., защото тука вече се намесва т.нар. заплитане на елементарните частици. За момента приемете, че има такова понятие (грубо казано, това са кванти, които веднъж са били в контакт, т.е. докоснали са се, или един квант се е разделил на два отделни). Най-общото за тез заплетени кванти е, че те никога, ама никога не "забравят" за другата частичка, с която са били в контакт.
Сега започва трудна част ...
Пригответе се ...
Повтаряме нашия експеримент с двата процепа, но точно зад двата процепа стои едно нещо, което се нарича BBO кристал (друг път ще го обясним, какво е това чудо). Тоя кристал разцепва всеки фотон на 2 отделни фотона (, които, обаче, са заплетени).
И понеже тия фотони са заплетени, можем да измерваме (наблюдаваме) единия фотон, без изобщо да закачаме близнака му (клонинга). Т.е. единия фотон го шпионираме, а другия (клонинга) го пускаме да си развява байряка.
Ето на тази картинка долу сме пуснали 2 фотона (розовият е момиченце, синият е момченце) - единият е минал през горния процеп, а другият - през долния. След това кристалът ги е разделил и получаваме 4 фотона. Все едно сме клонирали момиченцето и момченцето.
И за да го направим още по-сложно, ще сложим едно нещо, което го наричат леща, за да изтрие информацията за това, през кой процеп е минал фотонът. Т.е. тая леща прави така, че след като фотоните преминат през нея, ние вече не знаем, дали това е момиченце (долния процеп) или момченце (горния процеп). Поради тази причина тая леща я наричат квантова гума.
(На картинката след лещата е трябвало да сменят цветовете, щото не ми пасва на обяснението с мъжкия и женския фотон):
Значи тия фотони горе при квантовата гума са на свободна практика.
Обаче, клонингите ша ги следим. И дори ще го направим още по-гадно това следене. Ще им сложим на пътя един сплитер:
Така щото ... да има 50% вероятност фотонът да се отклони надолу (там стои детектор 4), и 50% вероятност фотонът да се отклони нагоре (там стоят детектор 2 и детектор 3):
Детектор 4 не знае, дали фотонът е момиченце или момченце, детектор 2 е предназначен за момченцата, а детектор 3 - за момиченцата.
И слушайте сега, какво се случва ...
Когато детектор 2 регистрира фотон, т.е. момченце, биииийп момченце, детектор 1 разпознава частица, т.е. бийп човече.
Същото е, когато детектор 1 регистрира фотон, т.е. момиченце, биииийп момиченце, детектор 1 горе разпознава частица, т.е бийп човече.
Обаче, ..., когато детектор 4 регистрира фотон, не знае, дали е момченце или момиченце, щото нЕма идея, през къде е минал фотонът (горния или долния процеп). И тогава детектор 1 регистрира вълна, а не човече >>> бийп вълна ... нЕма човече.
Дотук добре ... всичко е точно, както сме го очаквали, че ще бъде. Когато ги шпионираме, се държат като частици, когато не ги шпионираме се държат като вълни.
И сега идва шокиращата част от цялата работа, а именно:
Детектор 1 се намира много по-близо до двата процепа и пътят на фотоните е много по-къс до детектор 1, отколкото до другите детектори.
Т.е. фотоните стигат първо до детектор 1, а чаааааак след това близнаците им стигат до другите детектори:
С една дума, детектор 1 първо регистрира, дали е човече или вълна, и чак тогава другите детектори регистрират фотоните.
Още по-шокиращото е, че детектор 1 регистрира вълна, още преди фотоните да са стигнали до сплитера и информацията, дали е момче или момиче да бъде изтрита.
По същия начин, детектор 1 регистрира частичка (т.е. човече), още преди фотоните да са стигнали сплитера и да са се отклонили нагоре към детектор 2 и детектор 3.
Това означава, че детектор 1 някакси знае предварително, накъде ще тръгнат близнаците. Но по-скоро е следното: бъдещето променя миналото в квантовия свят. Или още по-точно е, че в квантовия свят бъдещето и миналото и настоящето не са това, което ние разбираме под време. И причинно-следствените връзки са от някакво друго естествено.
P. S. 1: Ако съм написала нещо, което не е ясно, питайте, защото за много ми е много трудно да обясня.
P. S. 2: Петя, какво си гледала за заплетените частици, че не било хубаво обяснено? Дай да го видим, като имаш време.
Е заплетените частици май е ясно горе долу какво е, макар че за пръв път го чувам. Само дето те си ги създават сами, за експеримента, като нацепват една частица, за да са сигурни, че са заплетени
А то всъщност едно тяло,ако ще го телепортираме
, като вид заплетени частици ли ще се яви, или ще трябва да ги заплетем, за да сме сигурни, че ще се "регистрира" или "материализира" цялото
А добре, за това наблюдение всъщност съзнание ли е нужно, или? Едва ли квантите се вълнуват от уреди, независимо проста леща или сложен апарат. Някакви вълни на съзнанието ни? Или какво?
Аха, всъщност да, разбирам защо е толкова важно и практически. Ми то за да се телепортираш тогава просто ти трябва някак си никой да не те наблюдава, вкл самият ти ?, всичките ти частици да се държат като вълна, да преминеш, след което наблюдател( вкл ти самият примерно) да те върне отново в материалния свят
И как ще стане. Трябва съзнанието ти да е изключено.
То тогава и черните дупки изобщо не са това, което ги представят. Никакво пространство не сгъват като лист. Хмммм. Правят всичко в себе си вълна. Дали бихме могли да преживеем подобно нещо изобщо.
Ако пиша небивалици, да знаете, че не съм пила още кафе
А то всъщност едно тяло,ако ще го телепортираме
, като вид заплетени частици ли ще се яви, или ще трябва да ги заплетем, за да сме сигурни, че ще се "регистрира" или "материализира" цялото А добре, за това наблюдение всъщност съзнание ли е нужно, или? Едва ли квантите се вълнуват от уреди, независимо проста леща или сложен апарат. Някакви вълни на съзнанието ни? Или какво?
Аха, всъщност да, разбирам защо е толкова важно и практически. Ми то за да се телепортираш тогава просто ти трябва някак си никой да не те наблюдава, вкл самият ти ?, всичките ти частици да се държат като вълна, да преминеш, след което наблюдател( вкл ти самият примерно) да те върне отново в материалния свят
И как ще стане. Трябва съзнанието ти да е изключено. То тогава и черните дупки изобщо не са това, което ги представят. Никакво пространство не сгъват като лист. Хмммм. Правят всичко в себе си вълна. Дали бихме могли да преживеем подобно нещо изобщо.
Ако пиша небивалици, да знаете, че не съм пила още кафе
А за заплетените частици гледах друго видео, но не мога да го намеря сега, защото не съм го лайкнала и съм го гледала на друг компютър. Та, там използваха метафора с лява и дясна ръкавица и ме объркаха тотално - вече не знам дали наистина са заплетени, или просто са разцепени...
Има много клипове, но аз възприемам по-добре написан текст, отколкото клипове. Обаче цели книги по темата ми идват в повече, а пък малко хора обясняват елементарно като Елеонора За учебници да не отварям дума...Повечето статии също не са особено на ниво.
Така че благодаря за разясненията
В тази връзка в Дарк тогава действията на героите със сигурност трябва да променят и миналото, но те няма да знаят за това
Нали така Гумата в действие. И това дори няма да е нова вселена, а все същата. Това поставя някои въпроси за Марта 2. Марта 2 ли е или нещо друго.
За учебници да не отварям дума...Повечето статии също не са особено на ниво. Така че благодаря за разясненията
В тази връзка в Дарк тогава действията на героите със сигурност трябва да променят и миналото, но те няма да знаят за това
Нали така Гумата в действие. И това дори няма да е нова вселена, а все същата. Това поставя някои въпроси за Марта 2. Марта 2 ли е или нещо друго.
Сега подред на номерата - първо за ръкавиците, т.е. заплетените частици, после за съзнанието (може би по-скоро съзнателно намерение) и накрая за бъдещето променя миналото.
Да, всъщност би трябвало резултатите да са 100%, а не малко по-малко. Отклоненията вероятно се дължат на това, че ние не познаваме достатъчно нещата.
За ръкавиците и заплетените частици:
Ръкавиците са опит да се обясни на малко по-прост език заплитането при елементарните частици.
Примерът е с чифт ръкавици. Вземам аз един чифт ръкавици и със затворени очи слагам едната в един колет за Петя, а другата - в един колет за Хепи.
Петя е в Токио, Хепи е в Ню Йорк. Пращам колетите с DHL.
Петя получава колета по-рано, отваря кутията и вижда, че й се е паднала лявата ръкавица. Това автоматично означава, че Хепи е получила дясната.
И сега тука почва спорът м/у Айнщайн и Нилс Бор. Айнщайн казва, че лявата ръкавица е била в колета за Петя, а дясната - в колета за Хепи. А Бор казва, че в колета за Петя не е била нито лявата, нито дясната, докато Петя не е отворила кутията в Токио и не е погледнала вътре, което автоматично е направило ръкавицата на Хепи дясна.
Това е като котката на Шрьодингер - жива и мъртва в същото време.
А има още един учен (май беше от ЦЕРН, после ще потърся името), който казва, че Вселената е предопределена и че е било предопределено, т.е. писано, че Петя ще получи лявата ръкавица, с което е предопределено и това, че Хепи ще получи дясната.
Но заплетените кванти много по-добре могат да бъдат онагледени със зарчета.
Вземаме 2 зарчета, които са "заплетени" по смисъла на заплитането на квантите. Това означава, че сборът от точките, които се падат, е винаги един и същ, например 8. Едното зарче оставяме в Галактиката Млечен Път, а другото отива в Галактика Андромеда.
Когато някой в Млечния път обърне зарчето на 6 точки, зарчето в Андромеда автоматично се обръща на 2 точки. Когато в Андромеда някой обърне зарчето на 5 точки, зарчето в Млечния път се обръща тутакси на 3 точки.
И това нещо се реализира със скорост, по-висока от тази на светлината, което е в противоречие на някой-си-там закон на Айнщайн.
Исках допълнително обяснение, но останах с впечатление, че противоречивите резултати се дължат просто на недостатъчно информация, която имат учените за квантовия свят.
Да, всъщност би трябвало резултатите да са 100%, а не малко по-малко. Отклоненията вероятно се дължат на това, че ние не познаваме достатъчно нещата.
За ръкавиците и заплетените частици:
Ръкавиците са опит да се обясни на малко по-прост език заплитането при елементарните частици.
Примерът е с чифт ръкавици. Вземам аз един чифт ръкавици и със затворени очи слагам едната в един колет за Петя, а другата - в един колет за Хепи.
Петя е в Токио, Хепи е в Ню Йорк. Пращам колетите с DHL.
Петя получава колета по-рано, отваря кутията и вижда, че й се е паднала лявата ръкавица. Това автоматично означава, че Хепи е получила дясната.
И сега тука почва спорът м/у Айнщайн и Нилс Бор. Айнщайн казва, че лявата ръкавица е била в колета за Петя, а дясната - в колета за Хепи. А Бор казва, че в колета за Петя не е била нито лявата, нито дясната, докато Петя не е отворила кутията в Токио и не е погледнала вътре, което автоматично е направило ръкавицата на Хепи дясна.
Това е като котката на Шрьодингер - жива и мъртва в същото време.
А има още един учен (май беше от ЦЕРН, после ще потърся името), който казва, че Вселената е предопределена и че е било предопределено, т.е. писано, че Петя ще получи лявата ръкавица, с което е предопределено и това, че Хепи ще получи дясната.
Но заплетените кванти много по-добре могат да бъдат онагледени със зарчета.
Вземаме 2 зарчета, които са "заплетени" по смисъла на заплитането на квантите. Това означава, че сборът от точките, които се падат, е винаги един и същ, например 8. Едното зарче оставяме в Галактиката Млечен Път, а другото отива в Галактика Андромеда.
Когато някой в Млечния път обърне зарчето на 6 точки, зарчето в Андромеда автоматично се обръща на 2 точки. Когато в Андромеда някой обърне зарчето на 5 точки, зарчето в Млечния път се обръща тутакси на 3 точки.
И това нещо се реализира със скорост, по-висока от тази на светлината, което е в противоречие на някой-си-там закон на Айнщайн.
Скрит текст:
В примера с ръкавиците най-логично ми изглежда обяснението на Айнщайн. Другото е метафизика или философия, но няма база в реалността. Естествено, при истинските преплетени частици, нещата са по-сложни.
Но при чифта ръкавици имаме проста логика - съдбите на лявата и дясната ръкавици не са свързани с невидими нишки на съдбата и определено не са обвързани чрез непозната физична сила. Те просто са част от чифт, който е разделен.
Но при чифта ръкавици имаме проста логика - съдбите на лявата и дясната ръкавици не са свързани с невидими нишки на съдбата и определено не са обвързани чрез непозната физична сила. Те просто са част от чифт, който е разделен.
Да, на Айнщайн е най-логично по нашата логика.
За наблюдението / наблюдателя / измерването.
Става въпрос за съзнателно наблюдение, което може да бъде с някакъв уред, например телескоп. Вероятно става въпрос за това, че някой умишлено наблюдава / поглежда нанякъде, защото иска да види, да измери, да анализира.
Затова Уилър казва, че звездите светят, защото ние ги виждаме, а не обратното, т.е. бъдещето променя миналото. С една дума, звездите са се образували, защото в бъдещето са се появили съзнателни индивиди, които ще ги наблюдават (оф, дали успях да го обясня?).
И затова някой питат, дали Вселената би съществувала, ако няма кой да гледа. Това е подобно на въпроса, дали дървото, което пада в гората, създава шум, ако няма кой да го чуе. Има ли шум, ако няма ухо да чуе?
Ето сега за звездите и за бъдещето променя миналото по обяснението на Джон Уилър:
Според теоретичния физик Джон Уилър, Вселената е един гигантски лууп с обратна връзка. Това е лууп, в който хората допринасят не само за създаването на настоящето и бъдещето, но и за създаването на миналото. Доказателство за това е най-малкото експериментът с квантовата гума.
Този експеримент илюстрира наблюдението на Вселената с телескоп. Наблюденията на хората не променят само начина, по който се държат фотоните в настоящето, но променя и тяхното поведение в миналото (колкото и невероятно да звучи).
И сега се връщаме на Квазара. Ето как изглежда един квазар:
Квазарът е много млада и много много отдалечена галактика.
А сега си представяме, че м/у Квазара и Земята има 2 огромни галактики. Гравитацията на галактиките огъва светлината, идваща от Квазара, подобно на двата процепа в нашия експеримент с двата процепа. Т.е. светлината от Квазара минава или през едната, или през другата галактика.
И сега ... на Земята някакви астрономи решават да гледат небето с телескоп. Телескопът играе ролята на детектора в експеримента с двата процепа. Ако астрономите насочат телескопа към едната галактика, ще засекат фотони, които са били отклонени от тази галактика (т.е. минали са през нея, т.е. тя е горния процеп). Ако насочат телескопа към другата, ще наблюдават фотони, които са отклонени от нея (т.е. минали са през долния процеп - момиченца).
Но астрономите могат да направят и следното:
Могат да използват огледала, т.е. да направят така, че фотоните, които идват по двата маршрута, да се удрят в огледала (имитиращи сплитера в експеримента с гумата), да се отклоняват, и да "кацнат" в/у фотографска плака едновременно (едновременно се отнася за фотоните, които идват по единия маршрут, и фотоните, които идват по другия маршрут). Тези огледала са като сплитера, отклоняващ фотоните в експеримента, където трием информацията за това, дали фотонът е момченце или момиченце.
И знаете ли, какъв е резултатът?
Резултатът в/у фотографската плака е патърн, т.е. светли и тъмни ивици, както е когато материята се държи като вълна - подобно на водата в езерото, когато хвърляме камъчета. Това е, защото сме "изтрили" информацията, от коя точно галактика идват фотоните, т.е. не ги знаем, дали са момченца или момиченца.
И ето го сега най-странното нещо:
Понеже въпросният Квазар е на много много светлинни години от Земята ... в момента, в който астрономите са взели решение, как да направят измерването - с или без изтриване на информацията за това, по кой маршрут е минал фотона, фотонът вече е пътувал милиони и милиони години, преди дори животът да се е появил на Земята.
С една дума, наблюденията и измерванията, които правим сега, в този сюблимен момент, определят миналото на фотона.
В единия случай, астрономът създава минало, в което фотонът се е държал като вълна, а в другия случай астрономът принуждава фотона в миналото (ретроактивно) да мине през едната от двете галактики, т.е. през един от двата процепа, след като фотонът е изминал разстояние от милиони светлинни години, т.е. още преди изобщо тоя астроном да се е родил.
Още по-лошото е, че това нещо е доказано още през 1984-та година. Т.е. учените доказват, че маршрутът на фотоните не е фиксиран до момента, в който физиците не започнат да ги измерват, въпреки че самото измерване се прави, след като фотоните са напуснали източника на светлина и са започнали пътуването си.
Затова Уилър казва, че Вселената е work in progress (в процес на създаване), а хората са малки петънца във Вселената, които гледат към себе си / наблюдават себе си, и изграждат / създават себе си.
За разлика от други учени, Уилър твърди, че не само бъдещето е неопределено, но и миналото е неопределено. И като се опитваме да надникнем назад назад във времето чак до Големия Взрив, ние създаваме един от възможните варианти на възникването на Вселената.
Ох, малко сложно стана. Ама питайте, че да се опитам да обясня по-добре.
За наблюдението / наблюдателя / измерването.
Става въпрос за съзнателно наблюдение, което може да бъде с някакъв уред, например телескоп. Вероятно става въпрос за това, че някой умишлено наблюдава / поглежда нанякъде, защото иска да види, да измери, да анализира.
Затова Уилър казва, че звездите светят, защото ние ги виждаме, а не обратното, т.е. бъдещето променя миналото. С една дума, звездите са се образували, защото в бъдещето са се появили съзнателни индивиди, които ще ги наблюдават (оф, дали успях да го обясня?).
И затова някой питат, дали Вселената би съществувала, ако няма кой да гледа. Това е подобно на въпроса, дали дървото, което пада в гората, създава шум, ако няма кой да го чуе. Има ли шум, ако няма ухо да чуе?
Ето сега за звездите и за бъдещето променя миналото по обяснението на Джон Уилър:
Според теоретичния физик Джон Уилър, Вселената е един гигантски лууп с обратна връзка. Това е лууп, в който хората допринасят не само за създаването на настоящето и бъдещето, но и за създаването на миналото. Доказателство за това е най-малкото експериментът с квантовата гума.
Този експеримент илюстрира наблюдението на Вселената с телескоп. Наблюденията на хората не променят само начина, по който се държат фотоните в настоящето, но променя и тяхното поведение в миналото (колкото и невероятно да звучи).
И сега се връщаме на Квазара. Ето как изглежда един квазар:
Скрит текст: 
Квазарът е много млада и много много отдалечена галактика.
А сега си представяме, че м/у Квазара и Земята има 2 огромни галактики. Гравитацията на галактиките огъва светлината, идваща от Квазара, подобно на двата процепа в нашия експеримент с двата процепа. Т.е. светлината от Квазара минава или през едната, или през другата галактика.
И сега ... на Земята някакви астрономи решават да гледат небето с телескоп. Телескопът играе ролята на детектора в експеримента с двата процепа. Ако астрономите насочат телескопа към едната галактика, ще засекат фотони, които са били отклонени от тази галактика (т.е. минали са през нея, т.е. тя е горния процеп). Ако насочат телескопа към другата, ще наблюдават фотони, които са отклонени от нея (т.е. минали са през долния процеп - момиченца).
Но астрономите могат да направят и следното:
Могат да използват огледала, т.е. да направят така, че фотоните, които идват по двата маршрута, да се удрят в огледала (имитиращи сплитера в експеримента с гумата), да се отклоняват, и да "кацнат" в/у фотографска плака едновременно (едновременно се отнася за фотоните, които идват по единия маршрут, и фотоните, които идват по другия маршрут). Тези огледала са като сплитера, отклоняващ фотоните в експеримента, където трием информацията за това, дали фотонът е момченце или момиченце.
И знаете ли, какъв е резултатът?
Резултатът в/у фотографската плака е патърн, т.е. светли и тъмни ивици, както е когато материята се държи като вълна - подобно на водата в езерото, когато хвърляме камъчета. Това е, защото сме "изтрили" информацията, от коя точно галактика идват фотоните, т.е. не ги знаем, дали са момченца или момиченца.
И ето го сега най-странното нещо:
Понеже въпросният Квазар е на много много светлинни години от Земята ... в момента, в който астрономите са взели решение, как да направят измерването - с или без изтриване на информацията за това, по кой маршрут е минал фотона, фотонът вече е пътувал милиони и милиони години, преди дори животът да се е появил на Земята.
С една дума, наблюденията и измерванията, които правим сега, в този сюблимен момент, определят миналото на фотона.
В единия случай, астрономът създава минало, в което фотонът се е държал като вълна, а в другия случай астрономът принуждава фотона в миналото (ретроактивно) да мине през едната от двете галактики, т.е. през един от двата процепа, след като фотонът е изминал разстояние от милиони светлинни години, т.е. още преди изобщо тоя астроном да се е родил.
Още по-лошото е, че това нещо е доказано още през 1984-та година. Т.е. учените доказват, че маршрутът на фотоните не е фиксиран до момента, в който физиците не започнат да ги измерват, въпреки че самото измерване се прави, след като фотоните са напуснали източника на светлина и са започнали пътуването си.
Затова Уилър казва, че Вселената е work in progress (в процес на създаване), а хората са малки петънца във Вселената, които гледат към себе си / наблюдават себе си, и изграждат / създават себе си.
За разлика от други учени, Уилър твърди, че не само бъдещето е неопределено, но и миналото е неопределено. И като се опитваме да надникнем назад назад във времето чак до Големия Взрив, ние създаваме един от възможните варианти на възникването на Вселената.
Ох, малко сложно стана. Ама питайте, че да се опитам да обясня по-добре.