Споделени родителски права

  • 9 840
  • 33
  •   1
Отговори
# 15
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Разяедете се по взаимно съгласие със стандартни условия...

Защото...?

# 16
  • Маниакалното чистене е признак за неудовлетвореност.
  • Мнения: 927
Това щях да напиша и аз!
Стандартните условия не пренебрегват единия родител. Установяването на режим задължава отглеждащия родител да осигури минимума от време за виждане. Споделени права гонят тези, които се страхуват, че гигантската издръжка ще отиде при някой фризьор още същия ден! Astonished

# 17
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 12 999
Разяедете се по взаимно съгласие със стандартни условия...

Защото...?
защо да е по взаимно съгласие след като така или иначе ще се получат стандартните условия? - освен да се спести време друго не виждам.  все пак да се разведеш по взаимно съгласие се очаква да има и други предложения различни от стандартните. това при условие и двамата да са съгласни.

# 18
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
Споделени права гонят тези, които се страхуват, че гигантската издръжка ще отиде при някой фризьор още същия ден! Astonished

?!?!?!

Опасявам се, че нещо изгубих нишката на разговора. Rolling Eyes

# 19
  • Мнения: 5 225
Какво не е ясното. Бащите, които мислят че плащат "огромната" издръжка искат споделени права за да не я плащат.

# 20
  • Мнения: 14 918
Не одобрявам идеята за споделеното родителство. Неслучайно, въпреки, че беше въведено като правна възможност нормативно в новия СК / от 2008 г./, с Тълкувателно решение от 01.07. от 2017 на ВЪрховния касационен съд, съвместното упражняване на род. права беше оставено единствено като възможност при споразуумение. Това е сложна практическа ситуация / според мен/ , защото:
 Първо- манталитетът в България не е узрял за такова нещо. Е, някои ще се смятат за напредничави, но правните механизми при неспазване на такъв вид споразумение, ще създадат редица негативи и за детето , и за самите родители.
 Второ- издръжка не се дължи, а се разпределят разходите , ама как- кой би ви описал в споразумение. Едва ли някой знае какво да предвиди и заложи като бъдещи ситуации.
Трето- Зло го е написала- промяната на местожителството на някой от родителите. Как ще споделяте задълженията за водене на детето на училище- къде ще учи то, ако отидете в друг град. В двата града ли ?
Четвърто : Да кажем, че детето ще живее при майката две седмици, при бащата - две.На детето му се местят дрехи, играчки, учи с единия, учи с другия, но трябва да живеете в близост, задари училището. Не смятам, че това може да е удачно / лично мнение/, защото родителите може да имат различна визия за образователния модел.  Още по неудачно ми се струва бащата / или майката/ да взема детето от петък до понеделник, а детето да живее при другия в останалото време. Единият е "веселият и забавният уикенд родител", другият е строгият и отговорният.
И не на последно място - ами ако някой от двамата не вземе детето, когато му се полага седмицата ? Ей така, реши някой от двамата, че този път не може и другия пак и т.н. И се освобождава от отговорнаст, пък и издръжка не плаща.Няма как да бъде задължен да го гледа, защото по закон отглеждането е само негово право. И да, има промяна в споразумението по съдебен път. Но това е тежко исково производство и няма привременни мерки по същото. Тези дела понякога траят и три години. Дотогава важат старите правила.
За мен рисковете са огромни.
Не го препоръчвам.

# 21
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 147
tays, благодаря за смисления отговор. Simple Smile

# 22
  • Мнения: 14 918
tays, благодаря за смисления отговор. Simple Smile
За нищо. Просто помислете добре над ситуациата и възможностите.
Съдът ще ви одобри споразумението, каквото и да включите в  него, стига да е в интерес на детето и да не противоречи на закона и морала, но... Има доста рискове, аз за тези се сетих на първо време. Предполагам, че има и още доста.

# 23
  • Бистрица
  • Мнения: 125
Здравейте.
За гр. София.
Разведох се преди година и половина и с бившия ми съпруг искахме точно споделено родителство. Нашата адвокатка каза, че повечето съдии не одобряват този вид, защото законодателно всичко не е добре уредено. Реално те искат някой от двамата родители да има "последната дума" при вземане на решения, а ако другия не е съгласен може да оспори това по съдебен ред и т.н.
Ние обяснихме нашите изисквания:
Децата да бъдат гледани от всеки родител по равно време (1 седмица при мен, 1 седмица при баща си). Решенията за важните неща се взимат от двамата родители (къде ще учи детето и т.н.) решенията за допълнителните дейности (спорт, изкуства и т.н.) се взимат от двамата родители, освен ако единият не одобри това, което другият иска, в този случай детето може да ходи на тази дейност, но несъгласния родител не е длъжен да заплаща такса за нея и не е ангажиран да води детето, когато е при него. Празниците на детето се празнуват общо (с присъствие и на двамата родители) на място с общо съгласие или ако единият не е съгласен или не може да си го позволи, на следващия РД той е организатор на събитието. Празниците се редуваме-при единия за Коледа, при другия за Нова година, при единия за Великден, при другия за Гергьовден и т.н.
Споразумението е винаги необходимо и е хубаво да помислите добре какво е важно за вас да е включено в него. И за точките, по които има вероятност в бъдеще да възникне конфликт да напишете как ще процедирате при несъгласие.

Ние направихме следното: Родителските права са мои, но по споразумение за почти всички неща е написано, че трябва да постигнем съгласие, което устрои бащата.
Издръжка задължително се вписва в споразумението. Такъв е редът, нищо, че ще бъдат по равно разпределени времето и задълженията по споразумение. Родителят с родителските права трябва да получи издръжка за децата си. Ние вписахме минимална, като в споразумението уточнихме, че аз ще плащам таксата за детска градина на малкия, допълнителните му занимания, разходите за телефон на каката и плуването в училище, които възлизат на сума, близка до издръжката. За други разходи и режийни се поемат от двамата родители по равно или по договорка.
По принцип е хубаво да се знае, че ако имате семейно жилище може да остане в него всеки един от родителите, но другият може да поиска да бъде изплатен "наем" за неговата част, като не се смята "частта" , в която живеят децата.
Пример : ако сте вие двамата+1 дете, жилището се дели на 3. Ти имаш 1/3 като собственик, 1/3 обитава детето и за неговата 1/3, която той не ползва може да ти поиска някаква сума. По този начин можете да "играете с издръжката" Примерно той ти плаща издръжка, ти му плащаш наем и сте "на чисто", после си делите всеки разход по децата и времето с тях.

Не знам на вас какво точно ви е важно като условия, но при нас много добре се получи.
С времето се научихме да се кооперираме за доста неща, защото никой не си въобразява,че ще "коли и беси", защото има един период след развода, в който човек се приспособява към положението и другият сякаш демонстрира, че ти вече не си "фактор" в неговия живот и общуването се променя, хората са склонни на по-малко компромиси, отколкото, докато сте в брак, а ситуацията е такава, че се налага дипломация, да оставите егото си на страна и да мислите, кое е най-добре за детето.
Децата се приспособиха лесно и си знаят всеки Петък с един куфар багаж и при мама/тати. Имат си достатъчно играчки и на двете къщи, дрехи, обувки за сезона и логистиката е еднократна, дори може само една среща преди/след работа за багажа.А другият да ги вземе от училище и детска градина.

Обмислете го между вас какво искате и го нахвърляйте на лист. Нека ви отлежи и допълвайте каквото сте забравили. Идете с този лист при адвокат и питайте каква е законовата норма за това, което желаете, да ви насочи и да доизгладите спорезумението.

Успех!

Последна редакция: чт, 05 сеп 2019, 11:25 от zaxarni4ka

# 24
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 12 999
какво писахте в споразумението ако единият родител реши да заживее и работи на другият край в БГ или в чужбина. как ще процедирате с училището тогава?
какво е "важно решение" според споразумението ви?

# 25
  • Мнения: 5 225
И аз се присъединявам  към въпроса. Има ли нещо в споразумението относно местоживеенето на родителите.
Захарничка, че то след развода няма как бившия ми да е фактор в живота ми. Остава и тогава да е... А споделеното родителство поставено в този вид, в който ти го описваш предполага точно това. Аз ако искам бащата на детето ми да ми е фактор в живота и да имам толкова чести контакти изобщо няма да се разведа. С такова споразумение само се поставят децата като център на вселената и не виждам как единия от родителите ще може да се премести нормално без допълнително споразумение след това.

# 26
  • Бистрица
  • Мнения: 125
При нас нещата са съобразени с нашите желания и възгледи. Никой от нас няма намерение да се мести в друг град/държава на този етап, а и двамата смятаме, че децата се отчуждават от "уикенд" родителя, затова нито един от нас не иска да е в тази позиция, а да се грижим за тях с добрите и с лошите страни на родителството. Съмнява ме при споделеното родителство да се разреши от съда и двамата да имат права пред закона и да местят детето в друг град, без съгласието на другия родител. А ако това съгласие го има, няма значение какъв "вид" родителски права се упражняват.
И за другото-не всеки "мрази" бившия си съпруг и иска да го откъсне от децата и да направи така, че да не е фактор в живота ви. Все пак родителите са двама, те имат еднакво участие при създаването на децата, ако са се грижили и двамата за тях, докато сте били семейство не виждам защо да се зачерква човек от живота им. Ами ако той реши да зачеркне вас от живота на детето, дали ще мислите така? Имаме предимство затова, че в повечето случаи правата се присъждат на майката, но това не бива да ни прави нагли и жестоки. Не мисля, че за децата е добре техните родители да воюват, да се мразят и да спират срещите им с родителя си, ако човека насреща е читав. Все пак да не забравяме, че това са хората, които сами сме избрали в даден етап от живота си.
Всеки случай е индивидуален и следва да се разгледа и обсъди с адвокат.
Вероятно авторката вече е направила тези стъпки.

# 27
  • Мнения: 4
При нас нещата са съобразени с нашите желания и възгледи. Никой от нас няма намерение да се мести в друг град/държава на този етап, а и двамата смятаме, че децата се отчуждават от "уикенд" родителя, затова нито един от нас не иска да е в тази позиция, а да се грижим за тях с добрите и с лошите страни на родителството. Съмнява ме при споделеното родителство да се разреши от съда и двамата да имат права пред закона и да местят детето в друг град, без съгласието на другия родител. А ако това съгласие го има, няма значение какъв "вид" родителски права се упражняват.
И за другото-не всеки "мрази" бившия си съпруг и иска да го откъсне от децата и да направи така, че да не е фактор в живота ви. Все пак родителите са двама, те имат еднакво участие при създаването на децата, ако са се грижили и двамата за тях, докато сте били семейство не виждам защо да се зачерква човек от живота им. Ами ако той реши да зачеркне вас от живота на детето, дали ще мислите така? Имаме предимство затова, че в повечето случаи правата се присъждат на майката, но това не бива да ни прави нагли и жестоки. Не мисля, че за децата е добре техните родители да воюват, да се мразят и да спират срещите им с родителя си, ако човека насреща е читав. Все пак да не забравяме, че това са хората, които сами сме избрали в даден етап от живота си.
Всеки случай е индивидуален и следва да се разгледа и обсъди с адвокат.
Вероятно авторката вече е направила тези стъпки.


Здрвейте,
И аз разсъждавам точно като zaxarni4ka. Ние също се разведохме при споделени родителски права преди две години, защото и двамата искаме да участваме наравно в живота и възпитанието на детето си. Все пак всеки родител е еднакво важен за детето, никой не превъзхожда другия и то търси и се радва на времето и с двама ни. Съдът одобри споделените права, каза ни, че минимална издръжка е необходима по закон, а ние просто се разбрахме за какво точно ще я харча. Споделяме всички разходи за обучение и дрехи по равно. Когато детето прекарва еднакво време при всеки родител, издръжка не е необходима. А за обучение и дейности и ние споделяме разходите, когато имаме съгласие. Много рядко, единия ако не е съгласен за нещо не участва като водене и финанси, но това са изключения. Нито един от нас няма водеща роля и това ни помага да намерим съгласие. На моменти за нас е трудно, но със сигурност за детето е най-доброто, защото и двамата сме еднакво ангажирани с образование, грижи, възпитание, споделено време и най-вече в добри отношения. Също покрай споделените отговорности доста се научихме да си помагаме, когато възникне необходимост.

# 28
  • Буркина Фасо
  • Мнения: 12 999
да ви се чуди човек защо сте сте разделили ? newsm78

# 29
  • Мнения: 4
Много лоши ни бяха отношенията. Затова казвам, че чак сега се научихме да си помагаме за детето. Но като цяло имаме доста ясен график и разпределение на отговорностите.
Факт е, че като се имаме различно виждане, точно заради споделените права, трябва да се чуем и да намерим единна позиция заради детето. Не е вариант единия да е обиден и да отказва, защото така детето на нищо не е записано примерно.
В моя случай бащата е изключително интелигентен и след развода стана много по-отдаден към детето, не мога да преча на това. Просто той не искаше да дава пари на мен, а реално да се грижи за детето. Разбирам го, защото при една раздяла доверието е напълно изгубено, докато обичта към детето си остава. За него е удоволствие да се грижи за детето си, както и за повечето бащи.

Общи условия

Активация на акаунт