Случи ми се нещо странно XX

  • 57 740
  • 703
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 846
Случват се странни неща и още по-странно ще става 🤪
В работата съм по часовник, постоянно го гледам, тъй като нямам търпение да свърши работният ден. И след това някъде към пет без десет започвам да се стягам за излитане, тъй като рейсът ми идва в пет и пет.
И отивам към съблекалнята и по навик го поглеждам гледам пет без пет. Монах през тоалетната, киприх се в съблекалнята и излизам. Влизам в цеха, поглеждам часовника на стената -шок 😯😮 Пет без пет. Викам си, той е спрял, поглеждам на телефона- не, толкова си е.
И хуквам за рейса, решавайки, че може би за него върви друго време, колкото глупаво да звучи. Но не, рейсът не беше минал и си дойде по разписание 😛

# 16
  • Мнения: 257
Преди да разкажа една история, искам да си кажа мнението по-темата. Според мен повечето срещи с 'паранормалното' се случват когато обективния ум на човек е силно притъпен и съответно другите сетива изострени. При силна умора, полусънни състояния, след медитативни практики и подобни, сред природа когато не мислим за нищо. Ако имате баби и дядовци от село вероятно сте слушали безброй истории и това за много хора от селата е ежедневие, защото тия хора живеят далече от технологията забързания живот и всички тия неща дето ангажират ума. Следователно интуицията им другите сетива са много по- изострени.





Бащата на един познат отива до къщата в селото си да види родителите си. След продължително каране много изморен пристига в късните часове и паркира в двора. След като гаси колата вижда на седалката до него булка с разядено лице като от филм на ужасите. Влиза си в къщата в силен шок и едва на другия ден успява да разкаже какво се е случило. Човекът така и не се възстанови от шока, остана си на хапчета до ден днешен.

На мен такива паранормални неща не ми се случват,освен че имам пророчески сънища,къде хубави,къде за смърт...винаги са се случвали.
Нито съм била изморена,нито психически,нито физически,тези сънища ги имам от малка ,не е нещо което може да се обясни на прост език.
Някои наистина под въздействието на стрес сънуват такива неща,но някои колкото и смешно да звучи са пророци.

# 17
  • Мнения: 983
Преди да разкажа една история, искам да си кажа мнението по-темата. Според мен повечето срещи с 'паранормалното' се случват когато обективния ум на човек е силно притъпен и съответно другите сетива изострени. При силна умора, полусънни състояния, след медитативни практики и подобни, сред природа когато не мислим за нищо. Ако имате баби и дядовци от село вероятно сте слушали безброй истории и това за много хора от селата е ежедневие, защото тия хора живеят далече от технологията забързания живот и всички тия неща дето ангажират ума. Следователно интуицията им другите сетива са много по- изострени.





Бащата на един познат отива до къщата в селото си да види родителите си. След продължително каране много изморен пристига в късните часове и паркира в двора. След като гаси колата вижда на седалката до него булка с разядено лице като от филм на ужасите. Влиза си в къщата в силен шок и едва на другия ден успява да разкаже какво се е случило. Човекът така и не се възстанови от шока, остана си на хапчета до ден днешен.

На мен такива паранормални неща не ми се случват,освен че имам пророчески сънища,къде хубави,къде за смърт...винаги са се случвали.
Нито съм била изморена,нито психически,нито физически,тези сънища ги имам от малка ,не е нещо което може да се обясни на прост език.
Някои наистина под въздействието на стрес сънуват такива неща,но някои колкото и смешно да звучи са пророци.
Разбирам те напълно и аз съм така и не е било под влиянието на стрес защото сънищата които ми показаха смърт секнаха в момента в който съпругът ми влезе в болницата и ми казаха,че шанс за него няма.

# 18
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
Днес ми се случи супер странно съвпадение. След изпиране на дрехите преди няколко дена установих, че липсва на дъщеря ми едно от тези терличета, които се слагат за официални обувки, за да не са на бос крак. Днес натрапчиво се сетих пак за него, потърсих го тук-там, но не го открих. Следобед излизаме с детето да кара колело и гледам под нашите тераси нещо черничко пльокнато, което не се разбира какво е точно, но на мен веднага ми изниква в главата терличето. Отивам и внимателно хванах нещото с два пръста, огледах го, наистина е терличе, същото такова черно. Викам си някак е паднало, въпреки че просто няма логика как да е паднало точно там, но все пак... Разгледах го с едно на ум, че може да не е на дъщеря ми, т. е. с лека погнуса, но поне си личеше, че е прано и поради любопитството ми, реших да се кача, да проверя дали е същото като нейното. Нещо ми подсказваше, че не е. Сравних двете и се оказа, че това е по-голямо и с цветчета-стоперчета отдолу. Много са ми странни такива съвпадения.

# 19
  • Мнения: 1 247
О аз имах подобен случай.  Когато детето беше малко всеки ден ходихме в едно кафе. Един ден търсихме играчка от яйце, която мислехме, че сме загубили и сервитьорката ме попита какво търсим. Обясних й. Като се върнахме вкъщи си  я намерихме там. Отиваме на другия ден   и  тя много усмихната ми подава същата играчка: "Ето, намерих ви я!" Чак неудобно ми стана, че не е нашата : ))

# 20
  • Мнения: 11 558
Може да е имала същата и да е искала да ви зарадва, а не че е случайност. Малко като във вица
Скрит текст:
Обява на входа на блока- " Днес баба Пенка от шестия етаж е изгубила 20 лв." Вече шести човек отива да й ги връща.

# 21
  • Мнения: 5 846
Измеренията се преплитат и това става все по-осезаемо.

# 22
  • София
  • Мнения: 1 154
Може би звучи нелепо , но не ми се случва за първи път и вече започвам да се замислям.
Мъжа ми си слага ризата за парне. На следващия ден тръгвам да пускам пералня - няма я. Претърсих цялата къща - няма я. Никой не е идвал в нас и тн за да я вземе. Убихме се да я търсим никъде я нама. Преди около 1 м ми изчезна още нещо по същият начин. Нещата не са ценни , но е  странно как потъвят в дън земя.

# 23
  • Мнения: 1 918
Аз бях писала тук за ключовете ми, дебела връзка с 10 ключа и незнамсиколко ключодържателя, паднали с трясък на плочките в коридора, които изчезнаха безследно за минути. Вече втори месец ги няма. Е няма къде да са, това е един коридор за Бога, обърнахме го десетки пъти, всяка обувчица, цялото портманто преместих, не и не. ММ ме убеждава, че съм ги загубила другаде, заблудила съм се и мозъка ми играе номера, ама ги чухме как падат на плочките двама човека. Търсех ги не заради самите ключове, а заради това че НЯМА КЪДЕ ДА ОТИДАТ. И ги няма. За мен това е странно и мистериозно.
Ключове си извадих отдавна, но тези още ги мисля. Не мога да приема, че просто се изпариха. Искам обяснение Grinning

# 24
  • В Космоса
  • Мнения: 9 875
И аз имам случай, в който чисто нова пижама на детето я слагам в коша за пране. След изпиране излиза само долнището. Така и не се намери това горнище. Съмнявам се да не би вместо в коша за пране да съм го сложила в коша за боклук, защото рязах етикети и изхвърлях, ама... Кой знае...

# 25
  • Мнения: 1 918
HumbleDrumble, разкажи нещо за преплитането на измерения. Твоята гледна точка винаги ми е интересна.

# 26
  • София
  • Мнения: 1 154
Накрая започнах да го обвинявам ,че не я е сложил за пране и се е заблудил  , но си дойде с ризата - съблече я и я остави. Дори и да не е била в лигена - все някъде ще е . Но не - няма я и това си е.

# 27
  • Мнения: 2 477
Ако е скорошна случка,може да е залепнала в горната част на барабана

# 28
  • София
  • Мнения: 9 850
Аз се убих да търся капачката, в която слагам препарата за пране и която слагам ВЪРХУ дрехите в барабана на пералнята. Заредих, изпрах, извадих чаршафите и бельото, направи ми впечатление, че я няма капачката. Викам си, в плика на завивката или в калъфките на възглавниците е, няма къде другаде да е. Да, ама при простирането не я намерих, а даже двете с майка ми опипвахме плика за завивката, обърнах го даже наопаки, за да съм сигурна. Претърсихме вкъщи също - няма я капачката и я няма, а не е от най-малките, за да изчезне така. Прибирам чаршафите, като изсъхнаха, и викам МП да ми помогне за сгъването на плика, и хоп - капачката изпадна от него. Оцъклих се.
Няколко дни преди това, майка ми ще ми маже косата с къна, аз съм приготвила фризьорски щипки, за да отделя наклепаните кичури. Влизаме в банята, и аха да почнем - токът спря. Излизаме и отиваме на балкона, че там има светлина - така и така трябва да стоя няколко часа с къната, ток не ми трябва точно тогава. Тук щипки, там щипки - няма ги щипките. Навсякъде гледахме двете - няма ги и толкова. Примирих се, че ще е без щипки, междувременно токът дойде, та пак се преместихме в банята (да не мацаме и балкона). Пътьом мярвам в коридора до външната врата познайте какво - щипките! Нито аз, нито майка ми сме ходили до външната врата, как се озоваха там - идея си нямам.

# 29
  • Пеликания
  • Мнения: 2 487
Здравейте,
включвам се и аз с една случка преди доста години и все още не мога да си я обясня.
Бях малка на около 10-11год. Дядо ми беше починал 3 год. преди това и пътуваме с наще към Варна, когато се разминаваме с една каруца и какво да видя - същия дядо ми с възрастна жена. Никога няма да забравя този момент. Все си мисля, че може би наистина всеки си близнак някъде по света, но да видя починалия ми дядо точно така както го видях за последно малко ме учуди.

И още нещо, което установих преди 3 седмици. В лидъл имаше ел. кантари и си взех, защото все си мислех, че които имам сега не са верни. И почнах да се меря като го местя на различи места. В спалнята където и да беше сложен мереше едно и също. Слагам го в хола и едно място мери вярно, на друго по малко. И казвам на моя мъж за това и той се измери и му стана странно и на него. И накрая ми вика я го сложи под касата на вратата на хола защото с приближаването мереше все по малко, и като се качих ме измери 24кг, а съм 63 и той като ме вкара в някакви филми, че имало нещо в стаята, но би трябвало да си има разуно обяснение. Естествено минах и през всички други стаи и там нямаше проблеми. И се сетих, че баба ми живееше при нас няколко месеца, година преди да почине. Тя не можеше да се движи сама и през деня стоеше във хола и си гледаше цял ден телевизия. И съм чела (не знам до колко е вярно), че понякога покойниците посещават местата, където им е било хубаво.

П.С. И това може да не е толкова странно, но тя почина на Антоновден т.г., а моя мъж се казва Тони.

Общи условия

Активация на акаунт