ОТКРАДНАТ ЖИВОТ🎬тема 86

  • 25 019
  • 731
  •   1
Отговори

Анкета

Кой според Вас заслужава да отгледа малката Диана в сезон 8?

Опции:

  • Мнения: 9 374

ОТКРАДНАТ ЖИВОТ
ТЕМА 86

Актьорски състав:
Скрит текст:
Симона Халачева - Мирослава, счетоводител в болница "Св. Анастасия"
Иван Юруков - д-р Деян Табаков, неврохирург
Емил Марков - доц. Петър Захариев, акушерство и гинекология
Ралица Паскалева - д-р Галя Стилянова, акушерство и гинекология
Моньо Монев – доц. Стефан Мазов, съдов хирург
Десислава Бакърджиева - д-р Лора Хинова, съдов хирург
Велислав Павлов - д-р Марио Ковачев, коремна и детска хирургия
Димитър Захариев - д-р Тони Ковачев, рентгенолог
Янина Кашева - д-р Катя Кръстева, педиатър
Милена Живкова-Гераскова - д-р Елена Романова, коремна хирургия
Ернестина Шинова - д-р София Стаменова, травматология
Даниел Рашев - д-р Мартин  Врабчев, анестезиолог
Юлиан Вергов - доц. Виктор Банков, коремен хирург, анестезиолог
Владо Пенев - д-р Асен Цонев, Директор на Св.Кирил, анестезиолог
Никола Мутафов - д-р Пенев, коремна хирургия
Александър Димов - д-р Владов, коремна хирургия
Наум Шопов - д-р Борис Тасев, коремна хирургия
Диана Димитрова - д-р Зорница Огнянова, уролог
Теодора Кулева - д-р Албена Войнова, анестезиолог
Мартина Вачкова - гл. м.с. Магда Жекова
Ангелина Славова - м.с. Ненева
Hеда Спасова - оп.с. Кая Райкова
Мария Каварджикова - Евгения Генадиева, отдел Човешки ресурси
Васил Бинев – Иво Фотев
Ирина Митева – Ина Фотева, съпруга на Иво Фотев, собственик на “Света Анастасия”
Ана Пападопулу - Ева Банкова
Владо Карамазов - Христо Карагьозов, коремна хирургия
Димо Алексиев - д-р Калин Генадиев, коремна хирургия
Дария Симеонова - Наталия Павлова (ПР на болницата)
Александър Алексиев - д-р Александър Василев, коремен хирург
Радина Думанян - д-р Биляна Захариева, анестезиолог
Пламена Гетова - проф. Гочева, майка на доц. Мазов, съдова хирургия
Луиза Григорова - д-р Вяра Добрева, коремна хирургия
Лилия Гелева - д-р Мишева, невролог
Стоян Алексиев - проф. Иван Генадиев, Акушерство и гинекология
Васил Банов - проф. Камбуров, кардиохирург
Йоана Буковска-Давидова - Виолета Захариева
Красимир Доков - Янко Василев
Кирил Бояджиев - Йосиф
Мариана Бонева - Ваня
Гергана Стоянова - Поли Грънчарова, анестезиолог
Мартин Герасков - Орлин Грънчаров, съпруг на Поли Грънчарова
Зафир Раджаб - г-н Темелков, финансов надзорник
Старите теми:
Монолози и цитати от сериала:
Скрит текст:
"Смъртта е само кратка раздяла с нашите близки. Те никога не ни оставят напълно. Те винаги са около нас и ни помагат." - д-р Войнова
"Казват, че когато човек умира, в небето проблясва светлина... Може би това е душата му, която се отделя от тялото, знаейки, че трябва да се отправи към своя път. Там горе няма болка, няма физически недъзи, нито отчаяние и скръб. Тялото прави последни усилия да върне душата от онзи свят, но тя знае, че е безсилно да се справи. Сърцето, дробовете, мускулите всичко угасва постепенно,... Моето време приключва, за да започне на нечий друг. Раздялата е трудна...сбогуването дълго. Оставям най-любимото си същество съвсем само... Детето, което беше майка за мен, а аз за него...просто тежест... Но ти, мило мое момиче, ме научи, че човек, има сила да се пребори с всичко.Знам, че ще се справиш и с това. Гордея се с теб...Ти беше безстрашна и непримирима...Ти беше моят житейски урок,...а аз може би твоя... Обичам те."
„Има моменти, в които трябва да се хванем за нещо в тоя объркан, непредсказуем живот.Понякога се хващаме за миналото, за това, което ни напомня откъде идваме, за да сме сигурни, че отиваме нанякъде изобщо... Друг път се хващаме за бъдещето, за светлината, която виждаме в очите на един малък човек, заради когото трябва да устояваме на бурите. Да стоим като фар и да светим в тъмното. Да светим, докато този малък човек порасне и осъзнае, че силната свeтлината на фара просто отразява очите му. Друг път се хващаме за страха. Един от най-здравословните ни инстинкти, който ни помага да оцеляваме. Защото безстрашните умират първи.Има моменти, в които трябва да се хванем за нещо в тоя объркан, непредсказуем живот. Понякога се хващаме за миналото, за това, което ни напомня откъде идваме, за да сме сигурни, че отиваме нанякъде изобщо... Друг път се хващаме за бъдещето, за светлината, която виждаме в очите на един малък човек, заради когото трябва да устояваме на бурите. Да стоим като фар и да светим в тъмното. Да светим, докато този малък човек порасне и осъзнае, че силната свeтлината на фара просто отразява очите му. Друг път се хващаме за страха. Един от най-здравословните ни инстинкти, който ни помага да оцеляваме. Защото безстрашните умират първи."

"Трябва да гледаш в очите, когато се разделяш с някого. Кога свършва любовта? В кой миг точно? Да, трябва да гледаш в очите този, който си отива от теб, без да мигаш, за да не пропуснеш и последния момент, последната
капчица от това между вас и после...да го пуснеш, да се пуснеш от него. Трябва да се вгледаш в очите на този, в когото се опитваш да се намериш отново. За да си сигурен, че има място за теб в сърцето му. Сърце,което отдавна е забравило да се вълнува и сега неумело се опитва да си спомни какво е да бъде отново живо. Трябва да гледаш другите в очите винаги, защото току виж някой някога някъде види в твоите болката ти и успее да я излекува. Трябва да гледаш право в очите и това, с което се разделяш и това, което предстои да прегърнеш... И това, което те е наранило. И това, което ти е дало крила и в края на деня просто да кажеш “Благодаря “. И за хубавото и за лошото. Благодаря."
"Не очаквах да те срещна, но ти се появи ненадейно и стана моята “артерия на любовта” - тя ме движи напред. Ти ме превръщаш в копнеж и желание. Ти си кръвта във вените ми, която кара сърцето ми да бие. Ти си емоционален хаос, но аз не искам да те променям, защото обичам твоя нестандартен начин да изразяваш себе си. Готова съм да бъда с теб, да те събирам, когато се разпадаш, да те вдигам, когато падаш и да ти давам надежда, когато всичко изглежда безнадеждно. Ти си моето неочаквано щастие - ти си светлината в края на мрака, която ще преследвам завинаги. А аз?... АЗ съм ТИ... защото те обичам."
"Ежедневно имаме хиляди поводи да се мразим и една едничка причина да сме заедно."
"Пропукването идва внезапно, като летен порой, като цунами, което се е събирало капка по капка докато стане
огромна вълна,която те залива изведнъж. Един миг и всичко, което прилежно си подредил в мислите, в сърцето си, в плановете за бъдещето рухва с един жест, с една доза непремерена лудост...Един миг, в който осъзнаваш, че си напълно сам. Със себе си, с мислите си, с празното тихо пространство.Защото не са ти оставили избор...
Или се оглеждаш се в очите на другите и там не намираш своето отражение, а виждаш нещо грозно, което е вече
твоето аз за пред тях.Здравей, мое ново аз, не те познавам, не те харесвам, не те искам, но ще ми се наложи да живея с теб."
"Всеки има някаква много драматична история, обвита в тайни, които рано или късно излизат на бял свят...
Тогава настъпва промяната. Промяната дава внезапен прилив на сили. В такива моменти, човек става решителен и действа със замах. Тъкмо това са миговете, в които осъзнаваш, че в разбулените тайни няма нищо чак толкова страшно. Те означават свобода. Когато мълчим, трупаме гняв. Гневът излиза на бял свят. И от това не произлиза нищо добро. Хората трябва да говорят. Ако не могат, трябва да направят всичко възможно да се научат."
"... и се питам, защо да живея правилно, след като на финала се стига до едно голямо... нищо." доц Банков
"Лекарската професия е най-хуманна, колеги. Не бива прекрачваме границата, не бива да злоупотребяваме с властта, която ни е дадена. Животът на другите хора е изцяло в наши ръце и трябва да даваме всичко, когато лекуваме, независимо от това дали е обикновен пациент или престъпник. професор Цонев
Всеки осъден на смърт има право на своето последно желание. Чудя се, дали така умираме по-леко или животът с жестокост ни помахва за довиждане, за да издълбае в душите ни като наточен скалпел... думичката КРАЙ.
Всички сме осъдени. И едва когато го проумеем, сваляме короните от фалшиво его. Разбираме, че всеки път, когато се опитваме да контролираме нечия съдба, всъщност крещим “страх ме е, че ще си отидеш”. Болезнен момент, в който осъзнаваш, че си човек. Смъртен като всеки друг. Човек, който понякога се нуждае от подадена
ръка. И ако си позволиш да я приемеш с благодарност, кой знае... Може би ще си по-малко сам. Някои от нас отказват да приемат присъдата си. Опитват се да избягат от нея. И не. Най-страшната присъда не е последната глътка въздух или последния удар на сърцето. Тя е онзи момент, в който се срещаш с истината, която винаги
си знаел, но не си имал смелостта да изречеш на глас. Че си напълно сам. Така, както си бил в началото на пътя.
Толкова сам, че оставаш само тяло, заключило духа зад непробиваема броня... Толкова много сам, че си готов да
катастрофираш, но не и да допуснеш някой до тайните на сърцето си."
"Всеки има нужда от достойнството си. Дори и най-болния." доц. Захариев
„Отново заедно. Въпреки чувствата си, лекарите не могат да избират кого да лекуват.“ Д-р Стаменова
"В такива дни човек намразва слънцето защото свети ярко, когато животът на един човек угасва"
„Доктор Ковачев, Вие не сте донор. Ако един орган отказва, има два варианта – или се бориш да го възстановиш, или го пускаш да си отиде. Това е твоята битка и аз нямам нищо общо с нея.“ Доц Банков
„Най-трудните решения са тези, които взимаме за най-близките си, когато те не са способни. Кой може да каже кое е правилно и кое грешно?“ Доц. Захариев
„Тук всичко е ясно от самото начало. Очите, в които си се взирал, няма да те погледнат отново. Не можеш да се надяваш на случайните погледи, изпълнени с любов. Там всичко вече е угаснало. Ръцете, които са те докосвали, никога няма да докосват отново. Пръстите няма да галят. Дланите няма да се преплитат. Никога вече няма да можеш да следваш стъпките й. А времето ще заличи следите, които е оставила. Тихо е. Тъмно е. Тя е красива. Почти като в приказка. Само че, този път принцът е изпреварен. И красавицата е целуната от смъртта. Точка!“
„Всичко в живота си има логика, Врабчев. Само трябва да наредиш пъзела, за да я откриеш. Ева ще спаси това момче.“ Доц. Банков
„Пациентите често бъркат лекаря с Господ. В някои отношения те наистина си приличат – държат живота на хората в ръцете си и знаят къде е границата между живота и смъртта. Но има една съществена разлика – Господ решава дали да отидеш там, лекарят се бори да останеш тук.“ - Христо Карагьозов
„Лекарите са призвани да лекуват. Пренебрегват приятелите и семействата си, за да спасяват нечии чужди приятели и семейства. Но сега се питам... какъв е смисълът да си лекар, ако не можеш да помогнеш на най-близкия си човек? В клиничната картина на живота, болката е нелечимо заболяване, което се проявява внезапно и протича с усложнения. В хода на лечението търсиш начин да вкараш болката в ремисия. И се молиш да няма рецидив. Само при такава съвкупност от обстоятелства, страхът от болката се стопява. И отстъпва място на покоя.“ - доц. Банков
Какво сме ние?... Според лекарите - седемдесет процента вода, и седем системи от органи, които непрекъснато взаимодействат в абсолютна хармония, за да изградят човешкия организъм. Но ако направим хирургически разрез на човешката душа, ще открием седемдесет процента тъга, двайсет процента надежда, и нищожен процент щастие. Почти немислимо е да живеем с тези несъвършени пропорции. Много хора упорито опитват да променят съотношението,... за да сведат тъгата до минимум. Но малцина са тези, които успяват."
„Животът пет пари не струва, ако си позволиш да бъдеш зависим и да го подчиниш на постоянния страх, че някой може да ти го отнеме, разбираш ли.“ – Д-р Стаменова
"Ние сме егоисти, песимисти, циници... Хора, които трудно постигат консенсус. За каквото и да е... Обичаме да се бъркаме в живота на другите, защото сме убедени, че по-добре от тях знаем как се живее. Истината плаши. Защото, ако я погледнем в очите, ще се наложи да поемем отговорност. Хората могат да бъдат всякакви, но само, ако са живи. Истински живи“ Доц. Виктор Банков
Монолози от финала на Сезон 6
Скрит текст:

"Това, което ни разболява, е гневът.
Гневът, заради който сме тъжни,
озлобени, безсилни. Гневът, който
изтощава и превръща душата в гладен за
отмъщение хищник. Гневът, който ни
пречи да признаем, че понякога боли. И
само любовта може да отпрати гнева.
Гневът се превъзмогва само и
единствено с любов. Само тя може да те
изведе до светлината в края на тунела.
...

Ярост. Сърцебиене. Адреналин. Смъртен
грях. Това е Анатомия на гнева."


"- Ще се съгласиш ли да ме последваш...
- Хубава кутия.
- Млъкни и ме гледай в очите!
- Извинявай.
- ...да ме последваш и да ми бъдеш партньор в леки и тежки операции, да консултираш пациентите ми с отдаденост и грижа.
- Какво говориш бе?
- Предлагам ти да започнем работа в нова болница. Сега е моментът да кажеш "да" или "не".
- Ама..., а старата болница, а "Св. Кирил", и аз нали съм на химиотерапия.
- Виктория, научи се да казваш "да"!
- Ми много хубава шапка, цветовете просто не са моите, но...
- Кажи един път "да", да му се не види!
- Добре бе, ДА!
- ДА!
- ДА!
- ДА, ДА, ДА!"


"Когато се превърнеш в призрак. В
човек, прекрачил всички свои граници.
В някой, който отчаяно търси поне
капка опрощение и обич, но дълбоко
вярва, че не заслужава нито едно от
двете...

Тогава, за да си жив, трябва да
избягаш някъде. Там, където можеш да
си създадеш илюзията, че все още има
причина да съществуваш."
...

“Обичам те”. Как е възможно да има
такъм огромен заряд в толкова кратка
дума. “Обичам те” е началото на нечие
щастие. Но ако някой си мисли, че
животът е една възходяща права,
жестоко се лъже. Понякога,
изневиделица, без да очакваш, падаш в
най-дълбоката пропаст. И не знаеш дали
ще успееш отново да се върнеш в
светлото. Не знаш дали дори едно
“обичам те”, ще може да те измъкне от
там...
...

Никой не може да контролира чувствата
си. Опиташ ли се да заглушиш гласа им,
те ще завладеят всяко кътче от тялото
ти и ще ти напомнят колко малък си
всъщност.
...

Казват, че във всяко страдание има
смисъл. И ако устоиш, ако не позволиш
на безсилието и омразата да се
преврънат в единствения Бог, в когото
вярваш, ще се издигнеш над себе си -
по-силен, по-мъдър и по-добър.
Но има уловка. Във всяка голяма битка
губиш нещо от себе си.
...

Мислиш, че си господар на
живота си, а се оказва, че си
марионетка, движена от любов, ревност,
яд, огорчение. Марионетка, управлявана
от чувствата.

...

Може би в някое друго време, в друг
живот, в някоя различна реалност пак
щях да съм с бяла рокля. И принцът
щеше да изглежда точно по този
начин...

Живеем тук и сега. Тук и сега един
друг мъж очаква да чуе своето “Да”. В
този живот ние не принадлежим един на
друг.

Имало едно време един друг живот.
Простичък. Обикновен. Принцът срещнал
своята бяла принцеса, хванал я за ръка
и казал: “Много си красива”. Това било
достатъчно.

Тръгнали нанякъде... Свободни, леки...
Облечени във вятър. Без минало и без
цел. Той я попитал “Ще останеш ли с
мен, докато смъртта ни раздели”. Тя
отговорила - “Да”. После той й се
заклел във вечна любов...

Тръгнали нанякъде... Свободни, леки...
Облечени във вятър. Без минало и без
цел. Той я попитал “Ще останеш ли с
мен, докато смъртта ни раздели”. Тя
отговорила - “Да”. После той й се
заклел във вечна любов...

Тази приказка никога няма да бъде
разказана. Не и за нас двамата. Тази
просто не е нашата... Сега тичам към
своето щастие, но...
Още малко, още пет минути ще си
представям, че... Има едно друго
време... Един друг живот... Където
всичко е съвършено."


"Пробуждането е болезнено, когато
осъзнаеш, че всичко, в което си вярвал
е било сън. Красив сън. Мираж.
Имагинерно пространство, в което
проектираш въображаемо щастие.
Примамливата илюзия за любов те е
приспала. Пробуждането раздробява
сърцето на малки парчета болка.
...

Понякога трябва да помислиш за себе
си. Имаш нужда от време, за да
излекуваш незарастналите рани. Дори да
не е “правилния” момент. Дори с риск
да нараниш някого. Защото, ако избереш
другия против волята си, рано или
късно ще го намразиш."
 

"Човек трябва да се научи да открива точките от живота си. Няма случайни победи или случайни загуби. (...) Свързвам точките от моя живот и откривам смисъла всичко това да ми се случи."


„Може би просто имате нужда да споделите. Може би иматe нужда да ми кажете нещо, което е важно за вас.
- Да, имам. Направете го щастлив.“

































Благодарение на Mari_Mar линкове към епизодите може да откриете в нейния профил: Благодарение на Donna Paulsen списък на театралните постановки на актьорите :
Скрит текст:














# 1
  • Мнения: 7 356
Запис.
Не знам кка да гласувам в анкетата-Поли постъпи долно , Зорница май не иска да е самотна мйака , а да го отгледа с Табаков, защото "съдбата иска това", Табаков многократно показа ,че не иска да е баща ,така че ще е много странно да се заяви като такъв. За мен Табаков е излишен образ ,да се появи майката и да ги взима-бебето и Табаков.Или да вкарат и Теодора в болницата-ЗАхариев май само с нея не е имал авантюра.

# 2
  • София
  • Мнения: 12 303
Гласувах за Теодора, въпреки, че остави бебето си. От нейна страна бебето е желано и иска да го гледа, но заедно с бащата, което няма как да стане. Зорница и Поли нямат работа при точно това дете, което си има двама живи и здрави родители. На мен тази линия ми е скучна, но по-добре от изневерите на Пешко, с които ни занимават всеки сезон.

# 3
  • Мнения: 9 374
Аз гласувах за Зорница, защото въпреки всичко смятам, че тя най-много иска това дете и го заслужава. За разлика от Поли, не постъпи подло, а и заслужава поне малко да е щастлива. Деян изобщо не си го представям като баща, ако реши да го отгледа той, то това дете едва ли ще расте щастливо. Теодора не вярвам изобщо да се появи в картинката, защото ще й дадат детето най-вероятно и цялата история според мен бързо ще приключи. Може и да греша, ще видим. Като цяло и на мен тази история не ми е интересна.

# 4
  • Мнения: 9 609
Галето най-много да и отнемат правата за даден период, но все пак смятам, че ще отърве кожата.

Аз пък гласувах за Табаков. Ако има нещо, което да е неговият криптонит, това ще е дъщеря му. А би било хубаво да го видим да се гърчи опитвайки се да се грижи за нея Joy

# 5
  • Мнения: 2 714
На мен ми е трудно да преценя кой заслужава да отгледа Диана, защото така погледнато звучи като състезание, а според мен най-важно е какво е най-добре за детето.
Клкото до Зорница изобщо не смятам, че тя трябва да осиновява това или друго дете. Поли няма да я коментирам.

Благодаря за темата 🙂

# 6
  • Мнения: 1 728
Благодаря за темата Яница.

Не знам как да гласувам за темата......
По скоро съм за биологичната майка - Теодора, тя изостави Диана, но с единствената цел да пробуди нещо у Табаков. Това не се получи и с пълна сила видяхме как се оправи с кашата. Тепърва сигурно ще се забъркат и оплетат нещата още повече.
Зорница и Поли - и двете са в дупка и това бебе им е като светлинка в тунела, но всичко на всяка цена ми е грозно и пошло.

А за Галя предполагам, че ще има дело и мъки по отнемане на правата, но не вярвам да се стигне до затвор или нещо по-сериозно. Може би Захариев да поеме вината(малко вероятно) или пък Цонев да удари едно рамо..????.....

# 7
  • Мнения: X
Благодаря за темата. Не гласувах в анкетата - цялата история с бебето ми е неприятна и нескопосано измислена. Който и да вземе Диана (вземе - все едно е предмет егати), ще е тъпо. Надявам се да я приключат по-бързо и да забравим за поредната глупост в сериала, показваща най-лошите действия, на които е способен човек.

# 8
  • Мнения: 9 374
Перличке, като ги знаем сценаристите точно като състезание ще го покажат. Grinning Още на финала се почна.

# 9
  • Мнения: 2 714
Може и така да ни го представят, но аз не искам да мисля за тази история по този начин 🙂 Съгласна съм с Дона - дано да я приключат по-бързо и най-вече да избегнем момента с това кой заслужава да отгледа детето.

# 10
  • Мнения: 9 478
Благодаря за новата тема!

Доста ми беше трудно как да гласувам в анкетата. Но все пак избрах Зорница.

Принципно не смятам, че тя трябва да отглежда това дете или което и да било на този етап от живата си и да бъде самотна майка. Тя трябва да се погрижи първо за себе си, а след това да мисли за дете.
Биологичните родители, въпреки че по презумпция са най-добрия избор, също не смятам, че ще отгледат Диана с любов и топлина. Табаков е идиот, а майката е запазила бременността не заради самото бебе, а с користни подбуди. И, да речем това е простимо. Но след раждането вместо да събуди майчинския й инстинкт, тя остави Диана, защото не изпълни ролята си на Купидон и не успя да върже Табаков. Такава жена не би била добра майка.
А Поли след постъпката си, категорично не смятам, че заслужава Диана.

Общо взето гласувах за Зорница от солидарност, защото ме хвана много яд на подлостта на Поли и Табаков.
Ако не бяха скроили това с документите, може би щях да избера Поли, защото тя наистина копнееше осъзнато да има дете и щеше да бъде всеотдайна и любяща майка.

# 11
  • Мнения: 3 732
Гласувах за Поли заради възрастта й. Зорница все още може да има свое.
Табаков и Теодора изоставиха бебето си заради техните отношения.

Фотев е безвъзвратно в затвора, нали? Все се надявам да се върне.

# 12
  • Мнения: 489
Не мога да реша кой трябва да отгледа бебето, но със сигурност искам да видя Зорница като щастлива майка на собственото си дете 😀
 Благодаря за темата!

# 13
  • София
  • Мнения: 27 026
Благодаря за новата тема.

Глас за Теодора, дано и дойде акъла в главата. Може ли да си оставиш детето.  ooooh!
Това ще е една от основните нишки през новия сезон, независимо дали ни харесва или не.  Confused

# 14
  • Мнения: 9 478
Гледам, че никой не е избрал опцията “друг” и се замислих, че може би най-подходящия вариант е някое семейство, което копнее за детенце.
Като нищо и това да се случи накрая. Ще разтакават драмата цял сезон и накрая ще се появят осиновители за Диана.
Нито Деян, нито Теодора виждам като родители по отделно. Заедно пък абсурд, това би било мъчение за тях и за детенцето най-вече.
Затова ако Теодора наистина не желае Диана, то по-добре да даде съгласие за осиновяване.

Общи условия

Активация на акаунт