Здравейте, искам да разкажа историята си тук, защото съм много объркана и няма с кой да споделя.
С мъжа ми сме заедно от 15 г. Имаме дете на 8. Като цяло бракът ни е бил щастлив, спокоен, не сме имали проблеми. Преди месец разбрах, че има връзка с друга жена. Запознали са се преди 2 г. на работното място. Тъй като никога не сме се съмнявали един в друг сме си давали достатъчно свобода, излизания, различни хобита... За изневярата и подробностите около нея разбрах сама, съвсем случайно, беше си оставил лаптопа отворен и минавайки покрай него случайно видях, че е купил 2 самолетни билети за него и въпросната жена. От там се разрових и разбрах, че нещата не са от сега. Снимки, поръчки на неща, които не са се появявали в нашия дом. Веднага му казах, че знам всичко, не признах от къде съм научила, че съм ровила в компютъра. Дълго време отричаше и се кълнеше, че обича само мен. Като върна времето назад за тези две години, разбирам, че е имало много показатели за изневярата, но тъй като не съм и подозирала, че може да ми се случи, не съм забелязвала. Реагирах много спокойно, казах му, че съм готова да се разделим, че толкова дълга връзка, независимо дали е била през цялото време означава любов, чувства и т.н. Помолих го да се изнесе за известно време да помислим и двамата преди да кажем на детето. Бях сигурна, че няма да се върне, тъй като момичето е доста по-млади от мен, няма семейство и т.н. и започнах да си подреждам живота сама. Естествено мъката, обидата, болката са неописуеми. След 3 дни ми каза, че се изнася окончателно, но не с тази жена, там всичко било приключило. Не повярвах, но и не съм се ровила да търся така ли е или не. Опитах се да го пусна спокойно да тръгне без да го обвинявам. Спокойна съм, защото не намирам грешки в себе си, изглеждам много добре, грижа се за външността си, домакиня съм, успяла в професията, добра майка, нормален секс. Същото се отнася и за него с изключение на външния вид, което мен не ме е притеснявало никога. Два дни след като се изнесе позвъни на вратата и ми поднесе голям букет с големи извинения и молба да му простя и да започнем всичко отново на чисто. Любовта я има от моя страна, след 15 години аз го обичам все така силно, има го и детето...
Има я обаче болката и обидата и те като че ли са по-силни.
Моля хора, които са преживели подобно нещо да ми разкажат какво се е случило с тях. Винаги съм била убедена, че никога не бих простила изневяра, за това хора, които не са го преживели, не биха могли да знаят какво биха направили.
С мъжа ми сме заедно от 15 г. Имаме дете на 8. Като цяло бракът ни е бил щастлив, спокоен, не сме имали проблеми. Преди месец разбрах, че има връзка с друга жена. Запознали са се преди 2 г. на работното място. Тъй като никога не сме се съмнявали един в друг сме си давали достатъчно свобода, излизания, различни хобита... За изневярата и подробностите около нея разбрах сама, съвсем случайно, беше си оставил лаптопа отворен и минавайки покрай него случайно видях, че е купил 2 самолетни билети за него и въпросната жена. От там се разрових и разбрах, че нещата не са от сега. Снимки, поръчки на неща, които не са се появявали в нашия дом. Веднага му казах, че знам всичко, не признах от къде съм научила, че съм ровила в компютъра. Дълго време отричаше и се кълнеше, че обича само мен. Като върна времето назад за тези две години, разбирам, че е имало много показатели за изневярата, но тъй като не съм и подозирала, че може да ми се случи, не съм забелязвала. Реагирах много спокойно, казах му, че съм готова да се разделим, че толкова дълга връзка, независимо дали е била през цялото време означава любов, чувства и т.н. Помолих го да се изнесе за известно време да помислим и двамата преди да кажем на детето. Бях сигурна, че няма да се върне, тъй като момичето е доста по-млади от мен, няма семейство и т.н. и започнах да си подреждам живота сама. Естествено мъката, обидата, болката са неописуеми. След 3 дни ми каза, че се изнася окончателно, но не с тази жена, там всичко било приключило. Не повярвах, но и не съм се ровила да търся така ли е или не. Опитах се да го пусна спокойно да тръгне без да го обвинявам. Спокойна съм, защото не намирам грешки в себе си, изглеждам много добре, грижа се за външността си, домакиня съм, успяла в професията, добра майка, нормален секс. Същото се отнася и за него с изключение на външния вид, което мен не ме е притеснявало никога. Два дни след като се изнесе позвъни на вратата и ми поднесе голям букет с големи извинения и молба да му простя и да започнем всичко отново на чисто. Любовта я има от моя страна, след 15 години аз го обичам все така силно, има го и детето...
Има я обаче болката и обидата и те като че ли са по-силни.
Моля хора, които са преживели подобно нещо да ми разкажат какво се е случило с тях. Винаги съм била убедена, че никога не бих простила изневяра, за това хора, които не са го преживели, не биха могли да знаят какво биха направили.
