Трансформиращи дневници - Хранене/Тренировки V

Siska, ти на 1200 ок ли си?

Режимът ми е с толкова, но след като цикъла ми спря за около месец и си останах дебела
Не съм ок, малко са ми.

Офф хора, не знам..По принцип Юли си разбира много от работата. Спазвам режима, но се притеснявам, че ще ми дойде прекалено в един момент и ще се нахвърля на храната:(, бях си обещала, че няма да падам под 1450-1500 калории каквото и да става и сега съм наистина на кръстопът. Казах, че не гоня бързи резултати, а искам дългосрочни такива..

Абе 1000 калории са си малко, нормално е да си гладна. Аз не съм му фен.

1000 калории?? Колко време ще е това?? А после?? Не се ли притеснява Юли, че ще почнеш да качваш?? Изобщо какво му е логиката да те остави на толкова малко?? Момичета, говорете с инструкторите - всяко тяхно действие трябва да има нормално обяснение. Щото то иначе то и аз мога да направя режим .... и даже и вероятно ще е по-успешен  и много по-малко стресиращ.
А и това, което Сиска сподели за спирането на цикъла, хич не е за подценяване.

Ани, истината е, че режима на Юли си е ок, но моето ежедневие не е.
Не искам да звучи като оплакване но ще напиша как ми минава един ден, работя 12 дни без почивка и след това два дни почивам.Работните ми дни са по 6 часа.
Ставам в 04.45, пия кафе, правя закуска, глася дрехи за семейството и в 05.40 тръгвам към залата, в 6 вече тренирам, приключвам към 07.20 в единия случай се къпя и отивам на работа, там не сядам, аптеката е нон стоп пълна, в другия минавам пазарувам, прибирам се готвя/ние сме 4 човека и всеки от нас яде различно ,правете сметка какво готвене и гласене на кутии е/, след това се започва едно гладене/гладя всичко/, след това отивам и прибирам детето от училище, водя го у нас и след това отивам на работа. И така ми се събира от 05.00 сутринта поне до 21.00 да правя нещо. Ами няма как да се издържи на 1200 коларии.
Та така...

Ти не си човек, това си го знам  Как изобщо си се решила на тоя режим?? Това си е издевателство над организма. Аз никога не съм била на толкова ниски калории и дори не мога да предполажа как се чувства човек. Истината е, че при това ежедневие няма как да издържи човек. Забелязвам, че в дните, които ми е по натоварено и имам голямо движение се усещам как умишлено зареждам преди тренировка, защото иначе не мога да издържа. То просто не се получава, като сопол съм по уредите.Също така съм забелязала, че след чийт дей, на другия ден направо мога да "изкъртя" уредите, както се изразява мъжа ми 

Титаник, опитай се да слушаш тялото си и ако не се чувстваш ок по-добре говори с Юли да промените нещо. За мен спортуването трябва да носи и удоволствие, а не е да е наказание. То като си гладен и нямаш грам сили как да ти е кеф във залата 

Здравейте
Дискусията ми идва точно навреме. От известно време обмислям дали да не си поръчам режим, като въпроса ми е кого бихте препоръчали? Тренирам си вкъщи + спининг в зала, като домашните тренировки са ми с Джилиан, 21 day fix и подобни. Според вас има ли някой, който би ми изготвил само хранителен режим, но да не е 1000 калории... Няма как да ходя и на фитнес, тъй като детето ми е малко, ходя на работа и времето с него не ми стига и сега.

Първоначално се бях спряла на Румяна, но не мога да тренирам с нея и съм в дилема.

Благодаря на всички, които ще се включат с мнение.

Любомир Иванов е също много добър, първия ми режим е от Румяна, но толкова да ме дразни тази жена, че нито тренировките съм и правила, нито режима.
В зависимост от това как се храниш Веси от джой фитнес също добре се справя, но тя е ориентирана към вм.
Юли и Любо са билдърски.

Ани, вече не издържам, тази сутрин пропуснах залата. Ще трябва да наредя приоритетите и да се примиря, че никога няма да имам краката на Граф.

Siska79, режимът ти наистина е убийствен. Няма ли възможност домашните да се включват в задачите? Не зная колко са ти големи децата - дали вече не могат сами да си оправят дрехите? Гладенето на "всичко" сигурно също може да се коригира? Аз гладя само част от дрехите, които нося навън. Ако трябва да избирам между време за тренировки и гладене, изборът е повече от ясен
Била съм на такъв режим няколко години, докато пораснат моите, та знам какво е. Отрано ги научих да се грижат за своите неща и да помагат за общите. Като отидоха студентки пък  и вече нямаше как да разделяме чистенето, наехме жена за тази работа. Преди това не исках, за да се научат децата на труд и разделяне на труда. Половинката ми пък си дава ризите на химическо, там ги перат и гладят - нищо, че вкъщи имаме прекрасни пералня и сушилня. Просто оптимизирахме много домакински дейности и си оставихме тези, които наистина обичаме. Така имаме време за себе си, защото то е по-важно - помага да сме здрави, а и по-щастливи

Момичета, със сигурност ще се опитам да спазвам режима и ако не работи за мен, то ще кажа на Юли. За тренировките - ще гледам да ги напасна така, че да ми е приятно, а не да умирам от скука или претоварване:)!

Привет и от мен. От известно време експериментирам с балансирано хранене, като не изключвам нито един от макросите. Следя В да са комплексни, М да идват основно от хубаво масло, гхи, авокадо, маслини, качествен зехтин; при П разнообразавям с такива както от червено месо, така и от по- изчистено, или риба (поне два пъти седмично ям риба).Сериозно намалих млечните, напълно изключих всякакви видове колбаси от менюто си. С изключение на предните 3 дни, когато усещах някаква умора (която отдавам на недостатъчно количество сън), се чувствам изключително жизнена, енергията ми е константна, не на приливи и отливи както беше преди, настроениеТО е на макс (а не както преди- настроенияТА, които доста често се сменяха), имам сили за всичко. Може би това и ме подхлъзна леко няколко вечери да си лягам по- късно, което впоследствие малко ме разклати, но поне си научих урока. А именно, че баланс му е майката и никога нищо на всяка цена.


Инес Субашка.
За Веси от Джой Фитнес не съм сигурна, че продължава да изготвя индивидуални хр. режими.

Напълно съгласна с написаното от Ани и Vetrena. Както по казуса за удоволствието от тренировките, така и по този за разпределяне на домашните задължения. По едно време и аз имах желанието всичко да е изгладено. Тогава си наех жена, която го правеше. Впоследствие  основното перо по това направление- ризите започнах да давам на химическо; чаршафите се научих да простирам и постфактум сгъвам по начин, по който не им личи, че не са гладени, а и ми миришат много по- свежо и приятно; другите неща не ми е проблем да ги изгладя, докато зяпам някой сериал и пия чаша вино през това време.

Моят съвет е наистина да опиташ
1200 и дори 1000 калории не са чак толкова малко, ако са за кратко време, а и режимът на тренировки вероятно е съобразен с тях.
Когато започнах да работя с Белчо Христов буквално от 2 януари тази година, изживях подобен шок. Бях малко над 56 кг, смятах, че искам "стягане". Той ми писа, че ще започнем с чистене и първият месец режимът ми беше с 1200 калории. До момента никога не бях броила калории и смятала макроси. Та... видях примерното меню, което ми изпрати той, направих си още няколко менюта с помощта на разни калкулатори и... ме обзе шок и ужас. Никога не бях яла толкова малко!!
Издържах си месеца, свалих 2 кг и зачаках следващия режим. И той дойде - с цели 1068 кCal!! Съответно -по-голям шок и ужас!!
После отново бях на 1200, после 1300 и сега трайно съм на 1478, т.е. движа се към 1500 с по-свободен (обилен) режим през уикенда. Междувременно бях свалила до 51 кг, рядко кантарът сочеше 50. Бях видимо много слаба, не се харесвах така, но трябваше да махна тези мазнини. Сега съм 52 (ако задържа вода скачам до 53, но бързо падам) и всъщност вече изглеждам така, както исках.

И аз искам да споделя с вас и да ми помогнете да намеря решение на ситуацията си.
От 70 свалих на 63.500-64 кг. Направих го първо с моно режима на ВЧ и после се върнах към единственият ефективен метод при мен - фаста.
От средата на септември работя по 10 часа -/+. Ритъмът ми се разби тотално, има дни в които излизам от нас в 6.40 отивам на фитнес преди работа или тренирам у дома. Купих си мултивитамини за жени на Виа (май така беше) желирани дражета. Все по-трудно ходя до тоалетната и от това, че преди ходех всяка сутрин, а ако ям много плодове и пия вода и следобяд ходех, сега ходя понякога на два дни веднъж и то трудно и ме боли. Постояно чувствам тежест в стомаха. Храня се в близкото ресторанче на обяд, основно си вземах месо до сега, но от него не само на мен но и на други колеги ни става зле после. Чувствам постоянен глад, не зная дали не е и от витамините защото днес още не съм го пила и не съм така зверски гладна. Отделно колегата в стаята постоянно яде черен шоколад и ядки и аз се изкушавам много покрай това + че всеки носи разни неща от командировки или рождени дни и се случва още в 10-11 да съм яла нещо сладко. Трудно ми е да фаствам, особено вечер, защото пък това е единственото време да се видя с някого, което обикновено се случва на ресторант. Обади се огромен апетит и се събуди лакомия в мен. Ефектът е, че след 20 часа фаст в понеделник бях 63.5, а днес 65.7, което е плашещо предвид усилията, които постигнах за да смъкна. На обяд никога не се храня спокойно, постоянно бързам и гледам часовника да не закъснея за работа. Не се наспивам добре, защото бързам да стана, да тренирам, да изведа кучето, да се измия, гримирам, облека и да не закъснея. Ставам в 6 излизам в 8 и понякога вече в 2-3 съм парцал. Зная, че още организмът ми привиква към новия стегнат режим на живот, че застудява и сигурно е нормално да съм по-гладна от преди, но и зная,че ако не намеря механизъм да противодействам на това, скоро ще се върна в изходна позиция.
Искам най-малкото да върна двата 36 часови фаста във всекидневието си и да намеря волята и силата да си ги удържам както преди.
Днес мама има юбилей и няма да успея, но може би следобяд или утре ще помоля и за съвет с какво да заменя някои фитнес упражнения, за които няма уред във фитнеса.
И така...

Духче, не знам доколко ще е адекватен съветът ми(всъщност дори не бих го определила като съвет, по-скоро като споделяне), но преди известно време, когато започна да споделяш за фастовете и храненето си, първата мисъл, която ми мина през ум, бе "твърде малко храна, твърде големи рестрикции, твърде дълги периоди на фаст. Няма как да свърши добре." И ето че, уви, точно това, което си помислих, че ще случи - трудно контролируем глад, отслабнала мотивация, умора, покачване на тегло, се сбъдна. Не е само от новата работа. Поне според мен.
Така че единственото, което бих те посъветвала, е да не се измъчваш в момента с тези 36-часови фастове. Ако държиш на фастовете, започни отново с нещо по-леко - 18:6 например и постепенно и много бавно прецени искаш ли да надграждаш. Дай си време и дай време на тялото си да се успокои.