домъчнява ми всеки път, като прочета как се чувстваш по отношение на косопада си. Искаше ми се да се вмъкна да кажа някоя окуражителна дума, та ще опитам.
Нищо не е 'отишло'. Животът не е свършва с имането или нямането на коса. Може да свърши, единствено ако е базиран на повърхностни отношения, споделящи представата, че жените трябва да са лъскави трофеи с (извинете, моля) 'коса и цици'. А даже и тогава не е задължително, има начини за всичко.
Напълно разбирам колко ти е трудно и безутешно и ще отнеме време да се успокоиш, събереш, да намериш нова гледна точка за нещата и да намериш твоя начин да продължиш напред. Но имай вяра, че ще стигнеш дотам. И когато стигнеш, ще ти се иска да не си се самоизмъчвала толкова. Млада си, здрава си, имаш безброй възможности пред себе си, въпреки че в момента не го виждаш точно така. Ще ти се наложи да потърсиш самочувствие по-дълбоко от външния си вид, но, когато го намериш, никой и нищо няма да може да ти го отнеме.
Надявам се да имаш някаква подкрепа около себе си и някого, с когото можеш да поговориш за всички тези чувства. Хора, които не са жени, минали през това, малко трудно разбират ситуацията и малко трудно дават адекватно рамо. Но пък ние те разбираме.
Надявам се да не разводнявам темата, но психоемоционалното състояние в подобни моменти също ми се струва важно. Чета ви постоянно и сте безкрайно полезни с информацията, която споделяте (особено с взаимовръзките между нещата в биохимичен контекст).