Здравейте, на 27.01.2019 година се роди синът ми с диагноза екстрофия на пикочен мехур и еписпадия. Копирам поста, който направих в страницата му във ФБ.
Здавейте, приятели! Преди близо 3 месеца, когато решихме да оперираме нашия син в чужбина се зарекох, че когато мине операцията успешно, ще направя следния пост, в който ще обясня защо взехме това решение. Следващите редове ще дадат отговор и на всички онези хора, които ми писаха по време на кампанията за събиране на средства с въпроса защо го правим, а не оперираме синът си в България безплатно. Единственото място, където се правят такъв вид операции в България е отделението по детска урология в Пирогов от д-р Пеев. Различията между болница Пирогов и клиника БелМедик ще разделя в три основни групи:
1. Опит. За нас беше изключително важно какъв е опита на лекаря, на който ще поверим здравето на Павел. Д-р Пеев в Пирогов оперира такива случаи от 8 години и има около 15 операции като не коментирам тяхната успеваемост. От друга страна д-р Джинович оперира деца като Павел почти всеки ден, което определено наклони везните да дойдем тук в Сърбия.
2. Метод на работа. При оперираните деца в Пирогов се чупи таза, пикочния мехур се оставя отворен и само се зашива коремната стена. Операцията трае 8-10 часа. В БелМедик не се чупят тазовите кости, а само се приближават чрез зашиване, пикочния мехур се доизгражда и затваря, изграждат се сфинктера и част от пикочните пътища и се прави пластика на корема, като се съединяват коремните мускули. Операцията трае 4-5 часа.
3. Престой в болницата и възтановяване. В Пирогов децата след операцията прекарват повече от седмица в реанимация, а след това стоят в люлка, обездвижени общо престоят им е между 45 и 50 дни. След операцията децата трябва да пият антибиотик в продължение на години. Тук в Сърбия общият ни престой в болницата беше 7 дни, като Павел беше докаран в стаята веднага след операцията и беше обездвижен само 2 дни. Вече свободно си движи крачетата. Няма да се налага да пие антибиотици. Катетъра ще му бъде свален след две седмици и се прибираме в България. През това време ще идваме до клиниката само за смяна на превръзки.
Изобщо не вземам в предвид условията за майките. В Пирогов трябва да се носят походни легла, които се прибират през деня и майките стоят на един стол цял ден. Условията са леко казано неприемливи. Тук в БелМедик имаме собствена стая с баня, аз имам отделно легло. За Павел се полагат постоянно грижи, денем и нощем. Нищо не ни липсва.
След всичко прочетено, се надявам да сте разбрали защо предпочетохме да дойдем тук. Дова е най-доброто решение, което можехме да вземем за здравето на сина ни Павел.
Здавейте, приятели! Преди близо 3 месеца, когато решихме да оперираме нашия син в чужбина се зарекох, че когато мине операцията успешно, ще направя следния пост, в който ще обясня защо взехме това решение. Следващите редове ще дадат отговор и на всички онези хора, които ми писаха по време на кампанията за събиране на средства с въпроса защо го правим, а не оперираме синът си в България безплатно. Единственото място, където се правят такъв вид операции в България е отделението по детска урология в Пирогов от д-р Пеев. Различията между болница Пирогов и клиника БелМедик ще разделя в три основни групи:
1. Опит. За нас беше изключително важно какъв е опита на лекаря, на който ще поверим здравето на Павел. Д-р Пеев в Пирогов оперира такива случаи от 8 години и има около 15 операции като не коментирам тяхната успеваемост. От друга страна д-р Джинович оперира деца като Павел почти всеки ден, което определено наклони везните да дойдем тук в Сърбия.
2. Метод на работа. При оперираните деца в Пирогов се чупи таза, пикочния мехур се оставя отворен и само се зашива коремната стена. Операцията трае 8-10 часа. В БелМедик не се чупят тазовите кости, а само се приближават чрез зашиване, пикочния мехур се доизгражда и затваря, изграждат се сфинктера и част от пикочните пътища и се прави пластика на корема, като се съединяват коремните мускули. Операцията трае 4-5 часа.
3. Престой в болницата и възтановяване. В Пирогов децата след операцията прекарват повече от седмица в реанимация, а след това стоят в люлка, обездвижени общо престоят им е между 45 и 50 дни. След операцията децата трябва да пият антибиотик в продължение на години. Тук в Сърбия общият ни престой в болницата беше 7 дни, като Павел беше докаран в стаята веднага след операцията и беше обездвижен само 2 дни. Вече свободно си движи крачетата. Няма да се налага да пие антибиотици. Катетъра ще му бъде свален след две седмици и се прибираме в България. През това време ще идваме до клиниката само за смяна на превръзки.
Изобщо не вземам в предвид условията за майките. В Пирогов трябва да се носят походни легла, които се прибират през деня и майките стоят на един стол цял ден. Условията са леко казано неприемливи. Тук в БелМедик имаме собствена стая с баня, аз имам отделно легло. За Павел се полагат постоянно грижи, денем и нощем. Нищо не ни липсва.
След всичко прочетено, се надявам да сте разбрали защо предпочетохме да дойдем тук. Дова е най-доброто решение, което можехме да вземем за здравето на сина ни Павел.
