Старите български рецепти

Аз за пръв път чувам, че лютиката е вид манджа. Моята баба наричаше лютика една разядка-салата от чушки, домати, зелен лук, магданоз, чесън и сирене. Може би и кисело мляко слагаше. Не съм много сигурна, но сякаш счукваше зеленчуците в дървено хаванче, а не просто ги режеше.
От София беше баба ми, а и родът ѝ е пак тукашен, от шоплука

Да, за лютиката е типично чушките да са счукани. Пускат си сосчето и става като кашичка с парченца.Ето и книгата. По нея съм се учила и продължавам да готвя. Доста е изстрадала. От 1983 година е.

https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=16745 … D1%85%D0%BD%D1%8F

 Моята книга е тази. Напишете горе-долу каква рецепта търсите, защото книгата е доста дебела, не мога да я препиша цялата. Ако търсите конкретна рецепта, ще намеря

Аз търся рецепта за едно печиво, наречено просеник. Правила съм го веднъж, но не помня всички съставки и точните пропорции. Беше нещо с царевично брашно (или грис?), кисело мляко и олио, всяко по 1 ч.ч. Обаче не съм сигурна, а не ми се разхищават продукти. Ако имате рецепта за нещо подобно, моля, споделете.

Аз го правя по тази рецепта: Просеник с кисело мляко.

Едната ми баба беше ходила в някакво училище за домакини, там са ги учили да готвят, бродират , шият и подобни неща. Тя готвеше много по- различно от другата ми баба, която идваше от едно село и всичко сами си произвеждаха.
Градската ми баба правеше много вкусни телешки рула в дом. сос, също едни шницели от патладжан. Сладкишите и също бяха суперски, но криеше всички рецепти и като умря не намерихме нищо...🙄
Незнам доколко са били автентични нещата...
Селската ми баба беше сменила няколко града и все изпробваше нови неща. Като идех на нейното село и не хапвах нищо, толкова се различаваше от това, което ядяхме вкъщи. Знам , че закусваха пилешка супа😵
И едни кюфтета от речна риба помня.

Спомените от моите баби са толкова смътни, че за техни гозби още повече, а приемственост от следващото поколение май не е имало. Помня само мекиците на едната ми баба изпържени в лой. Когато се омъжих бабите на мъжа ми бяха живи и едната  / майка на свекъра/готвеше много вкусно. И като студенти с мм и после познавах нейните манджи. Една дребна, пъргава женица, леко прегърбена. Това, което си спомням е една " чушчена гозба" и казваше- запържени печени чушки / едни такива месести/ , настъргани домати, лук и чесън на ситно, и накрая магданоз и джоджен, сервираше върху плочка домашно овче сирене.Правеше и нещо като кюфтета от стар намачкан хляб с настърган домашен кашкавал, яйца и подправки. Дърпана баница, само със сирене и масло, бистра чорба от бакла и млад грах, малко лук и само това и подкиселена със зелени джанки. Сещам се за тези ястия, тя почина две години след като влязох в семейството им. А забравих и рибената чорба / дребосъци- таранки, костурчета/ с много мащерка и дива мента/ балканджии са/. И една каша от туршия- зелени домати и пиперки,като бях бременна умирах за тази гозба. И казваше много сладко " Хайде булки и другите да трапезуваме". Булките бяха аз и свеки. Закусваха чорба, сланинка, сиренце и по една глинена чашка / 20 мл/ ракийка.
В библиотеката на свекърва ми има една книга "За младата домакиня" от 1939г, била е подарък за сватбата на майка и. Спомнян си рецепта за каша от пилешко месо с чубрица. Ако ми остане време може да я погледна и да споделя нещо интересно.Ще следя темата с интерес.

Никога няма да забравя боба на моята прабаба. Не знам как го правеше, но беше страхотен. Когато поисках майка ми да направи боб, тя свари нещо в бързоварната тенджера, когато го опитах го изплюх. Тя казваше, че баба и стои от 6 сутринта, та до обяд и все по нещо притуря на боба, а тя няма тази възможност. Та, като идваше някой от тях в къщи, ми носеха бурканче с боб и бутилка зелев сок. Това бяха любимите ми неща като дете, повече явно няма да ги хапна, тия които ги правеха отдавна ги няма.
Също много смътно си спомням нещо, което правеше прабаба ми - попарник. Баща ми все говореше за тоя попарник, но никой вече не знаеше как се прави. Беше нещо като напластени питки от царевично брашно, с масло и сирене между тях и запечени.

Пони, попарник се прави в моят край - македонския, но с бяло брашно. Дебело разточени кори се слагат една върху друга, между тях масло, сирене и накрая се реже на квадрати. Подробната рецепта обаче не знам.
Ще следя темата с интерес.

Рода на майка ми е от Кюстендил и Радомир, оттам е и попарникът. Прави ми впечатление, че е много различна кухнята, в някои близки места. Майката на ММ беше от Трънско. Там е много беден край и ми е правило впечатление колко пестеливо слагат сирене на баниците, а тяхна роднина беше донесла един път и тяхна традиционна баница, изобщо без сирене.
Много ме е яд, моята майка пазеше една тетрадка от дядо си, който е посещавал готварски курсове (той е имал ресторант) и си е водил записки. Освен дето беше изключително старателно и красиво написана, имаше и доста автентични рецепти. Но моята майка беше добра до пълна глупост, даде тетрадката на роднини, уж да я разгледат и после никога не ни я върнаха, а имаше интересни неща в нея, освен, че беше спомен.

      Спомените от моите баби са толкова живи - “бабината манджа” на едната (много лук, картофи и домашно месо на яхния) ; на другата туршията в мазето ( сурови цели зеленчуци с клонки прясна чубрица в огромни каци) и малките сармички, които тя наричаше “гушки” ( прекарваше часове да ги прави в лозови крехки листа от асмите; размера бе като на много малък орех. Правеше по три тави, какво търпение е имала тази жена!!!)
   Май се  получи спам, но така се затъжих за онези времена. 🤗🤗🤗

Благодаря за темата!
Аз си спомням една лютика от баща ми. Правеше я много рядко, но още си спомням вкуса и. Никога не я направих като неговата , а и не съм сигурна за точните продукти. Вареше кисели джанки, оставяше да изстинат и прибавяше печена чушка, краставица, кромид лук. Не знам дали е имало и друго, знам, че много разхлаждане и имаше незабравим вкус.

Явно лютиката много варира според различните части

Една рецепта от Банат: http://falmis.org/banatski-recepti/318-presno-tochno

Изпробвана, много вкусна с ябълки, става и с петровски, само да не са прекалено воднисти.

 А в другите рецепти от страницата - трески правеше баба ми, но им казваха още бухтички, пържени банички, както дойде. Не им слагаше ракия, тук в рецептата са с алкохол. Много са вкусни, макар че не е по никои правила на здравословното хранене Най-хубави стават когато се пържат в свинска мас и с домашно сирене.

Здравейте! Прекрасна тема. Това, което си спомням от прабабите е следното. Този от Монтана правеше много вкусно пържено - варени картофи се запържват с начукани в хаванче сухи чушки и лук. А другата, от едно дунавско село, правеше невероятни баници с дърпано-точени кори и едни дърпани мекици. Баба ми, дъщеря на тази от дунавско, до ден днешен, като ни дойде на гости, я карам да ни готви саламура. Саламурата е с пържени дребни рибки, но тя я прави с пиле. 

Много го обичам това в жегата, но без люта чушка (люто и жега са ми несъвместими неща). Рецептата я знам от баба ми която е от Бобошево. Моя вуйчо ми е правил  "бульон трезве" който е почти същия на вкус но се прави от зелев сок и праз.
Баба ми си правеше много често мачкан. Трохи от стар хляб се запържват с мас и към тях се добавя сирене. Миналата година правих с домати (отделно) много ми беше вкусно.
Веднъж като дете ми поднасяше и някаква супа с джанки, ама не я пробвах.