- Публикувана: 31 май 2019, 00:15 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2019, 17:18 ч.
Работа, CV-та, HR-и, съвети - 66
Тя е доволна от заплащането и сигурността.
А това хич не е маловажно.
И на мен не ми харесва сегашната ми работа, но по тези два показателя и още някои, стоя и ще стоя докато съвсем вече не мога да я понасям.
Защото стреса от смяна на работата, напасване с колегите, новите неща и правила, са неизбежни. И, честно казано, предпочитам да си ги спестя.
А това хич не е маловажно.
И на мен не ми харесва сегашната ми работа, но по тези два показателя и още някои, стоя и ще стоя докато съвсем вече не мога да я понасям.
Защото стреса от смяна на работата, напасване с колегите, новите неща и правила, са неизбежни. И, честно казано, предпочитам да си ги спестя.
Страхът от промяна е най-нормалното нещо. Включително и по отношение на работното място. Каквото и да си говорим, започването на ново място е стрес. И най-добрият специалист да си, и на най-висока позиция да започваш, отивайки на ново място си никой и тепърва трябва да си изградиш базата, на която да започнеш да се изявяваш.
Естествено, че е по-лесно там, където знаеш какво се очаква от теб.
От друга страна обаче, тези "разтърсвания" са необходими от време на време. Носят много ползи. Първо - обогатяват социалния кръг. Второ, разкриват нови гледни точки. Трето, подсилват вярата в собствените ни сили. Трудно е да трябва да се доказваш, когато до вчера си бил по презумпция ценен. Но колко е хубаво, когато успееш. Тръпките от първите успехи и признания на нова работа, от нови хора са много сладки и вдъхновяващи.
И не на последно място, ако човек е бил добре осигуряван на предходната си работа, може напълно да загърби страха от изпитателния срок. Освобождаването по време на изпитателен срок дава пълни права на обезщетение за безработица. Така че, кое е най-лошото, което може да се случи? Малко платена от държавата почивка за презареждане и размисъл....Ами не е чак пък толкова зле
Естествено, че е по-лесно там, където знаеш какво се очаква от теб.
От друга страна обаче, тези "разтърсвания" са необходими от време на време. Носят много ползи. Първо - обогатяват социалния кръг. Второ, разкриват нови гледни точки. Трето, подсилват вярата в собствените ни сили. Трудно е да трябва да се доказваш, когато до вчера си бил по презумпция ценен. Но колко е хубаво, когато успееш. Тръпките от първите успехи и признания на нова работа, от нови хора са много сладки и вдъхновяващи.
И не на последно място, ако човек е бил добре осигуряван на предходната си работа, може напълно да загърби страха от изпитателния срок. Освобождаването по време на изпитателен срок дава пълни права на обезщетение за безработица. Така че, кое е най-лошото, което може да се случи? Малко платена от държавата почивка за презареждане и размисъл....Ами не е чак пък толкова зле
Тя е доволна от заплащането и сигурността.
А това хич не е маловажно.
И на мен не ми харесва сегашната ми работа, но по тези два показателя и още някои, стоя и ще стоя докато съвсем вече не мога да я понасям.
Защото стреса от смяна на работата, напасване с колегите, новите неща и правила, са неизбежни. И, честно казано, предпочитам да си ги спестя.
А това хич не е маловажно.
И на мен не ми харесва сегашната ми работа, но по тези два показателя и още някои, стоя и ще стоя докато съвсем вече не мога да я понасям.
Защото стреса от смяна на работата, напасване с колегите, новите неща и правила, са неизбежни. И, честно казано, предпочитам да си ги спестя.
... а съм още много млада, за да се примиря. ....
Ние с теб сме друга бира, най-вече заради ЕГН-то.
Всичко, което изброяваш при смяна на работа е така, но както казваш, е неизбежно. Така е било и така ще бъде. Но без да рискуваш, се обричаш на това да ходиш на работа без желание, от което неминуемо ще пострадат и другите ти приоритети.
ЕГН-то не е пречка за промяна. Аз на почти 40 направих career shift и не съжалявам ни най-малко. Старата работа, на която се бях бетонирала и бях ценен кадър, спря да ми носи удовлетворение и едвам издържах. Ходенето с неудоволствие, рутината и липсата на перспектива за развитие са не по-малко досадни и напрягащи от стреса при постъпване на нова работа.
Зависи как е настроена да отчита стажът програмата им. Повечето програми взимат стажът към първо число на месеца, за който е ведомостта. Затова и във фиша ти за юни имаш 0 дин стаж, а в този за юли - 15 дни. Не виждам повод за притеснение. Стажът се отчита и удостоверява с трудова книжка, а не с фиш.
Здравейте и от мен. Аз съм на пазара в София от почти 3 години, като 2 прекарах в HPE и от половин година съм на нова работа. Ами... И двете места не ми харесват. В HPE, освен че работата ми беше супер скучна и елементарна, попаднах и на кофти екип и мениджър и накрая беше просто непоносимо. Започнах сегашната ми работа( в малък екип) с огромно желание, едно че заплатата е супер, има много добър бонус, друго че се грижат за екипа си (сега ще ходим на тийм бюлдинг в Милано, имаме право на един ден работа вкъщи), трето - изглеждаше интересна и динамична и близо до специалността ми (право). На пръв поглед изглежда перфектната работа, но аз вече идвам без желание и с досада. Защо ли - ами скучно е. Почти нямам работа, а ако имам са някакви елементарни нещица, които свършвам за 1-2 часа и после "кибича" по цял ден. Аз искам динамика, проекти, които да вземат вниманието и ентусиазма ми, да ме карат да мисля и научавам нови неща. Забелязвам, че масово в София длъжностите са такива. Хората имат елементарни задължения, които са изпълними за 1-2 часа дневно. Преди това работех в Благоевград, в компания за възобновяеми внергийни източници и стоях на работа до 22 часа, защото ми беше интересно и се чувствах значима. А от както съм в София съм поредния робот и клетка втаблица в ексел. Вие какво смятате по тази тема?
Благодаря на всички за съветите! Вярно е, че без риск, няма и успех, но просто смятам, че трябва да е максимално премерен. Ще започна да пускам документи по обяви, които са подходящи, пък просто няма да напускам работа, докато нещо не е сигурно.
Подбираш подходящи за теб предложения, пускаш СВ, ако те поканят на интервю отиваш, питаш, преценяваш, и едва след предложение от работодател започваш да го мислиш.
Аз напускам и не ми пука!Веднага.Ако нещо не ме кефи.
Имаме семеен бизнес,но дори да нямахме не бих ходила на работа ако работя с кретени,или шефа ми е кретен,или положението е кретенско...
Имаме семеен бизнес,но дори да нямахме не бих ходила на работа ако работя с кретени,или шефа ми е кретен,или положението е кретенско...
Не бъди толкова сигурна. Хаха.
Работа се напуска, когато получиш оферта за нова работа.
КPP, проблемът не е в София. Просто явно в момента фирмата ви няма много клиенти, например.
КPP, проблемът не е в София. Просто явно в момента фирмата ви няма много клиенти, например.
Ами не е така. Има достатъчно, но може би просто сферата, в която кандидтствам и работя е такава (администрация и проджект мениджмънт). Иначе всички мои познати, които работят в големи компании, като HPE, се оплакват от същото, независимо на каква длъжност са и каква специалност имат.
Сега съм решила да си търся активно работа изцяло в областта на корпоративното право, но пък ме притеснява, че тъкмо направих 6 месеца и пак да сменям..