Юлчета 2018- Тема 5

  • 48 609
  • 756
  •   1
Отговори
# 345
  • Мнения: 2 485
Ами много ясно Sunglasses Joy

Иначе питах дали вторите деца боледуват повече, защото на нашата малката все нещо ѝ има. Я пъпки, я запушен нос, я покашля, я температура без други симптоми. Съвсем различно от големия, който до 2 годишен май не е изкарвал нищо друго освен 2-3 хреми.

# 346
  • Варна
  • Мнения: 630
И при мен дата термин .

# 347
  • Мнения: 52
Здравейте момичета . Да споделя и аз . Бременна съм отново и в мен бушуват всякакви емоции .. Хем се радвам, хем не ми се искаше да е толкова рано..  Дали ще се справя..,дали ще бъда все така отдадена на малкия , както до сега...  Много съм объркана.. Моля , ако има мама с деца с малка разлика да сподели какво е . Знам, че е индивидуално при всеки, но ме е страх ... ( shy) Спокойна вечер на всички 🌸

# 348
  • Варна
  • Мнения: 2 740
Честито и леко бременеене Simple Smile
В коя седмица си ?

# 349
  • Мнения: 52
Благодаря Мис ☺ 5 седмица

# 350
  • Мнения: 595
Monbebe честито, здраве и спокойствие докрая!
Аз започвам 4ти месец вече.Чета за ежедневието и организационни въпроси с породени и правя разни планове, Relieved Нашето момче тръгва ученик идния месец и мисля, че така ще е по-лесно отколкото да бъде вкъщи като се роди бебето, защото друг съпорт нямаме наблизо.
А той пък младежът сега е в период, мрън рев за щяло и нещяло.Пуска и сълзи даже.Досега го знаех, че се размрънква при сериозен дискомфорт, ама вече си е лигня 100% и го оставям да се тръшка.
Като се опитвам да го разсея с нещо понякога, така ме бута и се сърди.. така ще си е май занапред Grinning характерче

# 351
  • Мнения: 499
Покрай мен всички след годинката малко по малко започват да се тръшкат за щяло и нещяло. Всеки си има различен метод на действие в тези ситуации. Пробвах няколко ама за сега действа единствено да го игнорирам. Види ли че не му се обръща внимание всичко спира и чака да види какво ще последва. Тогава вече го гушвам и започвам да му обяснявам, защо не може да прави или пипа това, за което се тръшка. След лекцията моментално губи интерес и търси следващо приключение вече ухилен  Joy  На мен лесно ми се разминава, за което съм супер щастлива, защото съм виждала и бебета, които половин час не могат да ги кротнат.

# 352
  • Мнения: 3 269
Monbebe, поздравления!

Ние също сме от тръшкащите се. Може би от около 2 месеца е рев и писъци за всичко, което не стане както тя иска. Сълзи, сополи 😂, чудо. Не обръщам внимание. Като всичко друго е период и все някога ще отмине. Бабите ни обаче тежко го приемат и все се опитват да я успокояват - друсат, пеят...ефектът - още по силен рев 😱😁.

# 353
  • Мнения: 114
Оф да голяма мъка е, като се заинати и мойта каквато е артистка крещи с различни интонации... Опитвам се да съм спокойна и да изчакам да й мине ама често става на едни червени петна и това много ме притеснява! От една седмица сме със сополи, имаше и температура един ден докторката каза че до седмица очаква да пробият кътниците и всичко щяло да отшуми. Аз обаче не съм убедена мисля че е настинка понеже започна със кихане. Утре ще ходя пак да я погледне!

# 354
  • Мнения: 52
Благодаря ви момичета. Иначе и малкия предава номера всякакви . И аз се правя , че не го забелязвам, но понякога не се сдържам и почвам да се смея зверски 😂 Криви устни , преструвайки се че плаче 😂 много е сладък 🤣 Само пред таткото минават номерата , и на няколко пъти водихме разговор , че трябва да бъдем единни в действията си пред него, иначе ще ни върти на малкия си пръст 😅

# 355
  • Мнения: 687
Monbebe, честито Simple Smile

Относно тръшкането - не игнорирам никога. Да, игнорирането е възможно временно да направи ситуацията по-търпима и удобна за родителите, но за мен лично цената не си струва. Би ми било много неприятно, ако показвам на мъжа ми примерно, че не съм ок с нещо, а той ме игнорира и чака да ми мине. Същото е и с децата - те биха могли да се научат да не ни показват чувствата си, но не бих искала това - за мен е важно да знаят, че могат да разчитат на нас.

Тръшкането, макар и неприятно за нас, е опит на детето да покаже, че нещо не е съвсем наред. От една страна се увеличава много от други фактори - ако детето е гладно, жадно, уморено и т.н. Така че ако детето пререагира, често това да го нахраним, да му дадем вода, да му помогнем да заспи и да си почине, помага много. Тръшкането често е сравнително късен симптом, който се появява, ако сме пропуснали предните. С времето съм се научила да различавам по-ранните симптоми и затова тръшкането е много по-малко, отколкото се случваше с първото ми дете. Ако всичко останало е ок, обикновено причината за тръшкането е, че детето не може да задоволи своя нужда или му се предоставят безброй забрани без реално да му се посочват позволени алтернативи. Хубавото на тази възраст е, че все още сравнително лесно можем да отклоним вниманието към нещо друго, което хем е интересно, хем позволено Simple Smile

# 356
  • Мнения: 3 269
Моите наблюдения са, че тръшкането е до темперамент. Голямата ми дъщеря не се е тръшкала. Или по-скоро го правеше в изолирани случаи. Но малката, ооо 😁. Тръшка се за смяна на памперс, обличане, ако не й се позволи да вземе нещо, да дърпа кабел и т.н. На бабите го прави най-често и най-настървено 😎.

# 357
  • Варна
  • Мнения: 2 740
Съгласна съм с Ада.
Но пък всеки си знае детето и може би наистина има някой деца по на пружинка така да го кажа и бързо да палят.

При нас се случи 2-3 пъти да се тръшка в Морската, защото искаше да ходи на непозволени места и да къса цветя ( забранено е да се късат цветята по алеите).  И така я отдръпваме настрани и тръгваме и тя върви и реве и в един момент се тръшва и сяда на земята и надава страшен вой. Ние с баща й реагирахме спокойно, отдалечихме се с 2-3 крачки и аз й казах, че явно се е изморила и щом иска нека си почине, ние ще я изчакаме. И да видите как бързо става и тръгва след нас.
Има моменти се ядосва и вика, ние не разбираме защоооо и силно казано се тръшка, но на мен нервите не ми търпят като сме на вън и я гушвам или я слагам в количката.
Общо взето не търпя такива инатлъци, ноооо знам, че всичко си има причина и гледам да я намеря, да предложа алтернатива, да й обясня нещо, да й отвлека вниманието или просто гушвам( при нас винаги помага за сега).

# 358
  • Мнения: 499
Ада права си, че не е хубаво да се игнорира детето, когато се тръшка. Но моя не се тръшка за такива важни неща като храна, вода или някакъв дискомфорт. Винаги е за някоя глупост от сорта на това да не му разрешавам да яде пясък, камъни и други още по-малко полезни неща. Пробвала съм да му говоря, но в това състояние не чува нищо от това, което казвам и нещата стават по-зле, а мрънкането се превръща в писъци. Ако не му обърна внимание всичко приключва за минута. Не пищи, не се дере или да си удря главата в стената. Просто мята крака и ръце, като риба на сухо, докато види че изобщо не ме впечатлява и все едно не е било. Тогава вече има моето внимание, а аз неговото, за да обясня защо не можем да ядем камъни и вместо това да ходим да храним гълъбите с тях. Никога не бих го игнорирала за нещата, които си изброила.

# 359
  • Мнения: 687
Моите наблюдения са, че тръшкането е до темперамент. Голямата ми дъщеря не се е тръшкала. Или по-скоро го правеше в изолирани случаи. Но малката, ооо 😁. Тръшка се за смяна на памперс, обличане, ако не й се позволи да вземе нещо, да дърпа кабел и т.н. На бабите го прави най-често и най-настървено 😎.
Абсолютно съм съгласна, че тръшкането е до темперамент. Не само при децата, а и при възрастните Simple Smile Дори аз самата, когато огладнея например, ставам с дооооста по-нисък праг на търпение. Мъжът ми е много спокоен и търпелив човек, но за съжаление и трите деца са изцяло с моя темперамент Simple Smile Тъй като темпераментът обаче не можем да го повлияем особено, споменах нещата, които можем. С темпераментни деца (и възрастни) предотвратяването на драмите е много по-ефективно от игнорирането им постфактум, не само за текущия момент, а и за дългосрочните отношения - казвам го и от личен опит от детските години и от наблюденията ми по децата.

Ада права си, че не е хубаво да се игнорира детето, когато се тръшка. Но моя не се тръшка за такива важни неща като храна, вода или някакъв дискомфорт. Винаги е за някоя глупост от сорта на това да не му разрешавам да яде пясък, камъни и други още по-малко полезни неща. Пробвала съм да му говоря, но в това състояние не чува нищо от това, което казвам и нещата стават по-зле, а мрънкането се превръща в писъци. Ако не му обърна внимание всичко приключва за минута. Не пищи, не се дере или да си удря главата в стената. Просто мята крака и ръце, като риба на сухо, докато види че изобщо не ме впечатлява и все едно не е било. Тогава вече има моето внимание, а аз неговото, за да обясня защо не можем да ядем камъни и вместо това да ходим да храним гълъбите с тях. Никога не бих го игнорирала за нещата, които си изброила.
Аз нямах предвид случаите, когато децата искат храна или си им е време за ядене и знаем, че са гладни, а когато започват да се тръшкат за всичко и после се оказва, че просто точно този път са огладнели/уморили са се и т.н. по-рано от обичайното. И на мен ми се е случвало и на доста родители около мен, децата да започнат да се държат съвсем драматично и след като хапнат нещо малко, рязко да си променят поведението. Или да започне да се тръшка, но доста енергично (с което въобще не изглежда уморено) и да се окаже, че в момента, в който го вържа в слинг, в кола, или легнем да почетем книжка, заспива мигновено. Просто когато са напрегнати от другите обстоятелства, търпението им (което и без това е минимално Simple Smile ) спада още и всяко дребно нещо, което иначе биха могли да преживеят, ги разтройва безкрайно.

А за това, че се тръшкат за глупости - реално от наша гледна точка всичко в техния живот е маловажно, няма как те да тръгнат да се тръшкат за световния глад примерно. Но помага да се види тяхната гледна точка - наистина не е лесно за всяко нещо да зависиш от някой - дори да ти даде една глътка вода. Затова примерно опитвам да имам оставена вода и храна на неговото ниво, за да може да има някаква самостоятелност. Също опитвам да предвидя позволени неща и занимания, към които да пренасоча, вместо само да кажа: "не това".

Общи условия

Активация на акаунт