Автор е известната журналистка Асу Маро, която пише само за събития от областта на културата и изкуството.
Ще преведа само частта, която се отнася за Берг.
Не искам да пренебрегвам хубавите думи, които са казани и за режисурата, превода, сценографията, за проблемите, които поставя пиесата, но просто нямам време и сили да превеждам всичко.
В пиесата жената на сцената изрича едно много силно изречение. "Обществото е било създадено, за да спре мъжете". Тази жена, тази майка, която понякога ни разказва историята на живота си, понякога разговаря с децата си, които вие не виждате на сцената, играе си с тях, кара им се, приспива ги в прегръдките си, е Бергюзар Корел. Трябва да кажа, че Бергюзар е доказвала многократно себе си на малкия и големия екран, но това е първото й театрално представление и, въпреки че е завършила Консерваторията, да започне с моноспектакъл ми се видя прекалено дръзко. Затова тръгнах до известна степен предубедена. След като изгледах пиесата мога да кажа, че рискът, който е поела Бергюзар, е много по-голям от този, който предполагах. Защото текстът е невероятно сложен, пиесата е трудна и за изпълнение, и за гледане. Почувствах се леко неудобно от предубежденията, които имах в началото, защото, особено от един момент нататък, наблюдавах една изключително въздействаща актриса, която грабва зрителите и преминава с тях през всички емоционални промени, които преживява героинята й. Бергюзар е идеалният избор за този образ. Стои прекрасно на сцената с естествената светлина, която излъчва и с топлината в очите си. Много жалко, че толкова дълго чака да стъпи на театралната сцена.
Излязла е още една хубава статия, но ще я преведа по-късно.