Ами страхът от вземането е май най-големия страх сред 4-годишните. Моето дете доста време всяка вечер като си легнем ме питаше "мамо, някой да не ме вземе?" и ако не му отговоря, че не, че няма, започваше да плаче от притеснение. За сведение, веднъж докато се разправяхме по улицата за нещо и не ме слушаше, някаква женица наблюдател се обади с цел да помогне (хората странно се включват където не им е работа, когато видят плачещо дете и изнервена майка) и каза "не слуша ли това дете? аз сега ще го взема..." като някаква баба яга и тогава ми задаваше всяка вечер този въпрос. От около месец вече не го задава, но е наизустил, че никой няма да го вземе, щото аз не давам. 
Така че, ще го забрави, но иска време. Момичетата се страхуват повече, особено от батковци, чичковци. Имай го предвид. Ти как реагира? Не му ли се скара на баткото/чичкото? Не й ли обясни, че тоя батко/чичко е постъпил неадекватно? Или с други думи, кажи й, че и теб те е стреснал и че ако още веднъж ви изплаши така ще го набиеш. Детето трябва да има някаква сигурност, че ти си по-силна от баткото/чичкото, който я е изплашил. И същевременно, да знае, че и ти си се почувствала като нея, за да знае, че е преодолимо.
Така че, ще го забрави, но иска време. Момичетата се страхуват повече, особено от батковци, чичковци. Имай го предвид. Ти как реагира? Не му ли се скара на баткото/чичкото? Не й ли обясни, че тоя батко/чичко е постъпил неадекватно? Или с други думи, кажи й, че и теб те е стреснал и че ако още веднъж ви изплаши така ще го набиеш. Детето трябва да има някаква сигурност, че ти си по-силна от баткото/чичкото, който я е изплашил. И същевременно, да знае, че и ти си се почувствала като нея, за да знае, че е преодолимо.
