Говорим си за Боговете, Човека, Вселената, Философите и Живота

Аз знам какво е Хаос-а,ама понеже ти написа,че Бог бил светлина/енергия,та питам,в тоя случай , къде и как се съвмества тоя Хаос с Бог?
Е ли Мракът,част от Бога,кво вика кабалата по тоя въпрос?

Какво значи "чиста енергия",която може само да отдава?
Пример за нещо което само отдава,но не приема,можеш ли да дадеш?
Вселената ни е тороид с вортекс,от единия край излиза енергията,а от другия - влиза
Моделът е на движение/ритъм/дихание..Поемаш въздух(вземаш),издишаш(отдаваш)..Ако ние сме сътворени по образ и подобие на Бог,тогава как той само отдава,а не взема?
Истината е,че една система,която е самодостатъчна,произвежда енергия вътре в себе си,изхвърля я извън съществото си и после я абсорбира обратно.Именно  този процес на енергиен обмен обитаваме ние.Живеем в диханието на Първоизточника



https://en.wikipedia.org/wiki/Three-torus_model_of_the_universe

p.p.Добро и зло са индивидуални понятия и не са общовалидни.Хаосът не е зло,светлината не е добро.Щото от прекомерното добро,пардон,светлина,изгаряш като факла..
Дали едно нещо е "добро" или "зло",по-скоро се определя от дозите/мащабите в които се проявява,както и от взаимодействието му с другите системи.
Мрак и светлина са двете страни на една монета,а без двете си страни,монетата не може да съществува,или поне не би била монета,а безформен къс материя

Кабалистите дават пример със слънцето. Ако си близо до него - изгаряш, тъй като не можеш да приемеш/абсорбираш толкова енергия, проявена като топлина. Но от далеч и с нужните филтри я приемаш. Такова нещо се получава при “Дървото на живота”

Ако условно приемем, че Бог е Слънцето, то отдава, а планетите, които приемат светлината и топлината му са като сефиротите. С всяки по-долен сефирот светлината и топлината са по-малко, докато стигнем последната, където сме ние и полученото количество светлина и топлина са достатъчни за да живеем без да бъдем овъглени. Естествена, както сама се досещаш, че ако сме в пряко съприкосновение със Слънцето (Бог) не бихме могли да го понесем.
За хората е трудно да си представим как може да има нещо, което само отдава. Бог е едно, единство, 1.
Сефиротите са съдове, които приемат, но и отдават, до последната, която само приема, Егото е там, заедно с нас хората.
Ако се върнеш на предишния ми пост ще видиш, че казах, че понятието Зло е неточно тъй като то е огледалния, отрицателен изглед на Положителното/доброто. Абсолютно си права, че това са относителни понятия, тъй като никое не съществува само за себе си. Споменах го като Зло за онагледяване, за да стане малко по-ясно какво се има предвид, но не защото наистина е Зло.

Т.е.слънцето само отдава,но не приема?
Слънцето също е тороид и следва абсолютно същия модел,както всяка тороида система.
Няма такова нещо като "само дава" при сътворението/енергията или погрешната перцепция за "бог",защото единствения безкрай е именно Хаоса,ако Бог бе само енергия/светлина,както твърди ка-алабала-та,то тогава,раазумно е да се помисли върху формата му на проявление и нейната организация и вътрешен ред.Т.е.върху моделът на системата,чрез която се проявява.
"бог" (точката еманираща вселената ни)произвежда в недрата си определено количество енергия,точно както човек,ритмично, вдишва и издишва определено количество въздух.Айнщайн твърди същото,което респективно би отнесло въпроса и към броя на първичните атоми,който би трябвало да е непроменлив.
Тази енергия циркулира постоянно и създава/задава границите на творението както и моделите на всичко вътре в сферата/тороида





Ето ти структурата на един атом



Червените линии не съществуват,атомът няма външна "ципа" ,нито скелетна конструкция
Това са траекториите по които се движат електроните и така с движението си задават външен периметър,рамкират и обуславят микросистемата която наричаме "атом"
А "пространството" в което те гравитират,привлечени от ядрото,е именно празнота/неструктуриран "хаос"

Бог не може да бъде само слънце,това е простотия.Сефириотите са валидни само за нашия балон Вселена,а
Бог е и слънцето и пространството-космосът върху който се изявява..
Въобще,да се приеме Бог като нещо полярно,т.е. само светлина,има частичен смисъл,до толкова,доколкото говорим за единното Вселенско слънце,което е слънце само на нашата Вселена,но първо да не забравяме,че и неговите атоми са изградени от светлина и хаос,и второ,както знаем,ние живеем в балон ,който се рее в безкраен Хаос,заедно с безброй други вселени,и единствената непроменлива величина в този Макрокосмос е именно Хаосът.От него се раждат всички вселени и в него умират и се разтварят,така както телата ни се разпадат в пръстта.




https://www.forbes.com/sites/startswithabang/2018/07/17/what-is- … rse/#7073f0c825c4

Случайно попаднах на темата. И се вмъквам изневиделица, защото ме заинтригува.
Цитатът е много точен.
Обяснявам си го с това, че всичко -( и добро и зло ) става първо в невидимия, духовния свят, а после в материалния, физическия.
Та затова и емоционалната,  психическата, мисловната агресия са също толкова страшни и разрушителни, както и вече  материализираната. (Тя е първата и  според както мисля, източника.)

Ако не е точната тема се извинявам но искам да попитам как се премахва(превантивно) енергията на дрехи втора употреба?

Според мен първо се изпира и после носейки я, поема от твоята енергия. За друг начин не знам.

Ако аз съм с по слаба енергия от тази на предишния притежател няма да стане точно така.

Много от дрехите втора употреба изобщо не са носени. Имат дори етикетче.

Но се чудя, дали няма да стане със светена вода за другите.

Изпирането намалява влиянието на енергията на предишния притежател. Не я премахва, но с носене и в досег с други твои дрехи и вещи след около седмица става “твоя”.

Склонна съм да купувам дрехи втора употреба /идеята ми е, че всичко трябва да се използва докрай или да се рециклира/. Изобщо не съм се замисляла за енергията на предишния притежател. Избирам си такива дрехи, които ми носят настроение /поне аз така го чувствам / и сега като ме замислихте някак си по подразбиране съм уверена, че предишните притежатели са млади и весели. Тази мисъл ми върши страхотна работа.
Иначе разсъжденията на Анджела ми изглеждат достоверни.

Важно е усещането при купуването на нещо си. Подсъзнателно улавяме енергията на това нещо (дреха, уред, предмет...). Подсъзнанието ви няма да ви подведе.
Което писах по-горе в предишните постове го казват  сензитивни хора.

Май действително усещането, (ама да го чуем чисто, без  "шум"), е най- важно, за да решим дали да купим някоя вещ/дреха втора ръка или не.
Чела съм съвет, че дрехите втора ръка, че не бивало да ги купуваме и носим; ако правилно помня, беше в някакъв православен текст, и това ме изуми. До там, че забравих източника.   Само шока ми остана.
Имах една любима естрадна звезда, който обичаше да си купува дрехи втора употреба. Много приятно интервю беше дал, как му харесва да се рови и да избира разни находки.

Катерица, винаги споделяш нещо което почти ме шокира. А после в православието не се говорило за сензитивизъм и усещане на енергии...
Аз съм против дрехите втора употреба, обаче в последно време се предизвиках с 3 отделни покупки.
Допълвам се, така или иначе често усещам негативна енергия/агресия от хора в близост до мен (пр. в гр. транспорт) и без да съм в дрехите им, така че май е кауза пердута.

Аз пък купувам дреболии от ОЛХ - последното беше обици и медальон. Нищо не им правя, освен малко почистване със спирт...

Купувала съм дрехи втора употреба и не съм имала проблеми с чуждата енергия. Харесваха ми дрехите и с удоволствие си ги носех след предварително изпиране. И за сравнение, миналата година си купих една бяла риза, нова от магазин и до сега някак не ме влече да я нося. Така че, ако нещо ви харесва, какво значение има дали е втора употреба.