Втори брак и деца от първи

Не изчетох темата до край. Ха..ха...явно на всички ще стане ясно след поста в който давам съвет за минал период
Важното е да си спокойна и щастлива с това което имаш.

Според това, кото пишеш в началото проблемът е само и единствено в баща ти. Втората му съпруга го играе и втора цигулка по отношение на съществуването ти.

Авторката е подновила поста от преди година, за да разкаже развитието.

С най- добри чувства, аз ще ти кажа какво най-вероятно е станало - скарали са се, разделили са се, той се е опитал да си я върне, но тя си е намерила друг. Не я е преживял много. Идвал е да те вижда и е таял надежди, но млади хора, инати.....нормално . По-късно е намерил новата, но нищо не е било като преди, направил е явно пак някакви опити да се сдобрят с майка ти покрай идването му да те вижда, оная е разбрала и му е забранила всякакъв контакт, а майка ти го е натирила и тя. И той къде, къде, пак при новата, обаче с условие.
Толкова са стари тези истории, даже по-стари от света.
Егати сериала изписах, но това са нещата от живота. Радвам се за теб, че си намерила роднини, но и на мен ми се струва, че доста инфантилно подхождаш, че чак глуповато. ( а тези истории да се отказваш от наследство са присъщи само на хора без никакъв житейски опит и налудничаво-идеалистично настроени, няма нужда от това, полага ти се всичко по право и ти трябва да го вземеш, ако не за себе си - за своите деца, също както оная квачка си варди интетесите на нейните, но почакай да станеш майка, ще разбереш)
Аз на 28 не бих се занимавала с 15 годишни сестри и братовчедки и първия им път.  Да си пишем отвреме навреме, да се чуем ок, но чак някакви дълбоки взаимоотношения не бих инициирала. По-скоро съм като Тонка, ако и в останалото време да не съм темерут, при все, че и аз нямам нищо общо с баща ми от 20 години.
Твоята липса мисля, че идва от липсата ти на собствено семейство - мъж, деца. В момента запълваш тези липси. Ще си намериш мястото когато създадеш свое семейство.

Абсолютно съм съгласен с ainmo.
Между другото за мед. сестра се учило(преди 25г) две години.

ainmo, на майка ми и баща ми историята си е тяхна работа и не смятам, че е окей да ровя, пък и нямам нужда да го правя.
Благодаря за мнението, но хората са различни, аз вече споделих, че въобще не съжалявам за избора си и съм сигурна, че направих правилния такъв. Кой как ме приема, дали смятате, че съм инфантилна или не - не е моя работа, защото е важно аз как се чувствам, пък аз съм щастлива, майка ме подкрепя, разбираме се с хората. Абе, всичко си е ок )
pkol, мда, кой е казал, че майка е записала след училище? Всъщност ме е родила на 20, без 1 месец хаха. Записала е след майчинството , кое ти е странно? Къде видя 25 като цифра?

В момента сте на 28г. Били сте на 3г, когато сте оставена при баба си и дядо си, за да учи майка ви за мед. сестра.
Това не е ли преди 25г?

Ми някъде там, да. Аз знам, че е записала след майчинството и съм била на около 3, пък тя на около 23. Знам, че още е учила и е работила. Знам и коя професорка по кой предмет в университета я е видяла да плаче там и й е дала съвет. Майка още го помни. Кой курс е била, кой семестър и тн - не знам. Точни документи с дати - нямам, преразказвам какво ми е казвала майка, аз лично спомени от онзи период нямам

Бтв, ако ще издребняваме, 2019ста февруари, всъщност съм била на 27 още 😂

Хора, спрете се! Темата е от преди година. Авторката се включи с ъпдейт по случая.

Без никакви чувства - много добре си я подредила работата, само дето семейството си е семейство и след като създадем свое. Намирам за хубаво, че ги запълва, търсейки общуване с близките си, вместо да ги пренася към евентуалното си бъдещо семейство, където място има само за двама, като тоя с липсите по възможност да е и център на внимание,

Съпругът да запълва липсата на баща - струва ми се, че това е голяма грешка. И мисля, че аз я направих в моя живот.
  Та добре, че авторката разчиства живота си и го подрежда навреме.

Ключ по молба на автора.