Ето какво би трябвало да се случи, когато заспите. Температурата на тялото ви се понижава, дори когато краката и ръцете все още не са се стоплили – температурните промени вероятно ще помогнат на биологичния часовник в тялото ви да се синхронизира. Отделя се мелатонин, който преминава през вашата система – това дава знак на мозъка ви, че е време да се отпуснете. Кръвното налягане пада и сърдечният ритъм се забавя. Дишането се изравнява. Вие се унасяте и заспивате.
Това е в идеалния случай. Но заспиването невинаги е толкова прост процес и изглежда се е превърнало в нещо проблематично през последните години, базирайки се на изследвания от водещи световни експерти по съня. Според тях през последните пет десетилетия средната продължителност на съня през делниците е намаляла с час и половина – от осем и половина до малко под седем часа на нощ. Тридесет и един процента от нас спят по-малко от шест часа на нощ, а шестдесет и девет процента съобщават за недостатъчен сън. Децата, родени между 1905 и 2008 г., са губили почти една минута сън годишно. Това не е само тенденция при възрастните. Ние, като население, спим по-малко, отколкото всякога преди това.
Проблемът като цяло не е, че се събуждаме по-рано. Голяма част от промяната е свързана с това кога избираме да си легнем и как решаваме да го направим. Едно от изследванията разглежда как много индивидуални различия в средата, в която живеем, засягат нашия биологичен ритъм и способността ни да заспиваме леко и дълбоко. Времето, когато си лягаме, влияе много на това колко дълго ще спим, без значение колко сме уморени.
Широк набор фактори може да повлияе на това колко бързо ще ни се приспи, когато решим да го направим. За да се определи тяхната относителна важност и да се отделят нещата, които наистина се различават от тези, които не са толкова важни, първо се преценяват навиците и историята на пациентите: каква е историята им от гледна точка на часове сън и време на събуждане, или с други думи – обичайният им график, и какви са проблемите, с които са се сблъскали в миналото. Малко информация относно лекарствени продукти и медикаменти: кои използват и има ли такива, които да са насочени като помощни средства за спане. След като се събере пълната информация, сънят им се следи в контролирана среда и се определя как всеки един от различните фактори влияе върху способността за заспиване.
Част от това колко лесно можем да заспим е на генетична основа: много нарушения на съня, вариращи от безсъние до нарушения на биологичния ритъм, се дължат на генетична предразположеност. Ако сте излезли извън обичайното време за лягане, дължащо се на нарушение в биологичния часовник например, нивата на мелатонин липсват: хормонът, който трябва да ви каже да заспите, не се произвежда в достатъчно количество или липсват необходимите рецептори. В този ред на мисли, много гени на съня са запазени в различните видове. А моделите на заспиване при мухите са забележително подобни на тези при хората. Една специфична мутация в гените на мухите може да доведе до трудност при заспиване. Изолирането на този ген и проследяването на неговия механизъм на работа чрез тялото и мозъка на мухите може да ни доближи до разбирането на това как подобни дефицити действат при хората.
Дори и така обаче нашите гени не са се променили през последния век. Генетичното предразположение не може да обясни защо толкова много от нас са започнали да срещат повече проблеми при заспиване. По-голямата част от причината е свързана с нашата околна среда. Добрата "хигиена на съня" е от съществено значение, когато става дума за заспиване – може дори да преодолее някои неблагоприятни генетични предразположения. От друга страна, лошата хигиена на съня може да засили ефектите на някои от най-проблематичните генетични заболявания.
Това е в идеалния случай. Но заспиването невинаги е толкова прост процес и изглежда се е превърнало в нещо проблематично през последните години, базирайки се на изследвания от водещи световни експерти по съня. Според тях през последните пет десетилетия средната продължителност на съня през делниците е намаляла с час и половина – от осем и половина до малко под седем часа на нощ. Тридесет и един процента от нас спят по-малко от шест часа на нощ, а шестдесет и девет процента съобщават за недостатъчен сън. Децата, родени между 1905 и 2008 г., са губили почти една минута сън годишно. Това не е само тенденция при възрастните. Ние, като население, спим по-малко, отколкото всякога преди това.
Проблемът като цяло не е, че се събуждаме по-рано. Голяма част от промяната е свързана с това кога избираме да си легнем и как решаваме да го направим. Едно от изследванията разглежда как много индивидуални различия в средата, в която живеем, засягат нашия биологичен ритъм и способността ни да заспиваме леко и дълбоко. Времето, когато си лягаме, влияе много на това колко дълго ще спим, без значение колко сме уморени.
Широк набор фактори може да повлияе на това колко бързо ще ни се приспи, когато решим да го направим. За да се определи тяхната относителна важност и да се отделят нещата, които наистина се различават от тези, които не са толкова важни, първо се преценяват навиците и историята на пациентите: каква е историята им от гледна точка на часове сън и време на събуждане, или с други думи – обичайният им график, и какви са проблемите, с които са се сблъскали в миналото. Малко информация относно лекарствени продукти и медикаменти: кои използват и има ли такива, които да са насочени като помощни средства за спане. След като се събере пълната информация, сънят им се следи в контролирана среда и се определя как всеки един от различните фактори влияе върху способността за заспиване.
Част от това колко лесно можем да заспим е на генетична основа: много нарушения на съня, вариращи от безсъние до нарушения на биологичния ритъм, се дължат на генетична предразположеност. Ако сте излезли извън обичайното време за лягане, дължащо се на нарушение в биологичния часовник например, нивата на мелатонин липсват: хормонът, който трябва да ви каже да заспите, не се произвежда в достатъчно количество или липсват необходимите рецептори. В този ред на мисли, много гени на съня са запазени в различните видове. А моделите на заспиване при мухите са забележително подобни на тези при хората. Една специфична мутация в гените на мухите може да доведе до трудност при заспиване. Изолирането на този ген и проследяването на неговия механизъм на работа чрез тялото и мозъка на мухите може да ни доближи до разбирането на това как подобни дефицити действат при хората.
Дори и така обаче нашите гени не са се променили през последния век. Генетичното предразположение не може да обясни защо толкова много от нас са започнали да срещат повече проблеми при заспиване. По-голямата част от причината е свързана с нашата околна среда. Добрата "хигиена на съня" е от съществено значение, когато става дума за заспиване – може дори да преодолее някои неблагоприятни генетични предразположения. От друга страна, лошата хигиена на съня може да засили ефектите на някои от най-проблематичните генетични заболявания.